Change бюро за стотинки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Change бюро за стотинки

Change бюро за стотинки

Натрупаните излишни монети често се превръщат в скромно спестяване, което може да бъде обменено

67381 прочитания

© Надежда Чипева


Едва ли има дом без касичка, буркан или друг предмет, в който да се събират натрупаните през деня монети, а защо не и просто да се правят дребни спестявания. Понякога колкото повече стават стотинките в него, толкова повече намалява желанието за сортирането и размяната им срещу банкноти. Това важи в по-голяма степен, когато монетите под един лев преобладават, особено жълтите.

А те се трупат най-много, тъй като не се приемат от машини за кафе и храна. Парите може би са единствената стока, която човек не може и да си помисли да изхвърли, било то и под формата на много дребни. Но пък трупането вкъщи реално не носи никаква доходност, дори напротив - инфлацията я изяжда. Затова и възниква въпросът какво да правим с тях, когато те се съберат - в повечето случаи става въпрос за около 100 - 200 лв. Сумата обаче може и да е по-голяма в зависимост от времето на събиране и вида на монетите, особено ако е със спестовна цел.

Варианти за обмяна

Търговските банки са най-лесното място, където монетите може да се разменят срещу банкноти. Тук обаче има известни неудобства - първо трябва да са сортирани, а за обмяната в повечето случаи, както и за по-големи суми, се удържа такса (виж таблицата). Освен това някои банки позволяват единствено захранване на сметка. Другият вариант, който може да е по-евтин е да се обменят срещу банкноти в Касовия център на БНБ на ул. Михаил Тенев 10 в София. Той обаче е единствен за цялата страна, което прави достъпа му силно ограничен.

Трета възможност са автоматичните сортировъчни машини. Наскоро търговската верига "Кауфланд" монтира подобен апарат в един от обектите си в София. Срещу поставените монети машината издава ваучер бележка със съответната стойност, която може да се похарчи в някой от обектите на веригата и има давност 5 години. Въпросният автомат е под наем, а производителите на такива машини твърдят, че интерес към тях няма. Тоест не може да се очаква, че това ще се превърне в тенденция, поне в близко бъдеще. От "Кауфланд" все пак обявиха, че ако има търсене на услугата, ще увеличат машините. Тоест това е единствения вариант да не се плати такса за по-голяма сума, но плащането се ограничава само до една търговска верига. Най-простия вариант е да се плаща в магазин, но той е и най-непривлекателният.

Ако служител на търговски обект или банка откаже да приеме монетите, е добре да се знае, че те са законно платежно средство и задължително трябва да се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения на територията на страната. Това е записано в Закона за БНБ (чл. 25). С оглед на това никой държавен орган или търговец, включително и банка, няма право да откаже да приеме плащане с български банкноти или монети, освен в случаите по Закона за ограничаване на плащанията в брой, което касае сумите над 10 000 лв. Освен това срещу нарушенията на Закона за БНБ са предвидени парични санкции — за юридическо лице те са от 5000 лв. до 30 000 лв.

Бумът на монетите

Данните на Българската народна банка показват, че броят на стотинките в обращение непрекъснато расте и е независим от това дали икономиката е в растеж или в рецесия. Обемът им е нагоре средно с по около 9% всяка година. От 2010 г. насам броят им наглава от населението също се е увеличил с над 70%, като всяка година БНБ плаща за производството на новите монети милиони левове. Основната причина за това е, че голяма част от монетите не се използват активно, тъй като се складират от домакинствата, но за съжаление няма статистика за техния дял. В същото време търговските обекти продължават да имат нужда от тях, за да могат да връщат ресто на клиентите си. Това принуждава БНБ да пуска в обращение нови и нови монети.

Най-голям е броят на жълтите монети, както и делът им в общия брой (виж графиката) - тези от 1 ст. са над 600 млн. броя, като от 2010 г. насам са се увеличили с около 2/3. Следват ги монетите от 2 ст. (над 500 млн. броя) – монети, с които трудно може да се купи каквото и да било. Те дори не се приемат от повечето автомати за кафе и храни. Големите монети, които бяха въведени последни с цел да заместят дребните банкноти от 1 и 2 лева, имат обращение съответно от 120 млн. и 10 млн. броя. Те са и много по-ликвидни.

Как го правят в Европа

От 2004 г. повечето магазини в Нидерландия закръглят стойностите на стоките си до 5 евроцента. Въпреки че клиентите все още могат да плащат с монети от 1 и 2 евроцента, тяхната употреба е по-скоро изключение, а обемите на най-малките монети в обращение са сведени до минимум. Този тип закръгляне, наричано "шведско закръгляне", не важи, когато плащанията се извършват с кредитна или дебитна карта. Подобно закръгляне с цел по-рядка употреба на малки монети е в действие също така и във Финландия (от 2002 г.), Белгия (2014 г.), Унгария (от 2011 г.), Ирландия (2015 г.).

Едва ли има дом без касичка, буркан или друг предмет, в който да се събират натрупаните през деня монети, а защо не и просто да се правят дребни спестявания. Понякога колкото повече стават стотинките в него, толкова повече намалява желанието за сортирането и размяната им срещу банкноти. Това важи в по-голяма степен, когато монетите под един лев преобладават, особено жълтите.

А те се трупат най-много, тъй като не се приемат от машини за кафе и храна. Парите може би са единствената стока, която човек не може и да си помисли да изхвърли, било то и под формата на много дребни. Но пък трупането вкъщи реално не носи никаква доходност, дори напротив - инфлацията я изяжда. Затова и възниква въпросът какво да правим с тях, когато те се съберат - в повечето случаи става въпрос за около 100 - 200 лв. Сумата обаче може и да е по-голяма в зависимост от времето на събиране и вида на монетите, особено ако е със спестовна цел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    mitrata avatar :-|
    constantinmitreff

    При вариантите за обмяна има още един - нарича се Дружество за касови услуги (там акционер е и БНБ). На техните каси в София (Овча купел), Пловдив, Варна, Плевен и Бургас може да се обменят монети за банкноти и обратно. Та следващият път си проверявайте инфото.

  • 2
    retrybg avatar :-|
    retrybg

    Да и ДКУ приема монети, но също срещу такса :
    Размяна на монети за банкноти и обратно на физически лица
    (разделени по купюри)=1,0% мин. 2 лв.
    (не разделени по купюри)=1,2% мин. 2 лв.
    Замяна на повредени банкноти и монети на физически лица 5% мин.0,50 лв
    На Кауфланд идеята е най-добра за мен като обикновен потребител и предполагам, че интерес към такива машини би могло да има, но трудно, защото това е инвестиция и ако няма такса ... Предполагам, че за Кауфланд това е въпрос на престиж и привличане на клиенти. Също така те авансово разполагат с едни пари, които ще бъдат похарчени разсрочено.

  • 3
    speedy_gonzalez avatar :-|
    Johannes Cabal

    Решение: повече безкасови плащания, по-малко желязо в джоба... :)

  • 4
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Аз храня с дребните стотинки една оранжева жаба - порцеланова касичка. Когато се съберат няколко лева (не повече от 5), пробвам да ги обменя в някой от околните магазини. Когато в някой от тези магазини имат нужда от тях, ми ги обменят. Събирам жълти стотинки и в една кутийка. Когато отивам да пазарувам, ги взимам със себе си. Понякога се налага да имаш и такива дребни стотинки. Предпочитам да дам стотинки в магазина, отколкото - там да ми дадат още. Никога не ми е хрумвало да ги нося в банков клон.

  • 5
    sadparrot avatar :-|
    sadparrot

    У нас имам няколко "буркана" с жълти, като в 1 буркан се събират около 10 лева. Все ме мързи обаче да ходя да ги сменя в БНБ.

    Иначе според мен, монетите от 1 и 2 стотинки (и може би от 5) са напълно излишни, вероятно цената на метала и на изработката е по-висока от стойността на монетата. Като се опитам да платя с толкова дребни, и винаги ме гледат накриво. Да ги махнат и да закръгляват, просто е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK