В тези случаи съседите със сигурност се чудят къде да държат общите пари при максимална сигурност и нисък разход, тъй като обикновено става въпрос за хиляди левове. Най-сигурното място, банките, не са особено активни в разработването на специални продукти, които да отговорят на тази нужда, а разликите в тарифите им никак не са пренебрежителни. Ако се прави по правилата, грубо, разноските по една сметка могат да излязат между 92 и 300 лв. годишно. Освен това са много малко институциите, които предлагат специална оферта за парите на етажната собственост – в болшинството от случаите те са като за юридически лица.

Защо не вкъщи

Съхранението на "Фонд ремонти" в дома на някой от съкооператорите не е най-доброто решение. Най-малката вноска, която е длъжен да прави собственик на имот, според закона е 1% от минималната работна заплата, или 4.60 лв. на месец. При стандартен блок с 8 етажа и три апартамента на етаж това прави по 24 апартамента на вход. Или годишно по 1324 лв., които трябва някъде да се съхраняват без риск да бъдат откраднати или похарчени. И това е в случай че няма други извънредни разходи. Вариантът е банкова сметка, но къде и каква е вече въпрос с повишена сложност.

Банките предлагат най-общо разплащателни и депозитни сметки, като условията са различни в зависимост от това дали ползвателят е физическо или юридическо лице. Депозитните не са подходящи заради трудността да се довнасят суми периодично, затова при пари, които изискват активно управление, по-подходящи са разплащателните.

Ако съкооператорите имат пълно доверие на домоуправителя или на касиера на входа, най-евтиният вариант е той да открие разплащателна сметка и там да внася ежемесечните постъпления за "Фонд ремонти". Риск от злоупотреби със средствата или за съжаление той да почине съществува. Тогава възстановяването на парите се превръща в сложно съдебно мероприятие.

Правилният начин е сметката да се открие на името на юридическо лице, като за целта етажната собственост се регистрира като сдружение. Необходимо е да се проведе учредително общо събрание на съкооператорите, надлежно протоколирано, да се попълнят няколко формуляра, в които се посочва кой ще представлява етажната собственост, това да се завери пред нотариус срещу 6 лв. и да се подаде за вписване в Агенция по вписванията (40 лв.). Разноските могат достигнат грубо около 50 лв., ако не се ползва юридическа помощ. Времето, което отнема цялата процедура, е три до четири седмици.

Какви са условията

С регистрация като юридическо лице етажната собственост лесно може да открие сметка в която и да било банка. Неприятен момент е, че сдруженията на съкооператорите се третират по същия начин като фирмите и облекчение от тарифите няма. Единици са финансовите институции, които имат разработено решение, ориентирано към този тип клиенти.

Инвестбанк е имала "Доверителна сметка Жилищно обновяване" без такса за откриване, поддръжка и закриване, но при потребителско запитване по телефона от кол-центъра им казаха, че вече не предлагат продукта. Друга банка, ориентирана към нуждите на съкооператорите, е ДСК, където се предлага специална сметка "Ремонт и обновяване" за нуждите на етажната собственост. Тя е без такса за откриване и с по-нисък разход за месечно обслужване и поддръжка – 5 лв., при средно 10 лв. за фирмите. Има опция, ако етажната собственост вече ползва разплащателна сметка в банката, по която се набират месечните вноски за почистване или пък за професионален домоуправител и се извършват периодични плащания, тогава специалната сметка за "Фонд ремонти" да е без месечна такса поддръжка.

При останалите институции на пазара условията са каквито и за фирмите (виж таблицата) – обикновено има такса откриване (обикновено 10 лв.), месечна за поддръжка (между 6 и 25 лв., в зависимост от това какъв тип извлечения ще се искат и с каква периодичност) и такса за закриване (от 0 до 30 лв.). Отделно при касови операции като внасяне или теглене се начисляват допълнителни разноски, които са средно между 0 и 3 лв.