Парите на нашия общ дом
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парите на нашия общ дом

Shutterstock

Парите на нашия общ дом

Най-добрият начин за съхраняване на средствата на етажната собственост е в банка, но малко дават преференции

Гергана Михайлова
20414 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко

- Всяка сграда трябва да има Фонд "Ремонти и обновяване"

- Сумите в него могат да достигат десетки хиляди левове

- Най-доброто място за съхранение на парите е банката

- Единици са институциите, които предлагат специален продукт за целта
Автор: Капитал
По данни на Евростат през 2014 година 45% от българите живеят в блокове и кооперации, а 1.8 млн. души са обитателите на панелки. Колко от тях се грижат за общата си собственост така, както го изисква законът, статистика все още няма.

Събирането на пари за ремонт и поддръжка на блока не би трябвало да става аварийно – например едва когато протече покривът, касиерът да тръгне на обиколка по етажите. От осем години има действащ закон за управление на етажната собственост, който изисква от съкооператорите да учредят и поддържат специален фонд за ремонти и обновяване. Идеята е да има събрани пари и в случай на нужда незабавно да се действа с майсторите. Така поне е на хартия.

В тези случаи съседите със сигурност се чудят къде да държат общите пари при максимална сигурност и нисък разход, тъй като обикновено става въпрос за хиляди левове. Най-сигурното място, банките, не са особено активни в разработването на специални продукти, които да отговорят на тази нужда, а разликите в тарифите им никак не са пренебрежителни. Ако се прави по правилата, грубо, разноските по една сметка могат да излязат между 92 и 300 лв. годишно. Освен това са много малко институциите, които предлагат специална оферта за парите на етажната собственост – в болшинството от случаите те са като за юридически лица.

Защо не вкъщи

Съхранението на "Фонд ремонти" в дома на някой от съкооператорите не е най-доброто решение. Най-малката вноска, която е длъжен да прави собственик на имот, според закона е 1% от минималната работна заплата, или 4.60 лв. на месец. При стандартен блок с 8 етажа и три апартамента на етаж това прави по 24 апартамента на вход. Или годишно по 1324 лв., които трябва някъде да се съхраняват без риск да бъдат откраднати или похарчени. И това е в случай че няма други извънредни разходи. Вариантът е банкова сметка, но къде и каква е вече въпрос с повишена сложност.

Банките предлагат най-общо разплащателни и депозитни сметки, като условията са различни в зависимост от това дали ползвателят е физическо или юридическо лице. Депозитните не са подходящи заради трудността да се довнасят суми периодично, затова при пари, които изискват активно управление, по-подходящи са разплащателните.

Ако съкооператорите имат пълно доверие на домоуправителя или на касиера на входа, най-евтиният вариант е той да открие разплащателна сметка и там да внася ежемесечните постъпления за "Фонд ремонти". Риск от злоупотреби със средствата или за съжаление той да почине съществува. Тогава възстановяването на парите се превръща в сложно съдебно мероприятие.

Правилният начин е сметката да се открие на името на юридическо лице, като за целта етажната собственост се регистрира като сдружение. Необходимо е да се проведе учредително общо събрание на съкооператорите, надлежно протоколирано, да се попълнят няколко формуляра, в които се посочва кой ще представлява етажната собственост, това да се завери пред нотариус срещу 6 лв. и да се подаде за вписване в Агенция по вписванията (40 лв.). Разноските могат достигнат грубо около 50 лв., ако не се ползва юридическа помощ. Времето, което отнема цялата процедура, е три до четири седмици.

Какви са условията

С регистрация като юридическо лице етажната собственост лесно може да открие сметка в която и да било банка. Неприятен момент е, че сдруженията на съкооператорите се третират по същия начин като фирмите и облекчение от тарифите няма. Единици са финансовите институции, които имат разработено решение, ориентирано към този тип клиенти.

Инвестбанк е имала "Доверителна сметка Жилищно обновяване" без такса за откриване, поддръжка и закриване, но при потребителско запитване по телефона от кол-центъра им казаха, че вече не предлагат продукта. Друга банка, ориентирана към нуждите на съкооператорите, е ДСК, където се предлага специална сметка "Ремонт и обновяване" за нуждите на етажната собственост. Тя е без такса за откриване и с по-нисък разход за месечно обслужване и поддръжка – 5 лв., при средно 10 лв. за фирмите. Има опция, ако етажната собственост вече ползва разплащателна сметка в банката, по която се набират месечните вноски за почистване или пък за професионален домоуправител и се извършват периодични плащания, тогава специалната сметка за "Фонд ремонти" да е без месечна такса поддръжка.

При останалите институции на пазара условията са каквито и за фирмите (виж таблицата) – обикновено има такса откриване (обикновено 10 лв.), месечна за поддръжка (между 6 и 25 лв., в зависимост от това какъв тип извлечения ще се искат и с каква периодичност) и такса за закриване (от 0 до 30 лв.). Отделно при касови операции като внасяне или теглене се начисляват допълнителни разноски, които са средно между 0 и 3 лв.

Темата накратко

- Всяка сграда трябва да има Фонд "Ремонти и обновяване"

- Сумите в него могат да достигат десетки хиляди левове

- Най-доброто място за съхранение на парите е банката

- Единици са институциите, които предлагат специален продукт за целта
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ygr31516687 avatar :-?
    ygr31516687

    Очевидно българските банки изобщо не са гъвкави. Интересно ми е как стои въпроса в други европейски страни? Банките на техните пазари имат ли оферти точно за подобни "сдружения" (каквото се явява етажната собственост)?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK