Когато пенсията е лична грижа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато пенсията е лична грижа

Когато пенсията е лична грижа

Как самоосигуряващите се определят и плащат пенсионни и здравни вноски

Силвия Радославова
32917 прочитания

© Капитал


Една голяма част от представителите на поколението Millennials (родени след 1980 г.) са широко отворени към новите начини на работа – свободна практика, фрийлансинг, временна заетост по проект, дистанционно предоставяне на услуги, и дори предпочитат тази форма пред традиционната работа в офис от 9 до 17 ч. Глобално броят на заетите, които не са на трудов договор, расте всяка година, а България не прави изключение от тази тенденция. Това, че са по-гъвкави обаче, не означава, че тези работещи са по правило по-малко отговорни към плащането на осигуровки. Според българското законодателство вноските за пенсия и здраве в този случай са задължителни.

Кой трябва да плаща сам осигуровки

Упражняващите свободни професии (като например архитекти, адвокати, нотариуси, медицински специалисти и др.), собствениците, съдружници и управители на търговски дружества, земеделските производители, но и програмистите, преводачите, дизайнерите и др., които предоставят услуги като фрийлансъри трябва да се погрижат са осигуровките си самостоятелно. Или казано по друг начин, в групата на самоосигуряващите се попадат всички, които полагат труд за собствен риск и на собствена сметка. Осигурителната тежест за тези лица е по-голяма, тъй като при заетите на трудов договор тя се поема в по-значителната й част от работодателя.

Освен това самоосигуряващите се не могат да ползват пълния пакет на осигуровки, какъвто е той в трудовите отношения. Опциите им са две. Първият вариант е да се осигуряват във фонд "Пенсии" и ДЗПО (Универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г.), а вторият - в тези два фонда, плюс "Общо заболяване и майчинство". Ако се насочат към втория вариант, те ще могат да получават обезщетения при болест и за отглеждане на малко дете. Самоосигуряващите се не могат да плащат осигуровки, покриващи риск от безработица, и тогава, когато прекратят практиката си, нямат право да получават обезщетения. Те не могат да се осигуряват и за трудова злополука. И в двата варианта те задължително внасят и здравноосигурителни вноски, а при желание могат да се възползват от допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Как да стана самоосигуряващ се

Самоосигуряването е валидно за широка група професии, а някои от тях се регулират със закон, който изисква специална регистрация за полагащите труд. Това засяга адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, експерт-счетоводители, застрахователни агенти и др. Най-често срещаната свободна практика е на консултант, защото покрива широк спектър от компетенции.

Лицата, упражняващи законово регулираните професии, първо трябва да получат регистрация по реда на специалния закон. За всички останали не съществува такава. Задължението за самоосигуряване възниква от деня на започване на работа и продължава до нейното прекратяване или преустановяване. За да могат да внасят осигуровки за собствена сметка, работещите трябва да извадят БУЛСТАТ номер (става за ден след подаването на заявление) и в седемдневен срок от започване или възобновяване на дейността си да се регистрират в НАП. Това се прави с подаване на декларация по образец, в която се посочват данни за лицето, кога е започнало дейност и избраният вид осигуряване. Важно е да се знае, че самоосигуряващите се имат право всяка година да променят избрания вид осигуряване и това става със специална декларация, подадена през януари на съответната календарна година. Тоест в една година могат да включат фонд "Общо заболяване и майчинство", а в следващата не. Не могат да се внасят осигуровки за повече от една дейности.

Какво да правя после

Самоосигуряващите се правят авансови вноски върху избран от тях доход между минималния (определя се в Закона за бюджета на ДОО, като през 2017 г. се изчислява на база облагаемия доход за 2015 г. – виж таблицата) и максималния, който за тази година е 2600 лв.

Ангажимент на самоосигуряващите се е ежемесечно да подават декларация Образец 1, която дава информация за осигурителния доход и на какъв процент се самоосигурява лицето. На тази база, се изчислява месечното задължение за осигуровки. То може да се провери в индивидуалната данъчноосигурителна сметка, в която се виждат, от една страна, задълженията, а от друга, плащанията. Образец 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася осигуряването, като това може да става и онлайн с електронен подпис или ПИК. В същия срок трябва да се внесат и осигуровките. За подаването на всички декларации работещите могат да ползват счетоводни услуги. Това би им струвало около 50 лв. месечно.

В случай че самоосигуряващите се достигнат облагаем оборот над 50 хил. лв., трябва да се регистрират по ДДС. Ако планират да извършват услуги за европейски фирми, трябва да направят това още преди да започнат работа с тях.

Ако в периода, в който едно лице се самоосигурява, няма бизнес или работа, то може да уведоми НАП, така че вноските му за осигуровки да не бъдат изискуеми. Дейността може да се прекъсва и за по-кратки периоди, като например 5 дни.

Колко ще ми струва

Какъвто и месечен доход да получават самоосигуряващите се, те сами избират размера на осигурителния доход, за който да правят месечните си авансови вноски. Той обаче трябва да варира в определените от закона граници. Върху избрания осигурителен доход се изчислява и размерът на осигуровките. Ако лицето е избрало да се осигурява само за фонд "Пенсии" и ДЗПО, осигуровката му ще е 13.8% за пенсия + 5% за ДЗПО + 8% здравно осигуряване. Така цялата тежест ще бъде 26.8%. Ако е избрало да внася осигуровки и във фонд "Общо заболяване и майчинство", се добавят още 3.5% и тежестта става 30.3%.

Финалният размер на осигуровките обаче е ясен чак след изтичането на календарната година (виж графиката). След като брутният годишен доход на самоосигуряващия се намали с определен процент нормативно признати разходи за дейността (което става с приложение на данъчната декларация на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ), полученото се разделя на броя месеци, в които е полаган труд, и става ясно какъв е окончателният размер на месечния осигурителен доход и съответно дължимото за осигуровки (виж примера). Или накратко, ако месечният доход след приспаднати разходи за дейността е 1000 лв., а лицето е правило авансови вноски върху избран месечен доход от 550 лв., то трябва да довнесе разликата във вноските си до 30 април следващата година. За собствениците и съдружници в търговски дружества (за които не е възникнало задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ), както и земеделските производители не се определя окончателен размер на годишния осигурителен доход. Освен че попълват специална справка за годишния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация, самоосигуряващите се подават и Декларация-образец 6 за годишния размер на дължимите осигурителни вноски.

Самоосигуряващите трупат стаж за пенсиониране за времето на извършване на дейността, но само след като вече са внесли осигуровките си по сметките на НАП. Плащанията се извършват на банково гише в НАП, по банков път, с пощенски запис и онлайн чрез електронната услуга на приходната агенция. От началото на 2016 г. стажът вече не се доказва с осигурителна книжка.

Автор: Капитал

Една голяма част от представителите на поколението Millennials (родени след 1980 г.) са широко отворени към новите начини на работа – свободна практика, фрийлансинг, временна заетост по проект, дистанционно предоставяне на услуги, и дори предпочитат тази форма пред традиционната работа в офис от 9 до 17 ч. Глобално броят на заетите, които не са на трудов договор, расте всяка година, а България не прави изключение от тази тенденция. Това, че са по-гъвкави обаче, не означава, че тези работещи са по правило по-малко отговорни към плащането на осигуровки. Според българското законодателство вноските за пенсия и здраве в този случай са задължителни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK