Доверие без гаранция

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Общият обем на спестяванията на домакинствата в банковата система надхвърли 45 млрд. лв., като все по-голям дял от тях са негарантирани от държавата.

Ако някой си е мислил, че ниските лихви са изгонили спестителите от банковата система, греши. Последните данни на Българската народна банка за депозитите показва точно обратното – спестяванията на българските граждани продължават да отбелязват исторически рекорди, подкрепени от икономическия ръст и по-високите доходи. И докато влоговете, които са гарантирани от държавата, забавят своя темп на повишение (но все пак растеж), това не се отнася до големите депозити на стойност над 200 000 лв. През 2016 г. техният обем е нараснал по-бързо, отколкото през 2015 г., когато средните лихвени проценти по едногодишните депозити бяха поне с 1 процентен пункт по-високи (виж графиката). Така алтернативните инвестиции, макар и все по-търсени, не успяват да спрат потока към банките.

Какво се крие зад упоритата спестовност

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В графата "домакинства" влизат не само физическите лица, но и едноличните търговци, нетърговски организации като фондации и футболни клубове. "Това са все институции, някои от които разполагат със значителни бюджети, коментира старши икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов. Понякога има и "маскиране" на депозити на фирми като такива на домакинства. Причината за това е, че традиционно лихвите по бизнес депозитите са по-ниски от тези на домакинствата. А заради по-големите такси за обслужването на тези сметки лихвеният процент може да стане отрицателен за предприятията.

В последните три месеца на миналата година - за първи път от края на 2014 г. - в България се наблюдава и ръст на кредитирането на годишна база. А когато някой е получил кредит и е похарчил парите от него за апартамент, често тези пари отново се връщат в банковата система под формата на депозит от страната на продавача. През 2016 г. например новоотпуснатите и предоговорените жилищни кредити бяха 2.3 млрд. лв., което е близо 20% ръст на годишна база. "Парите от тези сделки също ще се върнат в банковата система, освен ако не станем свидетели на инвестиране в имоти в чужбина. Такава тенденция обаче засега не се забелязва", коментира още Ангелов.

Негативният ефект от фалита на КТБ също е преодолян. На графиката ясно се вижда ефектът, който изпадналата в несъстоятелност през лятото на 2014 г. банка предизвика. Тогава потребителите реагираха на сътресението, като разбиха големите си депозити на малки, които се гарантират от държавата. Това притеснение постепенно изчезна и се наблюдава постепенно връщане към нормалното състояние на спестяванията, при което малко над 10% от тях са в депозити на стойност над 200 000 лв. Сумата им сега дори е по-голяма, отколкото през 2013 г., което се случва за пръв път от фалита на КТБ насам.



Ножицата се разтваря

Главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов посочва още една причина за изпреварващия темп на растеж на негарантирани депозити спрямо останалите. Тенденция, която се запазва от 2009 г., откакто БНБ публикува такива данни. Това е поради неравенството в доходите. По последни данни България е страната с третия най-висок "Джини" коефициент, който изчислява именно неравномерността в разпределението на доходите в обществото в ЕС през 2015 - 37.0. По данни на Евростат средният доход на десетте процента хора с най-високи доходи в България е 11.8 пъти по-голям от този на десетте процента с най-ниски доходи. Сред страните от ЦИЕ само Румъния отчита по-голяма стойност от 12.2 пъти през 2015 г. за този индикатор. Затова и не е изненадващо, че влоговете до 10 000 лв. в България са 90% от всички като брой, но като сума са 23%, а тези над 100 хил. лв. са под 2% като брой, но над 30% като сума.

Домакинствата с ниски доходи имат най-малка склонност към спестяване, тъй като парите им трудно стигат, за да задоволяват базисните си нужни. При тези с най-високи доходи има обратна тенденция. Това е причината тяхната норма на спестяване, или делът от общия разполагаем доход, който отделят, да е по-висок. Тъй като негарантираните депозити са в по-голямата си част са на домакинства от най-високите етажи на пирамидата на доходите, при наличието на неравенство от достигнатите пропорции в България е естествено големите депозити да нарастват по-бързо от темповете на останалите.