Банков депозит или държавни ценни книжа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банков депозит или държавни ценни книжа

Shutterstock

Банков депозит или държавни ценни книжа

При избор на правилна стратегия ДЦК може да осигурят по-висок доход

33763 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


- Бариера пред инвестиция на дълговия пазар често се оказва изискването за висока начална сума.

- При избор на правилна стратегия ДЦК може да осигурят по-висок доход

- ДЦК са най-безрисковата и инвестиция, но не е изключено държава да обяви фалит и мораториум по дълга.

В края на януари големи институционални инвеститори поискаха да купят държавни ценни книжа (ДЦК) за над 200 млн. лв., но правителството им продаде само за 50 млн. лв., защото толкова беше предвидило по календар. Интересът на банки и фондове не е изненада - Министерството на финансите не беше правило аукцион от осем месеца, а интересът на инвеститорите към този вид дълг е голям заради практически безрисковия му характер и високата ликвидност във финансовата система на фона на все още свито кредитиране. С падането на лихвите по банковите депозити все повече физически лица също започват да търсят ДЦК. Ръстът на инфлацията предполага и повишаване на доходността им, което е още една предпоставка за голямо търсене.

Преди няколко години Министерството на финансите предлагаше целеви ДЦК за граждани със стъпаловиден купон и такива, индексирани към инфлацията, но емитирането им беше преустановено (виж карето). С това възможността за индивидуалния инвеститор за директна покупка остава междубанковият пазар, където трябва да се конкурира с големи инвеститори като банки, застрахователи, пенсионни и взаимни фондове. Другите възможности са взаимен облигационен фонд или борсово търгуван фонд (ETF), базиран на ДЦК, където сумите за влизане са по-малки, а и се управляват от професионални мениджъри.

В определени случаи и пазарни стратегии държавният дълг дава възможност за по-висока доходност от депозита. Облигациите обаче са сложен финансов инструмент и инвестицията в тях трябва да става с посредничеството и консултация на професионалист. ДЦК се считат за най-безрисковата и гарантирана инвестиция, но това невинаги е така - не е изключено държава да обяви фалит и мораториум по дълга - например България през 90-те години, а Аржентина през 2001 г. Инвеститори в нейни облигации бяха много италиански семейства, които нямаха много избор и трябваше да се съгласят да получат по-малко от инвестициите си след преструктуриране на аржентинския дълг.

Днес ситуацията в България е коренно различна - нивото на дълга е едно от най-ниските в ЕС, бюджетът е относително балансиран, има и валутен борд. Това позволява на правителството да се финансира изгодно на вътрешния и на външния пазар без проблем, а от въвеждането на борда досега няма нито една пропусната платена лихва или главница.

С покупката на ДЦК инвеститорът финансира държавата, срещу което тя му изплаща годишен купон. Колкото по-дългосрочни са книжата, толкова по-висока е лихвата по тях. Тя зависи от рейтинга на държавата и риска, който носи тя. През последните години България е с подинвестиционна оценка от водещите агенции (S&P и Moody’s), но това не пречи тя да се финансира през пазарите доста изгодно при ниски лихви. Една от причините за по-ниския рейтинг е политическата несигурност в България, макар че като макропоказатели тя е на едно от добрите места в ЕС.

ДЦК се търгуват на финансовите пазари, тоест доходът по тях освен от лихвата зависи и търсенето и предлагането, което се отразява и върху цената им.

И тук идва

Ключовият термин - доходност

Доходността е функция между лихвата и цената на облигацията - колкото по-висока е цената, толкова по-ниска е доходността и обратно (виж карето). Трябва да се има предвид, че с напредване на времето до падежа (това е моментът, в който дългът се погасява) доходността започва да пада. Важно е да се знае, че без значение на каква цена е придобита една ДЦК от инвеститора тя ще бъде изплатена по номинал на падежа, върху него се изчислява и лихвеният купон. Когато цената на облигация е по-висока от номинала, се казва, че тя се търгува с премия, а когато е под него - с отстъпка.

"Депозитите до 196 хил. лева са гарантирани от държавата и това ги превръща в квази-ДЦК. Когато сравняваме обаче тези два инструмента, трябва да имаме предвид много неща – допълнителни разходи като такси и комисиони, кредитен риск на банката и на емитента на облигацията, срочност на депозита и ДЦК, склонност към риск и инвестиционен хоризонт. При инвестициите в облигации съществуват и още доста специфични рискове, с които даден инвеститор следва добре да бъде запознат, преди да заложи на тях", коментира Мартин Търпанов, старши дилър отдел "Финансови пазари" в SG Експресбанк.

Например облигациите на България на вътрешния и на външния пазар в момента са с доста ниска доходност, като им влияят различни фактори - за вътрешния пазар причината е, че държавата емитира по-рядко ДЦК, което повишава глада за тях. На фона на високата ликвидност в банковата система инвеститорите са готови дадат повече, за да притежават ДЦК. А това вдига цената им и оттам сваля дохода. Държавата добре знае това и може да си позволи да свали и самата фиксирана лихва по тях. Така в началото на 2015 г. купонът по 3-годишните ДЦК беше 1.1%, а година по-късно правителството го свали на 0.5%. По отношение на облигациите по външния дълг интересът също е висок, тъй като България е страна с относително нисък риск, което прави книжата й атрактивни на фона на отрицателната доходност.

По-добре дългосрочно

В момента краткосрочните ДЦК дават доста нисък доход и в повечето случаи не са по-изгодни от депозитите.

"Ако сравняваме двата инструмента като доходност, трябва да имаме предвид, че ДЦК на теория са най-безрисковият инструмент и за сравнима срочност доходността по тях е по-ниска, отколкото по обикновен депозит. В България например доходността на 1-годишните ДЦК в момента е от порядъка на минус 0.10-0.20%, а лихвите по депозити при различните банки варират между 0-0.5%", казва Мартин Търпанов.

Нещата обаче се променят при сравнението с по-дългосрочните ДЦК. "Резкият спад на лихвите по депозитите през последните 2 години увеличи значително интереса към покупка на български ДЦК от страна на индивидуална инвеститори. През 2015 г. и 2016 г. една голяма част дългосрочни спестявания се насочиха към местни ДЦК (най-често с 10-годишен матуритет) при доходности между 2% и 3%, като допълнително се реализира и значителна капиталова печалба от покачването на цената на облигациите. Това увеличава още повече печалбата при предсрочна продажба на инвестицията", коментира Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари", "Елана трейдинг". Няма официална информация обаче колко от ДЦК се държат от физически лица.

Изчисленията също показват, че в краткосрочен план е по-изгодно да се купи дългосрочна облигация при добра цена, от която да се получава фиксиран купон за няколко години и да се продаде преди падежа с капиталова печалба, което още повече би вдигнало доходността й (виж графиката). При сравнение на двата инструмента е важно и кои банки предлагат депозити - например тези с български собственици са по-зависими от вътрешния пазар и дават по-високи лихви по влоговете. Докато тези с чуждестранни собственици разчитат на ресурс от майките си и затова лихвите по депозитите при тях са доста по-ниски.

Облигациите на държави от ЕС с близки икономики като българската също са добра алтернатива. "Предимствата на местните ДЦК са основно две - деноминирани са предимно в левове, което ги прави удобни за спестители в местна валута, както и предлаганата относително по-висока доходност", казва Димитър Георгиев. И допълва: "Предимство на чуждестранните облигации е наличието на огромен избор от възможности в зависимост от склонността към риск на инвеститора, предпочитана валута и т.н. Например в момента 10-годишните румънски ДЦК се търгуват на 3.52% доходност, полските са на 3.84%, а деноминираните в долари турски – на 5.53%. Разбира се, за всяка от тези страни има специфични причини за по-високите нива, но те определено представляват интересни възможности за пласиране на дълги пари."

Как да купя

Директно участие и покупка на ДЦК от физическо лице може да стане през повечето банки и инвестиционни посредници. Тук обаче има известна бариера - тъй като на пазара на ДЦК участват институционални инвеститори, обемите на търговия са големи, което кара посредниците да изискват за включване в пазара поне 50 или 100 хил. валутни единици (левове, евро, долари), а често и повече.

"Средният размер на сделка е между 500 хил. и 3 млн. валутни единици и в редки случаи пада под 250 хил. Затова физически лица с по-дребни спестявания, които искат да имат експозиция към този пазар, прибягват до инвестиции във взаимни фондове (чиято стратегия е насочена към инвестиции в облигации) или към ETF върху бондови индекси. Отделно има облигации, при които минималният търгуем обем е 100 - 200 хил. евро и това ограничава физически лица да ги придобият", коментира за "Капитал" Мартин Търпанов.

Банките обикновено не удържат такси и комисиони по депозит, освен ако не се тегли предсрочно сума от него. При покупката на ДЦК обаче има комисиона за посредника, която не се различава от тази за други инвестиции - например акции, и е средно между 0.1 и 0.5% от стойността на сделката. Инвеститорът може продаде ДЦК, когато пожелае или неговият консултант прецени, че е изгодно, без да дължи наказателна такса за това.

Данъчно облагане

Лихвата по депозита се облага с 8% данък, докато тази от ДЦК е освободена. При държавните облигации има 10% данък върху капиталовата печалба, ако сделката е на нерегулиран пазар, какъвто е междубанковият. На регулиран пазар са освободени, а такъв в България е фондовата борса БФБ - София, където има сегмент за ДЦК, но такива не се търгуват. Очаква се през тази година той да започне да работи, тъй като това е заложено в стратегията за развитие на капиталовия пазар. Този статут се отнася за ДЦК на държави от ЕС - за всички останали се прилага, например от САЩ се прилага 10% данък. Тук има и един минус - таксата, която е платена на посредника, не се признава за разход и с нея не се намалява данъчната основа. Тоест тя си е за сметка на инвеститора.

Краят на целевите облигации

До 2005 г. правителството емитираше целеви ДЦК за граждани, като годишно се продаваха за около 20 - 30 млн. лв. Емисионната им стойност беше 50 - 100 лв., бяха с ниска ликвидност, тъй като се изкупуваха само на падеж или на купонно плащане, тоест нямаше вторичен ликвиден пазар. След това интересът спря, тъй като покрай борсовия бум се появиха доста по-доходоносни алтернативи като взаимни фондове и инвестиции в акции. До 2010 г. възможността за емитирането им стоеше в емисионната политика, но и тя отпадна. Сред официалните мотиви беше отново липсата на интерес, а неофициалният - да не се отклоняват пари от банковите депозити в разгара на кризата.

Целевите емисии започнаха да се издават в средата на 90-те години на миналия век. Матуритетите им бяха различни, като в последните години до средата на 2005 г. се емитираха ДЦК с 3- и 5-годишен срок, съответно в левове и евро, като лихвата по тях беше между 4 и 6%, а по някои - със стъпаловиден купол. През 1997 г. са продавани и съкровищни книжа, обвързани с инфлацията, наричани индексни ДЦК. Срочността им е била шест месеца и са били много изгодни от гледна точка на доходността, която са осигурявали на държателите си, заради високата инфлация в началото на 1997 г.


Прогноза

Мартин Търпанов, старши дилър отдел "Финансови пазари" в SG Експресбанк: Очаквам плавно повишение на доходността

Смятам, че исторически най-ниските лихвени равнища, на които станахме свидетели през 2016 г. в световен мащаб, са зад гърба ни и постепенно ще станем свидетели на плавно повишение на доходността през следващите няколко години вследствие на възстановяващия се икономически растеж, инфлационните процеси и постепенно оттегляне на паричните стимули на централните банки. Този тренд на покачващи се лихви, дори и обикновено малко по-бавно (най-вече заради специфични местни фактори свързани с търсенето и предлагането), ще се пренесе и в България и може да очакваме, че постепенно инвеститорите ще изискват по-висока доходност от инвестициите си в местни облигации. Разбира се, една благоразумна фискална политика и политическа стабилност са предпоставка в бъдеще доходността, която инвеститорите изискват от българските бондове, да бъде по-ниска от тази на страни със сходен инвестиционен рейтинг/профил.
- Бариера пред инвестиция на дълговия пазар често се оказва изискването за висока начална сума.

- При избор на правилна стратегия ДЦК може да осигурят по-висок доход

- ДЦК са най-безрисковата и инвестиция, но не е изключено държава да обяви фалит и мораториум по дълга.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    "таксата, която е платена на посредника, не се признава за разход и с нея не се намалява данъчната основа. Тоест тя си е за сметка на инвеститора."

    и с оглед на високите в България такси на такива посредници каквато и доходност да има ДЦК - вероятно се нулира или отива близко към нулата.

    Имам на моменти усещане, че понякога авторите на "Капитал" се опитват да смучат теми от пръстите си. Тази, примерно. Разработена е грамотно от автора, но с оглед на капиталовия минимум, който оправдава инвестирането в ДЦК - за кого от средния читател такава тема е интересна? А тези, които разполагат с въпросния капиталов минимум, най-вероятно са добре осведомени по темата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.