Какво ми казват данните на пенсионните фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ми казват данните на пенсионните фондове

Какво ми казват данните на пенсионните фондове

Компаниите от сектора предоставят много информация. Тя изглежда сложна, но дава възможност за сравнение и по-добър избор

Николай Стоянов
29362 прочитания

© Цветелина Белутова


Хората обичат изборите, които правят да са лесни. Ако може да се съобразяват само с две променливи - цена и качество. В реалния свят обаче нещата са доста по-объркани. Независимо дали си избирате кафе машина, телефон, автомобил или парламент, винаги ви се налага да сравнявате множество показатели, а често и да правите компромиси.

Това уравнение става още по-сложно, когато взимате решения как да се осигурявате за пенсията си. Тогава трябва да направите нещо, считано за практически невъзможно - да предвиждате какво ще се случва с компании, пазари и цели държави след десетки години. При такъв хоризонт историята ни учи, че дори и финансовите професионалисти могат да направят фатални грешки.

Все пак човек трябва по един или друг начин да спестява за старините си. До голяма степен в България това е и задължително, като 5% от заплатата всеки месец отиват в универсален пенсионен фонд (или в НОИ, ако сте избрали тази въведена наскоро опция), а ако работите по рискова професия, и още 7 или 12% (в зависимост от категорията труд) отиват в професионален фонд за ранно пенсиониране. Отделно има доброволни фондове, където служители или работодатели могат да внасят и допълнително суми по своя преценка.

При цялата тази неизвестност на бъдещето деветте пенсионни компании в България произвеждат множество данни, които могат да ви ориентират как се управляват парите ви. Също като при покупката на скъп уред и тук няма едно-единствено число, което да е панацея. И със сигурност погледът към тази обща картина на сектора не може да замести да прогледате внимателно конкретните параметри, предлагани от всяка компания, с която възнамерявате да сключите договор.

Ето и някои важните показатели, които може да ви помогнат да се ориентирате, да видите как се управлява вашият фонд и евентуално да прецените няма ли по-подходящ.

#1 Активи - сами по себе си те просто показват размера на фондовете и не носят информация. Те може да са много, защото пенсионната компания е инвестирала средствата добре, но и просто защото е стартирала по-рано и има повече години натрупвания. Активите обаче се превръщат в по-ценен показател, като ги гледате в динамика. Българските частни пенсионни фондове са млади и все още почти не изплащат пенсии, така че при всички ежемесечните постъпления от нови вноски водят до ръст. Той обаче е доста неравномерен и ако някъде е хронично нисък, това може да е сигнал да се потърси защо, дали идва от губещи инвестиции или отлив на клиенти. При лидерите на пазара "Доверие" и "Алианц" той е под средното, а при някои е по-бърз заради по-агресивна стратегия, например "ДСК-Родина" стъпва на клоновата мрежа на най-голяма ритейл банка в страната при привличането на клиенти.

#2 Брой осигурени - подобно на активите и тук големите числа по-скоро са наследство на началните години на частните фондове в България, така че трудно може да се направи връзката, че многото избрали да се осигуряват в някоя компания означава непременно качество. Още повече че при универсалните пенсионни фондове традиционно над половината от постъпващите на първата си работа са служебно разпределени, защото не са избрали сами фонд. В този смисъл донякъде по-показателни са доброволните фондове, където изборът е съзнателен. Там обаче има друг тип изкривяване - по голямата част от клиентите им са осигурявани от работодателя като част от социални придобивки, а не по собствен избор. Това са най-често големи компании, спечелени като клиенти със специални условия (често обществени поръчки от големи държавни или регулирани дружества), които индивидуален клиент не може да получи.

#3 Брой нови осигурени - за да се изчистят част от недостатъците на предишния показател, може да се гледа и броят на хората, започнали да се осигуряват през годината във всеки фонд (първоначално или след смяна на фонда по собствена инициатива). Тук за втора поредна година изненадващият печеливш е малката пенсионна компания "Бъдеще" (свързвано в сектора с "Еврохолд"), която и предходните години е сред получилите най-много от новопостъпващите на пазара на труда. Това е странно на фона на по-големите разходи и агентски мрежи на по-големите компании. Освен това и "Бъдеще" паралелно с това губи клиенти, отиващи към други фондове, а и доходността й е най-ниската на пазара. Друго странно разминаване е, че на фона на над 20 хил. привлечени клиенти в универсалния фонд (над ⅕ от всички) "Бъдеще" е сключила едва 20 нови договора в доброволния си фонд.

#4 Осигурител - конкретно при избора на доброволен фонд интересен показател, който можете да следите, е кой внася осигуровките. Те са показателни за това какъв фокус има компанията и доколко предлага добри условия за индивидуални клиенти или по-скоро е насочена към големи фирми, където дава отстъпки за брой служители. Данните на КФН показват, че средно за системата 70% от партидите са по договори с работодател. Очаквано най-голям дял на осигуряващите се с лични вноски има при "ДСК-Родина", която промотира услугите си и чрез банката, която е лидер на пазара на дребно. Същевременно фондът на "Топлина", свързан с Христо Ковачки, има едва двама клиенти осигуряващи се самостоятелно за допълнителна пенсия.

#5 Доходност - това определено е един от основните показатели за всеки осигурен, който показва как компанията умножава парите в личната му партида. Тук обаче също има известни проблеми при интерпретирането на данните. Ключов момент е за какъв период се гледат данните - ако е само за последните години, това не отчита ключови събития като кризисната 2008 г. Ако се вземе максимално дълъг период, някои фондове нямат толкова история. Също така е важно дали се гледа номинална доходност или реална (след изчистване на инфлацията), като фондовете имат и противоречия с регулатора как точно да се смята тя. Ключово е и доколко декларираните числа отговарят на действителността. През 2015 г. в сигнал до КФН четири пенсионни компании с чужда собственост обвиниха някои местни играчи в евентуална манипулация на доходността - нещо, по което няма произнасяне. Традиционно фондовете, част от местни икономически групи, имат инвестиции в близки до собствениците им лица, които също може да са с изкривени оценки.

#6 Инвестиции и риск - освен доходността е важно и при какво ниво на риск е постигната тя. Все още повечето компании не са публикували за 2016 г. основните измерители за това - стандартно отклонение и коефициент на Шарп. Все пак има и други показатели, които могат дадат представа за поетия риск. Например делът на инвестиции в относително сигурните ДЦК е показател доколко има опасност обявяваната висока доходност в предходни години изведнъж да спадне или стане отрицателна. Друг показател е делът на инвестиции в чуждестранни книжа. По принцип той предлага повече диверсификация, така че дори и при спад в България или на някой друг пазар това да не повлече целия портфейл надолу. Същевременно инвестициите в чужбина, и особено извън ЕС, неминуемо носят и валутен риск.

#7 Такси - както при всяка покупка, и тук важна е и цената. За пенсионните фондове тя се измерва в такси и комисиони, които са детайлно описани в общите им условия и в конкретните договори. Тук добрата новина е, че за пръв път през 2016 г. сумарно събраните от фондовете такси не растат в абсолютно изражение въпреки продължаващия ръст на активите. Това е до голяма степен заради административно наложеното понижение. От 2010 до 2016 като дял от активите събраните такси намаляват от 1.8 на 1.3%. При отделните компании разликите като обща тежест не са много големи, като единствено при трите най-малки на пазара таксите са по-високи. Естествено обаче всеки клиент трябва да си внимава за конкретните условия за него.

#8 Финансови показатели - макар и по-периферно, но за клиентите е важно и финансовото здраве на самите пенсионни компании. По закон те нямат право да развиват друг бизнес и могат да генерират приходи единствено от такси и комисиони и от управлението на собствените им средства. В по-ранните години при по малкото акумулирани активи това извеждаше най-малките играчи в сектора на загуба. Това беше и основният аргумент против намаляването на таксите. Сега този период е преминат и единствено "Топлина" регистрира загуба за 2016 г., докато сумарната печалба в сектора расте от 48.4 на 61.6 млн. лв.

#9 Размер на партидите - като крайно за всеки осигурен най-важното е колко пари има по личната му сметка. Затова и е полезно да се погледне към средния размер на индивидуалните партиди по фондовете. Той също обаче не е абсолютен измерител за качество. Сумата зависи както от доходността, така и от размера на вноските. Дори обаче водещият фактор да е вторият, той пак е показател, тъй като показва, че фондът е предпочетен от хора с по-високи доходи, които по идея са и по-информирани. Стартиралите по-късно фондове също имат повече започнали да се осигуряват по-късно и съответно натрупаните средства по партидите са по-малко. Тук важно е да се гледа и динамиката - фондове, където размерът на партидите хронично расте по-плавно, може да имат траен проблем с доходността или със задържането на клиенти с високи доходи. При доброволните фондове има и такива с намаляваща сума по партидите, което е знак, че някои от клиентите им може да са предпочели да изтеглят средствата си - нещо, което не е позволено при задължителните.

#10 Обем на вноските - горната картина се допълва и от данните за постъпления от вноски на фондовете. При универсалните фондове с ръста на осигурителния доход и спада на безработицата постъпленията растат при всички фондове, макар и не с еднакъв темп. Логично сумата е по-голяма при тези, увеличили и броя на осигурените. При доброволните фондове обаче картината е доста по-шарена и за 2016 г. всъщност има близо 20% спад на сумата на вноските до 99 млн. лв. Тук трябва да се отчете и че при тях има много неактивни партиди - най-често хора, които са били осигурявани от работодател, но са сменили работата си и вече нямат такъв бонус. КФН предоставя данни за средните месечни вноски по активните индивидуални партиди, но ако се сметне за всички, при някои фондове числото е чувствително по ниско, което говори за много "спящи" клиенти.

Хората обичат изборите, които правят да са лесни. Ако може да се съобразяват само с две променливи - цена и качество. В реалния свят обаче нещата са доста по-объркани. Независимо дали си избирате кафе машина, телефон, автомобил или парламент, винаги ви се налага да сравнявате множество показатели, а често и да правите компромиси.

Това уравнение става още по-сложно, когато взимате решения как да се осигурявате за пенсията си. Тогава трябва да направите нещо, считано за практически невъзможно - да предвиждате какво ще се случва с компании, пазари и цели държави след десетки години. При такъв хоризонт историята ни учи, че дори и финансовите професионалисти могат да направят фатални грешки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Направете както хиляди други като мен - преместете се обратно в НОИ и се Смейте на тия фараони... пирамиди...
    Спомнете си Югоагент...

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Толкова данни, могат да се четат от толкова много неуки хора. Като живеем във века на глобализацията, интернет и сферата на услугите генерира все по-голяма част от БВП, защо държавата не е вкарала в училищата финансова култура? Масово упениците се чудят каква работа ще им върши даден предмет. Е, този може да им каже как по-ниско ГПР може да доведе до по-висока обща изплатена сума, как да сметнат дали финансовата дисциплина да заделяме Х лева месечно за 40 години напред може да се окаже по-малки губеща от печеливш пенсионен фонд с такси надвишаващи годишната му доходност, защо дългосричните договори с мобилни оператори трябва да са чувствително по-изгодни от краткосрочните...

  • 3
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Много сериозни независими експерти досега са се изказали по темата... и всеки от тях казва - >>НОИ и собствени инвестиции, ако има горница над..
    Поколението Х, У, З са МНОГО и ДОБРЕ информирани
    - но те са БЕДНИ и на работа.. не могат да си позолят инвестиции.. техните декларирани доходи са по-малки от на баба им пенсията!
    Значи ли това обаче за Даниела, с нейната 300 000 на год. заплата?
    Елате МИ, хиляди задължени по закон - 5% са си за назе секи месец.. и 1% на година. доп.
    Пък парите ви ми дреме де отиват.. язе след 5 г съм там при палмите дето ЕС може да ма фане за тръмпката..
    Инвестирай, народе..

  • 4
    ceneto avatar :-|
    ceneto

    аз пък искам да има и индивидуални пенсионни сметки, тогава ще ми е съвсем ясно какво съм направил и какво мога да очаквам, не ми е ясно само ако се появят такива кои ще плаща кожудерските такси на убавците от ПФ

  • 5
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Всяка пенсия е индивидуална - активи, осигурени и пр. са показатели за фондовете. За хората се грижи Pension.Care

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#2] от " Боян Дуков ": И с това не бива да се прекалява! Синът ми учеше "Предприемачество" в трети клас! WTF?

  • 7
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#4] от " ceneto ": Това е единственото правилно решение! Индивидуална партида и пряво да преместваш вноските си поне веднъж годишно! Това е начинът повече хора да се осигурявят на реалните си доходи и да не се крият осигуровки! Ако всичко отива в един кюп, няма никакъв стимул!

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Da be.. da..":

    Доста тъпо. Ако се избегнат фондовете с родна собственост, 3-тия стълб си е много добър.

  • 9
    avidan81 avatar :-|
    avidan81

    Данните за доходността не са верни, понеже не отчитат входните такси. Като намалите 5-те % удръжка от всяка вноска, резултатите изглеждат още по-посредствени.

  • 10
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    До коментар [#9] от " avidan81 ": Абсолютно си прав - тази доходност е ок само ако си имал едни пари в година т-1 и искаш да видиш колко имаш сега. Не отчитат изобщо вноските през периода, входящите такси , данъчните ефекти... Точно затова се кефя на pension.care


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK