С право, но без глас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С право, но без глас

Shutterstock

С право, но без глас

Стотици хиляди дребни акционери не се възползват от правата си като такива

31986 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Къде да се намери информация

- БФБ - София - това е регулираният пазар в България, на който се търгуват акциите на компаниите. В сайта на борсата ежедневно компаниите публикуват информация за своята дейност - отчети, свикване на общи събрания, друга важна информация, която влияе върху цените на акциите им.

- Информационни сервизи - компаниите са задължени да разкриват информация и в един алтернативен източник - такива с x3news, бюлетина на "Инвестор.бг", infostock.bg и други.

- Комисия за финансов надзор - това е финансовият регулатор, който осъществява надзор на капиталовия пазар. На сайта му се съдържа много информация за отделните публични дружества, но работата с него е малко по-сложна и е по-скоро за големи и акционери и поднадзорни лица.

- Търговски регистър - в него се вписват всички важни събития около дадено дружество. Работата с него също е по-сложна и пълният достъп изисква получаване на сертификат от Агенцията по вписванията, който е безплатен, или електронен подпис.

- Специализираните медии - от тях може да се научи за предстоящи важни събития около дадено дружество. Освен това в тях често има и добавена стойност и информация извън задължителната - интервюта с мениджъри, планове за развитие на дружествата и т.н.

Преди 15-20 години стотици хиляди българи станаха акционери по линия на масовата приватизация. Срещу боновите си книжки те получиха дялове в бивши държавни предприятия или в специално създадени фондове, чиято цел беше да придобият по-големи пакети в раздържавяваните компании.

За повечето от хората обаче всичко приключи някъде там със зелените хартийки. Много от компаниите още ги има и дори са на печалба, фондовете, преобразувани в холдинги, също. Но по една или друга причина - най-вече незаинтересованост, болшинството реши че няма да се възползва от правата си като акционер, въпреки че такива му се полагат.

В момента например "Софарма", която е един от основните акционери в най-големият бивш приватизационен фонд, днес "Доверие обединен холдинг", чака разрешение от Комисията за защита за конкуренцията да придобие по-голям дял. Ако това се случи, най-вероятно ще бъде отправено търгово предложение към миноритарните акционери. За "Доверие" като бивш приватизационен фонд това означава оферта към над 147 хил. лица с между една и 100 акции, които заедно притежават 43.45% от акциите.

Много от тях обаче най-вероятно ще пропуснат тази новина, а оттам и възможността да участват в търговото предложение (ако има такова). А правата на малките акционери по закон по нищо не се различават от тези на големите, тоест няма значение дали става въпрос за една или няколко хиляди акции. Затова е важно всеки акционер да си ги търси и възползва от тях.

Право на глас

Едно от ключовите права е това на глас, като то се упражнява по време на общото събрание на акционерите (ОСА). Публичните дружества провеждат задължително редовно такова през първата половина на годината. Обявата за свикването му трябва да е най-малко 30 дни преди насрочената дата за провеждане. На събранията се приемат докладът за дейността на ръководството, отчетът, разпределение на финансовия резултат, избор на одитор и т.н.

Важно е да се знае, че на общото събрание всеки акционер може да зададе въпрос към ръководството за планове, резултати и други важни неща, касаещи дейността. Друг е въпросът дали то ще му отговори. Провеждат се и извънредни общи събрания – на тях се гласуват сделки с голямо значение за дейността на компанията – продажба на активи, изтеглянето на голям заем, увеличение на капитала и др.

При някои случаи (например продажба на актив на свързано лице) мажоритарният собственик или заинтересованите страни не участват в самото гласуване, а само дребните акционери, което е с цел да се защитят техните интереси – тоест в този случай те се превръщат в главния фактор за компанията. Това е и една от важните причини да се ходи на ОСА. Поради незаинтересованост или незнание обаче много от дребните акционери никога не са ходили на общи събрания.

Това позволява на големи миноритарни акционери да контролират дейността на дадена компания заради ниския кворум на събранията, което реално им позволява да приемат удобните за тях решения. Това в най-голяма степен се отнася за бившите приватизационни фондове, днес холдинги. При тях често над 50% от акционерите са лица, придобили книжа по време на масовата приватизация, които обаче така е не ходят на общи събрания. На последното общо събрание на "Синергон холдинг" за 2016 г. например са присъствали малко над 56% от акционерите с право на глас – предимно големите миноритарни акционери и фондове, а има само едни дребен акционер с 22 акции, при положение че има над 100 хил. Подобна е ситуацията и с най-големия бивш приватизационен фонд, сега "Доверие обединен холдинг". При над 140 хил. дребни акционери на последното общо събрание присъстват само 36% от капитала, концентриран в по-големите акционери и нито един малък.

Обявите за ОСА се публикуват в Търговския регистър, сайта на борсата или в други сервизи за разкриване на информация. За много от дребните акционери обаче е трудно постоянно да следят кога ще има такива. Съобщенията за редовните се публикуват в началото на годината. Извънредните обаче може да са по всяко време, ако се налага свикването им. Дружествата не са длъжни да уведомяват акционерите си лично за общите събрания.

Право на дивидент и ликвидационен дял

Всеки акционер има право да получава част от печалбата, ако е предвидено тя да бъде разпределена. Дивидентите за физически лица са с данък от 5% при източника и имат давност от 5 години. След този срок неполучените остават в дружеството. През последните години малко от холдингите раздаваха дивиденти. Когато той е под формата на нови акции или увеличение на номинала на акциите, данък не се дължи. Обикновено повечето публични дружества поддържат информация за дивидент на интернет сайтовете си.

През 2016 г. над 150 млн. лв. са раздадени на инвеститорите от печалбите им, а средният доход от дивиденти на акция е бил 4%. За последните 5 години средногодишният доход от дивидент е близо 5% на база статистиката от топ 20 на дивидентните компании, показват изчисления на инвестиционния посредник "Елана трейдинг".

Като акционер едно лице не отговаря за дълговете на дружеството. Ако то фалира, има право на ликвидационен дял. До него обаче в практиката почти не се стига, тъй като често активите отиват за покриване на задължения към кредиторите и държавата.

Търгови предложения

Това е един от ключовите механизми за защита на правата на миноритарните акционери. Най-често до тях се стига, когато в компанията влезе нов собственик или акционер премине определена граница, но могат да бъдат отправяни и доброволно от всеки акционер с над 5% от капитала. Целта е да се осигури равнопоставеност между акционерите, като този, който прави предложението, предлага справедлива цена на акция, при която да изкупи дяловете на останалите притежатели. Затова търговото предложение задължително трябва да бъде одобрено от Комисията за финансов надзор, след което има определен срок за приемане на офертата.

За съжаление практиката през последните години в много случаи не е в полза на миноритарните акционери. Често при промяна на собствеността и преминаване на дела от 50% веднага след това новият собственик раздробява дела си, като продава част от него на свързана компания, с което избягва задължението за оферта към дребните акционери. Такъв беше случаят с производителя на цигарени опаковки и филтри "Юрий Гагарин". При "Булгартабак холдинг" също нямаше търгово предложение, въпреки че крайният му собственик беше сменен. Тук проблем е и начинът, по който финансовият регулатор гледа и доказва свързаността на компаниите собственици.

Участие в увеличение на капитала

Всеки акционер има право да участва в увеличението на капитала. Често това е един от начините по-големите собственици да увеличат дела си, най-вече заради непросветеността на по-малките акционери. Тоест, ако притежателят на акции не участва в увеличението в определен срок, правото му се продава и може да бъде купено от друг или нов акционер. В такъв случай делът на акционера, който не е участвал в увеличението, ще се разводни като процент спрямо новия основен капитал.

Къде да се намери информация

- БФБ - София - това е регулираният пазар в България, на който се търгуват акциите на компаниите. В сайта на борсата ежедневно компаниите публикуват информация за своята дейност - отчети, свикване на общи събрания, друга важна информация, която влияе върху цените на акциите им.

- Информационни сервизи - компаниите са задължени да разкриват информация и в един алтернативен източник - такива с x3news, бюлетина на "Инвестор.бг", infostock.bg и други.

- Комисия за финансов надзор - това е финансовият регулатор, който осъществява надзор на капиталовия пазар. На сайта му се съдържа много информация за отделните публични дружества, но работата с него е малко по-сложна и е по-скоро за големи и акционери и поднадзорни лица.

- Търговски регистър - в него се вписват всички важни събития около дадено дружество. Работата с него също е по-сложна и пълният достъп изисква получаване на сертификат от Агенцията по вписванията, който е безплатен, или електронен подпис.

- Специализираните медии - от тях може да се научи за предстоящи важни събития около дадено дружество. Освен това в тях често има и добавена стойност и информация извън задължителната - интервюта с мениджъри, планове за развитие на дружествата и т.н.

Преди 15-20 години стотици хиляди българи станаха акционери по линия на масовата приватизация. Срещу боновите си книжки те получиха дялове в бивши държавни предприятия или в специално създадени фондове, чиято цел беше да придобият по-големи пакети в раздържавяваните компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    toto_2 avatar :-P
    toto_2

    И какви права имаш с 25-30 акции ..Това са пари за семки

  • 2
    lost avatar :-|
    Big Muzzy

    Къде може да се провери дали някой е акционер? Доколкото си спомням бях в Доверие. Също така може ли да се упражнят правата ако книжката е загубена?

  • Tademan

    Е нищо, нали дрОгарят КостоФ оправил нацията...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK