Сейф, отвори се!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сейф, отвори се!

Shutterstock

Сейф, отвори се!

Колко струва и какви са рисковете при съхранение на ценности и пари в трезор

Гергана Михайлова
27172 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В ерата на електронните пари и дигиталните разплащания сейфът изглежда като изчезващ вид. Това, което го спасява засега, са епизодичните изблици на страх от крадци или недоверие към банките. Последният такъв беше през 2014 г., когато мнозина изгубиха спестяванията си във фалиралата КТБ, защото не успяха да ги изтеглят навреме и се оказаха извън гарантирания минимум.

Ценностите обаче не са само под формата на пачки с пари, а най-масовата форма за държане на богатството, банковата сметка няма как да съхрани един диамантен пръстен, златно кюлче или свитък с ценни документи. Затова и бързащите да отпишат малките метални касетки в трезорите на банките, които се отдават под наем, със сигурност малко прибързват. Услугата по съхраняване на ценни вещи срещу наем продължава да се предлага от институции, които така или иначе държат строго охранявани помещения (трезори), а цената й е съвсем достъпна - средно от 30 лв. на месец до 110 лв. на година за най-малките касетки.

Към нея обаче могат да се добавят допълнителни такси за извънредни посещения при касетката извън безплатно предоставените или ако клиентът престои твърде дълго пред трезора. Допълнителни разходи носи и, разбира се, загубата на ключ, при което единственият начин за отваряне на сейфа е чрез разбиване. Затова и наемът не е единственият показател за сравнение и избор на доставчик, а освен с екстрите, които може да ползва, клиентът трябва да проучва и задълженията, които поема като наемател.

Твоята каса е моята крепост

Възможността за отдаване на сейфове под наем е уредена в Търговския закон и не се ограничава само до банки, предлагат я и други институции, например финансово-брокерските къщи. Има обаче общи правила, които се спазват, без значение кой предоставя услугата.

Клиентът може да остави в касетката ценности, книжа и други вещи, които се преглеждат от длъжностни лица при оставянето им, за да се гарантира, че вътре няма да попаднат взривни вещества или наркотици. След поставянето на вещите в касетката тя се заключва едновременно с два ключа - единият се държи от служител на банката, а другият - от клиента. Банката няма право да притежава дубликат на втория ключ.

Клиентът има право на достъп до касетката, който обикновено е безплатен до определен брой посещения. Освен от титуляря сейфът може да се ползва и от трето лице, което има нотариално заверено пълномощно. Банката няма право да отваря касетката, но ако клиентът спре да плаща уговорения наем, тя има право да поиска разбиването му в присъствие на нотариус. Вещите се изваждат в ценен пакет и собственикът им има право да си ги получи, но след като плати за причинените разноски.

Ако сейфът се дава под наем от банка, ценностите в него не са влог по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете и за тях няма парична гаранция до 100 хил. евро, ако банката фалира. Но пък съдържанието им е неприкосновено дори и при банкова несъстоятелност, с тази особеност, че потребителят трябва да изчака назначаването на синдик, който да го покани да дойде да си събере оставеното в сейфа.

Обикновено наемодателят поема отговорност с имуществото си за съхраняваните в сейфовете вещи, така че в случай че нещо изчезне, потребителят може да го съди. Не се носи отговорност обаче за настъпили изменения в качеството на оставените вещи по време на съхранението им, както и за вреди, причинени от "неопределима сила", каквато са природни бедствия, война и т.н. Несигурно е доколко може да разчита на обезщетение, ако трезорът със сейфовете се окаже обект на грабеж.

В случай на проблеми клиентът може да се надява на обезщетение само ако предварително изрично е декларирал какво точно оставя в сейфа и на каква стойност е то. По принцип това не е задължително да се прави, но има клиенти, които го предпочитат. Има и институции, които не поемат отговорност за съхранение ценности над определена стойност.

За малки, големи и още по-големи съкровища

Услугата по съхранение на ценности в сейф се предлага най-вече от банките, които отдават под наем различни по големина касетки, разположени обикновено в трезорите на централните им управления. Обичайните габарити на най-малките са 5 см височина, 25 см ширина и 40 см дълбочина, а големите - 60 см височина и 50 см широчина и дълбочина. Това дава представа и какво може да се държи в тях - най-малките са за документи и бижута.

Цените за наемане на сейф зависят както от размера, така и от срока, за който ще се ползват. Някои банки предлагат наем от един ден до 2 години. При други не може да се наеме сейф за по-малко от месец или половин година. Например в обществения трезор на БНБ, който може да се ползва и от физически лица, услугата е за минимум една година, като в зависимост от големината на касетките цената е от 163 лв. до 571 лв. При всички предлагащи услугата по-дългият срок е по-изгоден откъм цена.

Важно е да се знае, че не във всеки банков клон има трезор със сейфове за наемане и че столичани са привилегировани откъм достъп до услугата за разлика от живеещите в провинцията. Това е важно, защото близостта на сейфа е особено важна в случаи на честа работа с него.

Освен това не във всеки банков клон има от всички размери сейфове. Невинаги клиентът може да намери и свободна касетка от предпочитания размер. В такъв случай вариантът е да се наеме първият най-близък като цена до желания сейф и при освобождаване на по-подходящ да се сключи нов договор. По сведения на служители в банкови офиси най-ползвани са средните по размер касетки, в които могат да се държат бижута, ценни монети и кюлчета инвестиционни метали.

Някои наемодатели изискват от клиента си да остави депозит, който се връща при изтичане на договора. В Райфайзенбанк например този депозит е 80 лв. Други като Пощенска банка имат изискване желаещите да ползват сейф да са и клиенти на банката - като титуляри на сметка или картодържатели.

Различни са условията и за достъп до сейфовете - в повечето случаи той се води неограничен, в рамките на работното време на офиса, в който се намира, или е лимитиран до 2 или 5 безплатни посещения на месец. Но ако клиентът пожелае да направи второ посещение в рамките на един и същ ден, се таксува допълнително с 2 до 5 лв. Толкова се плаща и ако потребителят се застои по-дълго пред касетката спрямо минимално определените, обикновено 10, минути.

Регулации свалят интереса

По сведения на банкови служители интересът към сейфовете се е свил и една от причините за това е, че от началото на тази година те са длъжни да изпращат информация до регистъра на БНБ с данни за номера на банковите сметки и сейфовете на своите клиенти. С това се ограничи възможността да се крият пари и ценности, добити по нелегален път. Друга причина е, че все по-достъпни са цените на сейфовете, които всеки може да инсталира в дома си. В момента 220-килограмова каса може да се намери на цена от 1200 лв. до 2000 лв. без разхода за монтаж.

Автор: Капитал

В ерата на електронните пари и дигиталните разплащания сейфът изглежда като изчезващ вид. Това, което го спасява засега, са епизодичните изблици на страх от крадци или недоверие към банките. Последният такъв беше през 2014 г., когато мнозина изгубиха спестяванията си във фалиралата КТБ, защото не успяха да ги изтеглят навреме и се оказаха извън гарантирания минимум.

Ценностите обаче не са само под формата на пачки с пари, а най-масовата форма за държане на богатството, банковата сметка няма как да съхрани един диамантен пръстен, златно кюлче или свитък с ценни документи. Затова и бързащите да отпишат малките метални касетки в трезорите на банките, които се отдават под наем, със сигурност малко прибързват. Услугата по съхраняване на ценни вещи срещу наем продължава да се предлага от институции, които така или иначе държат строго охранявани помещения (трезори), а цената й е съвсем достъпна - средно от 30 лв. на месец до 110 лв. на година за най-малките касетки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK