Как се облагат сделките на капиталовия пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се облагат сделките на капиталовия пазар

Shutterstock

Как се облагат сделките на капиталовия пазар

Всеки, който инвестира в инструменти, различни от депозит, трябва да е наясно с данъчния им статут

34331 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ниската доходност на банковите депозити мотивира все повече хора да инвестират свободните си средства на капиталовите пазари. Затова декларирането и облагането на доходите от тях е важно. Още повече че от тази година България като част от страните, прилагащи стандарта за автоматичен обмен на финансова и банкова информация – т.нар. Common reporting standards (CRS) на ОИСР, ще получи първата справка за български местни физически лица със сметки в чужбина. А част от информацията, която ще се обменя, включва данните за платени лихви, дивиденти и брутни постъпления от сделки с финансови активи в чужбина.

Акции и други финансови инструменти

Облагаемият доход от сделките с акции и други финансови инструменти за българските местни физически лица е сумата от реализираните през годината печалби, намалена със сумата на загубите за всяка конкретна сделка. Те се определят, като продажната цена се намалява с тази на придобиване на финансовия актив. Първата включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. Когато не може да се докаже документално цената на придобиване, тя се счита за нула.

За българските местни физически лица облагаемите доходи от сделки с финансови инструменти подлежат на облагане с 10% данък върху общата годишна данъчна основа в България. Най-общо казано, данък се дължи за всички доходи от сделки с финансови инструменти освен за тези, които се квалифицират като необлагаеми в закона. Необлагаеми са например доходи от сделки с акции и други финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Към необлагаемите сделки се причисляват и печалбите от следните източници:

- обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната, ЕС или ЕИП;

- обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната;

- сключени при условията и по реда на търгово предлагане или аналогични по вид сделки в ЕС или ЕИП.

Често са налице и сделки, сключени чрез портфолио мениджъри (лица, които управляват инвестициите на конкретно физическо лице), базирани в една държава, на регулиран пазар в друга. Например мениджър от Швейцария би могъл да търгува с ценни книжа на регулиран пазар в Германия (напр. фондовата борса във Франкфурт). В този случай българските местни физически лица трябва да изискват от посредника си своевременно детайлна извадка за такива транзакции, направени от тяхно име, за да могат правилно да декларират и да обложат съответните доходи в България.

Облагаемите доходи от сделки с финансови инструменти, придобити от местно физическо лице, се декларират в годишната данъчна декларация за годината, през която са реализирани. Освен това самото притежание на акции в чужбина се декларира информативно от притежателя им в годишната данъчна декларация (дори и да не е имало сделки с конкретните ценни книжа през годината).

Загубите от тези източници не намаляват друг облагаем резултат. Например загубата от търговия с акции не може да намали облагаемия доход от упражняване на свободна професия. Ако едно физическо лице е реализирало само загуба от търговия с финансови инструменти през данъчната година, то няма да формира облагаем доход от тези сделки, а задължението за декларирането им в годишната данъчна декларация (ГДД) отпада. За разлика от юридическите лица физическите не приспадат данъчните загуби от предходни години.

Лихви и дивиденти

Облагаеми с 10% данък са и лихвите и отстъпките от облигации, които са емитирани съгласно законодателството на страна извън ЕС или ЕИП. Не се дължи данък обаче, ако придобитите лихви и отстъпки са от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации с емитент от България, друга държава - членка на ЕС или ЕИП.

При наличие на спестовна, депозитна или разплащателна сметка в България от местно физическо лице за данъчни цели доходът от лихви по тези сметки ще бъде облагаем с окончателен данък от 8%. Банковите институции в страната са данъчно задължени лица, тъй като те са ангажирани с определянето, удържането, внасянето и съответно декларирането на окончателния данък. Лихвите от подобни банкови сметки в чужбина следва да се декларират в България от получателите – български физически лица.

Доходите от дивиденти, получени от местни физически лица, се облагат с окончателен данък от 5% в България. Не се дължи такъв, в случай че е налице разпределение под формата на нови дялове и акции или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и при увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции.

Дължимият данък се внася и декларира от платеца на дохода (предприятията) на тримесечна база - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Изключение от това правило са доходите от дивиденти от източник в чужбина на местни физически лица. Местните физически лица, получили доход от дивидент с източник в България, не са задължени да ги декларират в ГДД.

От 1 януари 2017 г. местните физически лица, които са придобили доход от лихви по банкови сметки в чужбина, както и доход от дивиденти от източник в чужбина, ще трябва да ги декларират и облагат веднъж годишно чрез подаване на годишна данъчна декларация вместо на тримесечие. Освен това тези доходи се посочват информативно от получателя им в ГДД, независимо дали се дължи, или не се дължи данък в страната.

Пазете документите

По отношение на инвестиции, направени преди повече време, е препоръчително да се съхраняват документи, доказващи произхода на средствата, които са инвестирани. В противен случай е възможно при обмена на информация, който ще се извършва регулярно от тази година, българските власти да повдигнат въпроса и за произхода на инвестираните средства.

Друг специфичен момент е, че понякога държавите, в които са направени инвестициите (или са издадени финансовите инструменти), удържат данък върху доходите от сделките. Според държавата, в която е удържан данъкът, е възможно да се търси възстановяването му или на част от него. Средство за това би могло да бъде местното законодателство на държавата, в която е удържан данъкът, или спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тази държава и България. След редуциране на размера на платените данъци в чужбина са налице и възможности за приспадането на тези данъци от дължимия в България (или освобождаване на доходите, обложени в чужбина, от последващо облагане в България).

Важно е да се отбележи и задължението на местни физически лица да отчитат чрез статистически форми пред БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината, следваща отчетната година, вземанията си по открити сметки в чужбина, както и инвестициите си в ценни книжа, които са извършени без посредничеството на местно лице – инвестиционен посредник. Това се налага, ако сумата им е равна на или надвишава 50 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута към края на отчетната година.

Насочвайки се към инвестициите на капиталов пазар като средство за допълнителен доход, е важно да бъдат съобразени данъчните последици от тях. За да се предотвратят нежелани глоби и санкции, е препоръчително българските местни физически лица да са запознати със задълженията си от гледна точка на българското данъчно законодателство.

Автор: Капитал

Ниската доходност на банковите депозити мотивира все повече хора да инвестират свободните си средства на капиталовите пазари. Затова декларирането и облагането на доходите от тях е важно. Още повече че от тази година България като част от страните, прилагащи стандарта за автоматичен обмен на финансова и банкова информация – т.нар. Common reporting standards (CRS) на ОИСР, ще получи първата справка за български местни физически лица със сметки в чужбина. А част от информацията, която ще се обменя, включва данните за платени лихви, дивиденти и брутни постъпления от сделки с финансови активи в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    juukkk avatar :-|
    juukkk

    Значи колкото по-богат ставаш в България, допълнителните ти доходи се утежняват с по-малки данъчни ставки или изобщо са необлагаеми. Ми че то рай...Не мога да разбера защо хората напускат милата ни родина?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK