Още по-ниски лихви. Докога?

Ако европейската централна банка започне да затяга лихвената си политика, това ще се прехвърли постепенно и в България.

"При лихвите по кредитите има още малко възможности за понижение, но е много ограничено и ако има такова, ще бъде с много малко"

Олвер Рьогл, председател на управителния съвет на Райфайзенбанк България

Макар и считани за рекордно ниски, лихвите по депозити и кредити продължават да се понижават. Последните данни на БНБ за февруари 2017 г. показват, че тенденцията, която започна в края на 2009 г. и в началото на 2010 г., продължава.

При влоговете толкова ниски лихви реално не е имало никога или поне откакто централната банка започна да води този тип статистика през февруари 2004 г. При завръщането на инфлацията влоговете стават все по-малко атрактивни (макар че обемът им не спира да расте) на тези нива и домакинства трябва да търсят нови алтернативи. През миналата година например това беше причината активите на взаимните фондове в България да достигнат рекордни нива, разбира се, и с подкрепата на ръста капиталовите пазари (каква им е доходността през първото тримесечие на тази година четете в следващия брой на "Капитал").

Какво предстои обаче? Общите настроения в банковия сектор са, че понижението на лихвените проценти по депозитите е достигнало предела си. При кредитите може да се очаква още известно намаление, но с малки стъпки. Подобна е и прогнозата на БНБ - експертите на централната банка очакват задържане на лихвените проценти по новите депозити и кредити на достигнатите ниски нива през първата половина на годината. Факторът за ниските лихви по депозитите продължава да е свръхликвидността в системата, както и политиките на нулеви лихви в еврозоната, което се пренесе и в България през банки майки.

Ниските лихви по депозити

Към края на февруари лихвите по депозитите в левове са средно 0.24% и 0.29% за влогове в евро (графика 1). Това са нива, под които е трудно да се слезе, затова и очакванията са за преустановяване на спада. Причината за февруарското движение е в това, че няколко по-малки банки на пазара, които до скоро поддържаха сравнително високи лихви (около 1%), решиха да ги понижат.

Въпреки ситуацията усещането за сигурност в домакинствата и бизнеса все още не е напълно възстановено и предпочитанията за спестяване са по-големи от тези за поемане на риск с теглене на кредити. От началото на кризата всъщност се наблюдава постоянно възходящо развитие на депозитите, като през цялото време те нарастват по-бързо от кредитите.

Вложенията на домакинствата са се повишили с 5.9% на годишна база и с 0.3% на месечна до 47.4 млрд. лв., а на фирмите с малко по-високи темпове – съответно 9.3% и 1.4% до 21.1 млрд. лв. Кредитите съответно растат с 0.2% на месец и 3.6% годишно – за домакинствата. При фирмените на месечна база има съвсем леко свиване, а на годишна повишението е 1.2%. Обемите са съответно 18.7 млрд. лв. и 33.2 млрд. лв., показват последните данни на БНБ.

Предпочитанията за спестяване не бяха много променени и от кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Тази турбуленция само катализира процеса на сваляне на лихвите с по-резки и бързи стъпки.

Цената на кредитите

При кредитите също се наблюдава спад на лихвите от близо седем години, като в последните три беше значителен, което върви паралелно и с този по депозитите. Данните на БНБ за средните лихви на пазара за февруари 2017 г. показват, че лихвите по новите жилищни кредити са малко над 4% (в левове 4.24%, в евро 4.19%). В еврозоната средната цена за този тип заеми е около 2.2%. При заемите за бизнеса цената на новодоговорените също продължава да намалява, като е 3.80% в левове средно за пазара. В сектора нивата на лихвите по кредитите се определят като екстремно ниски.

Само по потребителските остават около 10%. Обяснението е, че големият дял на кредитните карти, включени като част от потребителските заеми в статистиката, държи цената висока. Лихвата по кредитни карти е средно около 18%. Друга причина за относително високите лихви по потребителски кредити е прехвърлянето на такси и разходи в лихвения процент, което се случи през 2014 г. Тогава с въвеждането на промени в законодателството голяма част от таксите бяха забранени. Вследствие на това банките вкараха тези разходи в лихвения процент или компенсираха някои от тях директно с известно леко увеличение на самата лихва. Това беше и единият от ефектите, за които се предупреждаваше преди въвеждането на законовите промени. Това се вижда от сближаването на стойностите на годишния процент на разходите (ГПР) и чистата лихва през последните две-три години и стесняването на спреда между тях.

"Няма да е само лято"

При тази ситуация на пазара очакваното развитие е за покачване на лихвите, като прогнозите са това да се случи не по-рано от следващата година. В края на тази се очаква стабилизиране на нивата и преустановяване на спада.

Лихвите по депозити повече не е възможно да се понижават. При тези по кредитите има още малко възможности за понижение, но и при тях е много лимитирано и ако има намаление, то ще бъде много малко. Това прогнозира Оливер Рьогл, председател на управителния съвет на "Райфайзенбанк България", при представяне на финансовите резултати на банката за 2016 г. в края на март. В България очакваме ръст на лихвите през втората половина на 2018 г., посочи още той. Това може да се случи в резултат от вероятно повишаване на лихвите в еврозоната през втората половина на следващата година, коментира Рьогл.

Ако цената на парите навън започне да се повишава, това ще се пренесе и тук. Сегашният момент е изключително екстремен - лихвените проценти се намират на много ниски нива. Няма да е само лято, коментира банкер.

Сигнал за ръст на лихвените проценти по кредитите би дало именно евентуално покачване на лихвените индекси на междубанковия пазар. Преди няколко години след увеличението на лихвите по кредитите в кризата в резултат на промяна на законовата рамка за основа при формирането на цената на заемите бяха определени основните индекси на междубанковия пазар. Те ще започнат да се вдигат, ако започне такова движение на пазарите в Европа. Така, ако цената на парите в еврозоната започне да се увеличава, това ще се пренесе неминуемо и в България. Европейската централна банка може да поддържа ниски лихвени проценти до 2018-2019 г., докато в САЩ през последната година започнаха да се движат нагоре.