По-различните банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-различните банки

Shutterstock

По-различните банки

Без клонове и без много обслужващ персонал те привличат клиенти с по-добри оферти от традиционните

32292 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко

- Ново поколение виртуални банки агресивно привличат клиенти.

- Услугите им са развити в САЩ и еврозоната, но навлизането в България не е далеч.

- Начинът им на работа се "настройва" в движение, което е основният им минус спрямо обичайните банки
"Aко банките искат да запазят позициите си, те ще трябва да инвестират сериозно в собствените си системи или да придобият подобна платформа за трансфери."

Мартин Богданов, изпълнителен директор на Paysera

Ново поколение банки, които са достъпни през мобилните приложения за Apple и Google, агресивно привличат клиенти с несравнимо по-добри пазарни оферти. И макар те все още да имат незначителен дял, който не е заплаха за традиционната индустрия, именно този disruptive модел може да се окаже бъдещето, което ще я промени.

Засега услугите им обаче не са достъпни или са доста ограничени за България, а освен това в опита си да променят традиционните модели и начини на банкиране те се сблъскват с някои грешки на растежа, което може да създаде известни неудобства на потребителите.

Как си го позволяват?

Те нямат нито офиси, клонове и хиляди служители, което им спестява значителни разходи за поддръжка, наеми, заплати, а цялата работа се извършва онлайн с добре оптимизирани процеси, заради което са наричани директни банки. Въпреки това те са пълноправни институции с лиценз от съответната централна банка, които гарантират вложенията на клиентите си до 100 000 евро, както изисква Европейската комисия. Освен това имат постоянна клиентска поддръжка. Някои от тях вече имат цялата гама от спестовни и кредитни продукти, докато други все още набират депозанти. Проучване на Федерацията на финансовия сектор на Белгия показва, че доходността по депозитите на директните банки е средно с 0.8 процентни пункта повече от тези на традиционните.

Една такава банка е германската N26, създадена миналата година, която вече има над 200 000 клиенти. Отварянето на сметка при нея става за няколко минути, единствено през мобилно приложение, а идентификацията на самоличността – чрез видеочат. Достъпна е за всички държави в еврозоната. С регистрацията се издава безплатна сметка и дебитна карта Mastercard, с която без такса могат да се теглят пари. Последното предложение на банката е потребителски кредит до 25 000 евро с лихви, започващи от 2.99%, които обаче са достъпни само за клиенти от Германия.

Друга изцяло мобилна е британската Atom, създадена през 2015 г. Към момента нейната основна дейност е да привлича клиенти със сравнително висока годишна доходност по спестовните продукти. Депозитите й имат доходност от 1.80% за тригодишни и 2.13% за петгодишни спестовни влогове. През миналата година тя е успяла да привлече 110 млн. паунда. Към момента банката предлага и ипотеки с най-ниската лихва на британския пазар, започваща от фиксирана лихва от 1.29% за първите 5 години за най-нискорисковите клиенти при 60% финансиране на имота. Те се отпускат чрез списък от кредитни консултанти, които работят и с други банки. Според изданието за лични финанси Thisismoney следващата най-добра оферта на пазара е на друга "директна" банка First Direct – 1.74%. Регистрацията и за двете банки става изцяло през интернет през приложение за смартфон. Единственият минус е, че това не може да се случи от България, а е само за резиденти на Острова.

Да заобиколиш границите

Но FinTech индустрията има решение и за хората, които по една или друга причина са ограничавани да си отворят сметка на Острова, въпреки че според регулацията на Европейската комисия това трябва да е достъпно за всеки гражданин на страна - членка на ЕС. Или поне така беше преди Brexit, макар че Великобритания още е пълноправен член. Едно от решенията е приложението Monese, което вече не е банка, а оператор на електронни пари. Първият месец е безплатен, след което услугата има такса от 4.95 паунда месечно. Тази такса е нова, въведена в началото на април, като преди това услугата беше безплатна. Тя покрива 10 тегления от ATM по цял свят, безплатни парични трансфери, но засега не предлага директен дебит, а преводите минават през естонска банкова сметка. Сметката позволява в нея да има до 40 000 паунда, без на тях да се начислява доходност. Захранването на сметката става или на гише за плащане във Великобритания, или чрез банков превод. Ако това се прави от България, по-евтини варианти от банков превод са превод чрез услугите Transferwise и Paysera.

Хората, които предпочитат да не правят банков превод, но да имат британска сметка, използват Revolut. Платформата издава и доставя безплатно карта Mastercard, след което захранването й може да става по същия начин, по който се прави покупка с дебитна или кредитна карта в интернет.

Не всичко е без проблеми

Безклоновите банки привличат значителен интерес от хората, които имат доверие на технологиите, но не всичко е розово. N26 е била принудена да затвори 160 000 сметки, тъй като собствениците им теглили пари от банкомати 15 до 30 пъти месечно, което ги e направило нерентабилни за собственика. Банката не налага такса за теглене на кеш, но не разполага със собствени банкомати и трябва да плаща такси на традиционните банки за тях. Simple, американска директна банка, собственост на испанската Banco Bilbao, също наскоро затвори сметки на близо 1% от клиентите си поради "проблеми по интеграцията с банката майка".

Как ще се развиват предложенията

Тези резки и неочаквани промени и липса на стабилност отличават все още финансовите стартъпи от традиционните банки. Последните са консервативни финансови институции, които работят с парите на вложители си и по тази причина следва да вдъхват сигурност - следователно не винаги имат желание да експериментират с нови бизнес модели. В такъв случай практика е FinTech стартъпите да разработват, изпробват и усъвършенстват новите бизнес модели и системи за разплащания.

Специално при междуграничния трансфер на пари бъдещето е свързано с FinTech компаниите, тъй като структурата им позволява значително да оптимизират разходите за потребителите. "Aко банките искат да запазят позициите си, те ще трябва да инвестират сериозно в собствените си системи или да придобият подобна платформа за трансфери, която е доказала своята икономическа ефективност", прогнозира Мартин Богданов, който е изпълнителен директор на българския офис на Paysera, литовска система за евтини трансгранични парични преводи.

България в директното банкиране

Българските банки също правят преход, макар и много плавен, към директно банкиране. През 2016 г. административните им разходи са 1.6 млрд. лв., което представлява 40% от общия оперативен приход на цялата банкова система. Прокредит банк в средата на миналата година стана водеща в тази еволюция, като въведе офлайн зони за самообслужване, в които могат да се използват банкови услуги денонощно. Може би и затова тя беше първата българска банка, която обяви, че всички трансгранични преводи в рамките на Европейската икономическа общност ще струват 5 евро. Нещо, което към момента са въвели единствено още Централна кооперативна банка и Интернешънъл асет банк. За останалите таксата за превод на 300 евро например може да достигне и 60 лв., а немалък брой финансови институции имат такса и при получаване на средства от чужбина. Освен това откриването на депозит при БНП Париба (който носи 0.9% доходност за 2-годишен депозит) и БАКБ (надбавка 0.2% към доходността) става изцяло през интернет чрез превод от друга банка.

Споделено кредитиране

Идеите на директното банкиране – съкращаване на административни разходи чрез модерни технологии – са възприети и от сектора на "споделеното кредитиране", което е българският вариант на peer to peer кредитирането. У нас има функционират две подобни дружества – Uivo и Klear, но нищо не пречи от България да се използват услугите на други подобни платформи в Европа. Те предлагат доходност на клиентите си от над 4% в зависимост от портфейла от кредити, който всеки си състави. Разликата с банките – директни или не – обаче е съществена – p2p платформите не разполагат с лиценз от БНБ и поверените на тях средства не представляват депозити, тоест не са гарантирани от държавата в размер до 100 000 евро, както е при банковите влогове в случай на фалит.

Автор: Капитал

Темата накратко

- Ново поколение виртуални банки агресивно привличат клиенти.

- Услугите им са развити в САЩ и еврозоната, но навлизането в България не е далеч.

- Начинът им на работа се "настройва" в движение, което е основният им минус спрямо обичайните банки
"Aко банките искат да запазят позициите си, те ще трябва да инвестират сериозно в собствените си системи или да придобият подобна платформа за трансфери."

Мартин Богданов, изпълнителен директор на Paysera

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Телекомът Telenor също има виртуални банки в редица азиатски държави на които оперира, и дори в съседна Сърбия. Спомням си че имаха такива планове и за България, но очевидно не се е получило. Интересно ми как при всичките българи пръснати из цяла Европа, и изпращащи пари всеки месец обратно вкъщи, нито една от големите европейски банки като Santander, Deutsche Bank или HSBC например, не са проявили интерес към българския пазар.

  • 2
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Защо статията е толкова ограничена? Нищо не споменавате за LeuPay, вероятно има и други, а в крайна сметка пак ни пробутвате РЕВОЛУТ.

  • 3
    fve avatar :-?
    Федор Езерский

    До коментар [#2] от " kokoto2 ": Може би, защото не искат да правят реклама на малтийската банка депозитар SATAbank, нито на британското дружество емитент на електронни пари IPay International, пък и да не хвалят българския обработчик на данни и донякъде конкурент ICard, пък нали ще трябва да се спомене и това, че IBAN-ите в лева са издавани от УниКредит Булбанк, и да не забравяме наскорощния скандал в Гърция, където набраха сила при микробизнеса с предоставянето на услугата MyPos, където с предоставен хардуерден пос терминал комшиите заобиколиха седмичния лимит от 300€ да се тегли кеш :)

  • 4
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    До коментар [#2] от " kokoto2 ": Ако трябва да се говори сериозно, статията е за банкови продукти. А това, което обсъдихме е продукт на финансови къщи - емитенти на електронни пари. Просто те не са банки. Образно казано не им е мястото тук. Иначе и нашите Изи Пей трябваше да се сложат :) Но! Да добавя, и в момента можете да станете спокойно клиент на малтийците - САТАбанк и да ползвате класическите банкови услуги. Предложенията им не са лоши, ако се работи в ЕС. Като такси - горе-долу като в нашите банки.

  • 5
    fhg10521735 avatar :-|
    fhg10521735

    [quote#1:"karen_walker"]Интересно ми как при всичките българи пръснати из цяла Европа, и изпращащи пари всеки месец обратно вкъщи[/quote]
    Това са митове и легенди. Никакви пари не изпращат вкъщи емигрантите. По-скоро се случва обратното - много често на тех им пращат пари роднините от България за да оцелеят или да се върнат обратно. Българският гастарбайтер е на дъното на хранителната верига, печели колкото да си плати наема и храната, да оцелее, често е на помощи. Изпращат пари към България но не емигрантите, а бандитите и проститутките, които са пръснати из целия свят - тях засича статистиката.

  • 6
    alegria avatar :-|
    Dum vivimus, vivamus

    До коментар [#5] от "fhg10521735":

    Митовете и легендите Ви ги набиват в главите фашагите-патрЕоти, от страх, че онези българи там, могат да им объркат контролираният и купен вот. И защото в този форум се стараем първо да мислим, а после да пишем, ето фактите:

    "Само за първите месеци на 2017 г. работещите в чужбина българи са изпратили в страната 127 млн. лв., което е с 2 млн. лв. повече спрямо същия период миналата година. За 2016 г. всички изпратени от тях средства в България са около 1.7 млрд. лв., което е повече от общата сума на инвестициите в страната за същия период, отбелязва Би Ти Ви."
    Ето я и цялата статия - http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/04/17/2954606_bulgarite_zad_granica_izprashtat_na_semeistvata_si_do/



  • 8
    alegria avatar :-|
    Dum vivimus, vivamus

    До коментар [#7] от "fhg10521735":

    Неграмотник, не знам какво ти трЕбва на теб, и какво си видЕл с очите си, но онези от нас, макар да не сме били общи работници в Англия, поназнайваме малко от икономика и си служим с цифри, а не с мантри - видЕл съм, чул съм и знам.

  • 9
    fhg10521735 avatar :-|
    fhg10521735

    До коментар [#8] от "Dum vivimus, vivamus":

    Цървулане, не се опитвай да блеснеш с акъл и грамотност, немаш нивото и възможностите да ме учиш на граматика, прекалено си елементарен форумен гном. Ти си служиш с цифри, които некой ти е казал по сайтове и форуми че се отнасят за нещо, аз си служа с реалния живот, мухльо. И знам защо излизат тия числа, знам и как се формира статистиката, откъде идва заблудата и пр. Като ти казвам че това са пари от курви и бандити, не спори като цайс със заучени клишета. Поназнайваш ми оная работа, кретен ...

  • 10
    grigoo avatar :-|
    grigoo

    До коментар [#5] от "fhg10521735":

    Имам приятели ИТ в чужбина, изкарват по над 10 хляди лева на месец.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK