По правило в момента лицето, което връчва съобщението или призовката (от призовкар, по пощата или чрез куриер с обратна разписка или от служител на кметството), удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и на кого е връчено. Получателят също се подписва, а отказът да приеме съобщението се отбелязва в разписката. Проблемът е когато страната не може да бъде намерена; тогава се залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Действително този начин на призоваване чрез залепване на уведомление създава риск в големи жилищни блокове и големи населени места и предложените промени в призоваването трябва да бъдат приветствани. Далеч по-безпроблемно е призоваването по този начин в еднофамилни къщи и в малки населени места, но в крайна сметка всичко опира до добросъвестността на служителите, коментират юристи.

Законопрoектът предвижда също така, че когато призованият чрез уведомление (след поне три посещения) пак не се яви да получи книжата или призовката, съдът вече служебно проверява неговата адресна регистрация и ако се установи несъвпадение, разпорежда ново връчване по настоящия/постоянния адрес. Същевременно за съда се създава и задължение да провери служебно и местоработата на ответника и да реши дали да разпореди връчване по месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Не е съвсем ясно как ще се извършва тази проверка, "място на осъществяване на стопанска дейност" не е легален термин. Същественото е, че предвидените промени в призоваването засягат и исковия процес, те следва да бъдат обсъдени със съдии и адвокати, след като част от тях създават нови задължения за съда и условия за забавяне на едно производство, което е предвидено да е бързо.

Странно звучи записаното в мотивите, че съдът ще назначава особен представител на длъжника в заповедното производство, когато въпреки всички усилия той не е могъл да бъде намерен - заповедното производство е едностранно и длъжникът не участва в него.

Банковата сметка на кредитора – условие за доброволно плащане

Предлага се нов текст, който въвежда като задължителна част от съдебното решение номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми. Така на длъжника се дава възможност за доброволно изпълнение, без да се стига до изпълнително производство и натоварване с допълнителни такси и разноски, пише в мотивите.

Същевременно номерът на банковата сметка става задължителен атрибут и в заповедта за изпълнение, която се изпраща с покана за доброволно изпълнение, а в Закона за ЧСИ отново се предлага текст, че върху сумите, които длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. (Такъв текст бе въведен в Тарифата за таксите на ЧСИ преди три години, но падна в съда, защото подобна разпоредба няма в закона.)

Несеквестируем доход

Законопроектът предлага нов лимит на несеквестируемия доход от заплата, пенсия, помощи и обезщетения - суми от тези плащания до размера на минималната работна заплата, постъпили по банковата сметка, са защитени, освен за задължения за издръжка. В тези случаи банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнение на запорното съобщение. Върху сумите от заплата и пенсия над размера на минималната заплата може да бъде насочено принудително изпълнение, но при ограничения, определени в акт на МС, който трябва да бъде приет до три месеца след влизане на закона в сила.

Обжалване

Законопроектът предвижда възможност за обжалване на оценката на недвижимия имот, определена за продан, както и на други действия на съдебния изпълнител, сред които отказите за приключване, прекратяване и спиране на принудителното производство, за замяна на обекта или начина на изпълнение, определяне на трето лице пазач, удръжки при спряно производство и др.

Доста спорно е предложението, според което изпълнението върху вещ или имот автоматично се спира с жалба на всяко трето лице, което твърди, че е техният истински собственик. Това трето лице може да обжалва всички действия на съдебния изпълнител до момента – уведомяване, опис, оценка на вещта/имота и т.н. Представители на Камарата на ЧСИ твърдят, че така всеки недобросъвестен длъжник може изцяло да блокира процеса, докато той реши, като подава жалби от името на свои роднини и близки, с едно голословно твърдение, че става въпрос за тяхно имущество.

Ограничаване на възможността за незабавно изпълнение в полза на банките

Законопроектът предвижда не просто ограничаване на възможността за незабавно изпълнение в полза на банките, но той дава възможност на длъжника с едно голословно възражение да принуди банката да вкара спора в съда, където тя ще трябва да доказва правата си на кредитор по общия исков ред на три инстанции. Наистина в кодекса остава опцията за банките да получат заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установява вземане (която неуспешно бе оспорена пред КС), но длъжникът може с едно възражение да спре изпълнителното производство, започнало въз основа на тази заповед. За целта от длъжника не се иска нито да представи каквито и да е доказателства, нито да внася каквото и да е обезпечение.

Опасенията от възпрепятстване на незабавното изпълнение е в нарастване на процента на лошите кредити като възможна последица. Банките са особен вид стопански субекти, които оперират не само със собствен капитал, но и с този на вложителите, за тях е от особено значение възможността за бърза събираемост, за да могат да поддържат ликвидност. Към момента е трудно да се предвиди как точно ще повлияе тази промяна, но е многозначително записаното в мотивите на законопроекта, че "целта е да се гарантират справедливост, равнопоставеност и защита на длъжниците на банки, които са в невъзможност да погасяват задълженията си".