Колко да харча, колко да спестявам

Статия с добри съвети. Едно пояснение по инфографиката-не познавам човек, който получава 2000 лв. на месец. Моля дайте пример за семейство с месечен доход от 1000 лв., как ще изглежда разпределението.

До коментар [#1] от " cud56308911 ": Ще ви дам жокер, както се казва. Първо, семейството с месечен доход от 1000 лв няма рязходи за наем/ипотека, защото живее в собствено жилище. Второ, ако няма деца може спокойно да се лиши от лукса да притежава инподдържа автомобил. Трето, парите за тъй важните алкохол, цигари и хазарт (билетчета и футболни залагания), също са чудесен пример за "перо" от бюджета, което може да се спести.

Това са някакви наивни препечатки от западни изследвания и са слабо - ако въобще - приложими в България.

Основен критерий за възможностите да се пести е нивото на доходи. В България то е ниско, което означава, че и възможностите за пестене - каквито и формули да се предлагат - са много ограничени, а за значителна прослойка от населението въобще отсъстват.

Има и друг елемент - бих казал елемент на личен избор - за необходимостта да се спестява за да има човек средства на стари години. Причината е в това, че за огромната част от онези, които доживяват до 60+ години - качеството на живот стремително пада независимо с какви средства разполагат. При това положение необходимо ли е толкова да се тревожим?

До коментар [#3] от "zumz":

Още в първия абазац е написано, че подхода при всеки човек е различен и зависи от дохода, разходите, както и рисковия профил. Второ, за какви препечатки от западни медии говорите?! Изрично се препраща към Института на дипломираните финансови консултанти, които са разработили въпросника. Всеки може да спестява, ако има желанието, волята и е преценил, че си заслужава да го направи за себе си и близките си.

До коментар [#4] от "dc_ken":

"за какви препечатки от западни медии говорите?! Изрично се препраща към Института на дипломираните финансови консултанти"

Те пък в ИДФК да не би от основи да са разработили нови методики, принципи? Всичко в системата им е заето от западни проучвания без техен научен принос. Но това не е толкова съществено, същественото е ниското ниво на доходи в България, което, както посочих в първия си коментар - не остава никакви или почти никакви възможности за спестяване за огромното мнозинство от населението. Да се говори за "желание" и "воля" в такава ситуация е примерно същото като моите (или вашите) "желание и воля" да изкача(ите) Еверест.

Има едно основно правило: Всеки трябва да има спестявания, които да му позволяват да си покрие разходите за сметки, храна, наем, ипотека и т.н. за 3-6 месеца. По-малко означава: да попаднете в лапичките на бързите кредити, ако изникне непредвиден разход или изгубите работата си. Повече означава: инфлацията да ви яде спестяванията - трябва да ги инвестирате.

Примерната схема на разпределението на разходите е направена при толкова допускания, че сигурно се броят на пръсти хората/семействата, които са дори близо до нея:
1. защо се приема, че семейството няма разходи за жилището - подарък ли е или са правили деца след като са изплтили няколкодесетилетната ипотека?
2. Автомобилни застраховки от 120 лв. на месец? не е ли малко множко (все пак зависи от автомобила, но с месечна вноска 300 лв. едва ли е Мерцедес;
Освен това медицинските разходи са по-скоро неравномерно разпределение - може с години да са под 50 лв., но в един момент да "изядат" всички спестявания, при това не говорим за нужди от свръхвисоки медицински разходи, като някоя тежа операция в чужбина или нещо подобно.
После - две деца, едното на училище, другото на детска градина. Разходи свързани с образованието, освен таксата за детска градина, - 0. Сериозно ли?
Статията е добра, но графиката с примерите убива всичко хубаво в нея.
А че спестяването за пенсия е по западния модел със собствени вноски в пенсионен фонд, които на практика в нашата мила родина тепърва прохожда.....
Щях да остана по-доволен, ако някой си направи труда да намери такива материали, приложими за нашата икономическа и социална среда, а не да цитираме изводи и практики, възникнали в едни съвсем други условия. Друг е въпроса дали има такива въобще написани/разработени.