20 години акционерен сън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 години акционерен сън

20 години акционерен сън

В масовата приватизация участваха милиони българи, но през годините повечето напълно са изгубили интерес. От вложените тогава бонове в някогашните приватизационни фондове сега има такива, където сумата е стотици и дори хиляди левове

Николай Стоянов
113477 прочитания

© Надежда Чипева


Централен депозитар планира да раздвижи спящите акции с информационна кампания, намаляване на тарифите и облекчаване на процедурите.
Автор: Капитал
"Ключово ще е в следващата година да развием информационна кампания и да събудим интереса на хората към това какво притежават."

Васил Големански, изпълнителен директор на Централния депозитар

Винаги е приятно да откриеш в грижливо прибраното в гардероба палто някоя забравена банкнота. За над 21 хиляди българи, макар и да не го подозират, подобна, и то доста по-мащабна, находка се крие и в масовата приватизация. Това са например всички онези, избрали да вложат преди 20 години своите, получени от държавата, 25 000 бона в Централен приватизационен фонд, които досега не са продали. Към днешна дата тяхната бонова книжка от първоначалните 25 лв. (след деноминацията) съответства на 300 акции на наследника на фонда - "Стара планина холд", чиято текуща стойност е около 2500 лв. Или това прави 10 000% доходност.

Разбира се, историята на масовата приватизация далеч не е пълна само с такива приказки с щастлив край. От първоначално създадените 80 фонда през годините част от тях са фалирали и ликвидирани, а други са свалени от търговия и на борсата продължават да са акциите на под 50. Но дори и от тях над половината са със затихващи функции - с книжата на някои с години наред няма нито една сделка. Така че реално далеч не от всеки джоб може да се очакват пачки, но при поне около четвърт от някогашните фондове има смисъл да се замислите дали не си заслужава да продадете акциите си.

Оценка: от 2 до 2000

Равносметката на масовата приватизация дори и от днешна гледна точка е трудна. Ако се погледнат всички останали на фондовата борса бивши фондове, то общата им пазарна капитализация е над 1.5 млрд. лв. За много от тях обаче тя не е особено меродавна - повечето са на алтернативния сегмент на БФБ (където са събрани всички неликвидни акции) и страдат от тотална незаинтересованост на иначе хилядите си акционери. Има такива, където оценката е базирана на последна сделка от 2008 г. например.

За повечето от тях това е означавало, че 20 години реално са управлявани от миноритарни акционери с пакети от 10, 20 или 30% от капитала. А също така и че където е имало желание за измами, източване на активи, разводняване на дялове и оставяне на кухи холдинги без смисъл, то вече вероятно се е случило.

Част от тези холдинги реално живеят втори живот - след като са напълно обезценени, някой ги е придобил просто като публични дружества с цел да развива някакви свои нови проекти. Така например цели девет някогашни приватизационни фонда са в орбитата около "Химимпорт" и пазарната им оценка е висока благодарение на инвестициите на пенсионните фондове от групата. В тази графа са холдингите "Варна", "Нов Век", "Света София", "Развитие", "Сила", "Асенова крепост" - повечето от тях имат малко общо с първоначалния си профил, а текущата цена е базирана основно на вътрешногрупови сделки. Все пак при някои от тях стойността на една бонова книжка достига до стотици левове, което ги поставя сред най-доходните.

Също така и текущата цена невинаги е показателна за бъдещето. Когато отбелязвахме 10 години от масовата приватизация, най-скъпата бонова книжка за над 22 хил. лв. беше тази вложена в "Холдинг Пътища". Впоследствие през 2008 г. около борсовия бум и печелените поръчки благодарение на влиянието на основния акционер - Васил Божков, стойността достигна й 45 хил. лв. След до голяма степен оркестриран фалит обаче сега дейността е в съвсем друга компания, а боно ва та на холдинга в несъстоятелност практически не струва нищо.

Отличниците и отпадналите

Като изключим "Стара планина холд", в момента няма други бонови книжки със стойност над 1000 и очакваното повечето са загубили стойност спрямо нивата от 2007 г. - понякога и драстично. Все пак има и доста такива, където продажбата на дела може да донесе стотици левове и да покрие транзакционните разходи.

Някои от успешните примери са на трансформирали се холдинги. Така например някогашният "Албена инвест" днес е влят в курортното дружество "Албена", боновата книжка носи пет акции от него на стойност около 300 лв. Наследник на "Калиман" пък след множество трансформации днес се явява "Софарма трейдинг" и цената на някогашните 25 дяла сега е над 100 лв. Книжката, вложена в "Агроинвест", днес е равна на 200 акции в "Еврохолд България" на стойност 250 лв.

При изброените по-горе има възможност и допълнително да си потърсите дивиденти, каквито са раздавали през минали години. По принцип давността е пет години, като сред редовно разпределящите са компаниите от групите на "Стара планина холд", "Албена" и "Софарма". Така например при първата сумарно за последните пет години дивидентът е около 60 ст. на акция, което прави сума от 180 лв. за 300 акции в една бонова книжка. За инвеститорите в "Софарма трейдинг" сумата е 1.2 лв. на акция, или допълнително 15.6 лв. за всяка книжка, в която сега има 13 акции.

За съжаление обаче добрите примери идват по-скоро от по-малките фондове, докато тези, които през 1997 г. привлякоха най-много на брой бонове от гражданите, сега в повечето случаи не са донесли почти нищо или дори стойността се е стопила до стотинки. Причините са най-разнообразни - от просто неудачни инвестиции до измамни действия от мениджмънт и големи акционери. Бонова книжка в някогашния "АКБ форес" сега струва 2.5 лв., и то на база последна цена от 2011 г. "Мултигруп елит" ("Балкантурист елит") е свален от борсата и няма пазарна цена, като най-добра опция за продажба на акции е да потърсите самата компания и да питате има ли интерес от изкупуване на акции. "Петрол" ("Синергон холдинг") и Българо-холандски фонд (Българска холдингова компания) сега струват горе-долу колкото и преди 20 години, а бонова книжка в някогашния гигант "Доверия обединен холдинг" сега е около 100 лв.

Време ли е за събуждане

За всеки решението дали да продава собствеността си е индивидуално. Със сигурност обаче, за да може той да го вземе, му е нужна информация. Затова и всеки участник в масовата приватизация, който по една или друга причина през последните години е бил сред т. нар. спящи акционери, най-малкото може да се поинтересува какво притежава. Ако не помните фонда и не пазите боновата си книжка, за съжаление това може да е съпътствано и с допълнителни разходи, макар че напоследък има кампании, позволяващи да се избегнат. Наскоро в рамките на форума "Експо Моите пари" на щанд на Централния депозитар проверката можеше да се прави безплатно и за два дена около 600 души са проверили какво притежават. От институцията заявяват намерения да облекчат и поевтинят процедурата и по принцип, а за премахването на някои бюрократични спънки инвестиционните посредници са водили разговори с Комисията за финансов надзор

"Възнамеряваме да направим тази справка безплатна, като очакваме и посредниците да намалят таксата до ниво от порядъка на собствените им разходи", каза изпълнителният директор на ЦД Васил Големански. "Освен това обмисляме варианти да направим възможно такава проверка да се извършва онлайн, но тук важното е да осигурим надежден, но и лесен начин за това. Ако го направим с електронен подпис, пак ще е бариера за много хора, затова може да се мисли за партньорство с НАП и справка да може да се прави с техния ПИК. Или пък с частни компании, доставчици на комунални или платежни услуги например, където клиентите им вече са идентифицирани и си плащат сметки онлайн", обясни Големански.

Друга идея на Централния депозитар преди повече от година беше спящите акции да се прехвърлят в новосъздаден фонд, срещу което собствениците им да получат дял в него. Тук критиката беше, че ако това става автоматично, се потъпква правото на собственост (един актив, макар и неползван от 20 години, се трансформира без волята на собственика му в друг). Ако пък се разчита на доброволно участие, отново се опира до незаинтересоваността на някогашните участници в масовата приватизация. Все пак не е изключено да има развитие и в тази посока и особено за хората с книжки, чиято стойност сега е в рамките на няколко десетки лева, това може да е и единствената опция.

"Kлючово ще е в следващата година да развием информационна кампания и да събудим интереса на хората към това какво притежават. В това време всички ние в инвестиционната общност, всички в комитета за развитие на капиталовия пазар, трябва да решим какви да са следващите стъпки, така че да са изгодни за всички. Със сигурност ще са нужни и компромиси", смята Васил Големански.

Q&A

Сиана Даскалова, консултант "Финансови услуги" в "Елана финансов холдинг"


Как да разбера какво имам от масовата приваризация?

Документите, които можете да притежавате от масовата приватизация, са бонова книжка и депозитарна разписка. За да разберете на какви активи сте собственик, не е необходимо дори да пазите тези документи. Трябва да отидете с личната си карта при лицензиран инвестиционен посредник, който извършва дейност като регистрационен агент. Това означава, че има правомощия да направи проверка за активи в Централния депозитар и да предостави удостоверение за притежавани финансови инструменти. Централният депозитар не работи директно с физически лица, а само с инвестиционни посредници. Списък с посредниците, които са регистрационни агенти може да се намери на сайта Централния депозитар. Когато притежаваните акции са на компания, която сега се търгува на Българска фондова борса, трябва да си извадите удостоверение за притежаваните инструменти, което посредникът получава от Централния депозитар. Този документ е в електронен вид, вече не се издават бланки депозитарни разписки.

Колко ще ми струва?

Услугата по проверка за налични активи е платена, тъй като посредниците заплащат такса към Централния депозитар за нея. Цената е 20-24 лв., но ако имате стара депозитарна разписка или бонова книжка, инвестиционният посредник ще може да се ориентира и да ви каже в кое дружество имате акции, без да се налага да се изисква подобна справка. Ако сте наследник на акционер, ще ви трябва удостоверение за наследство (и евентуално пълномощни от всички други наследници, като всички те изискват нотариални такси). Ако искате да продавате притежаваните акции, можете да сключите договор с инвестиционния посредник за търговия на борсата и да извършите сделки с акциите чрез електронна платформа или чрез брокер по телефон или в офис. Тук също по самата сделка има комисиона.

Какво да правя, ако знам, че съм наследник на бонова книжка?

Наследниците на притежатели на бонови книжки също няма нужда да разполагат със старите документи, за да открият какви активи имат. Необходимо е само да имат удостоверение за наследници на притежателя на акциите. Процедурата при инвестиционния посредник за проверка на активи обаче не може да се задвижи само от един наследник – трябва да присъстват всички наследници или един да е упълномощен от тях. След като разберат какви активи наследяват, те могат да направят договор за доброволна делба при нотариус и да имат отделни собствени акции при инвестиционния посредник, с които да решат какво да правят. Но всички тези процедури, за които се заплащат такси, стават излишни, ако активите нямат стойност, която да оправдае разхода. Така че първо е добре да се посъветвате с инвестиционния посредник дали има смисъл да се извършва процесът на унаследяване.
Централен депозитар планира да раздвижи спящите акции с информационна кампания, намаляване на тарифите и облекчаване на процедурите.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nhm1435574471434862 avatar :-P
    ivan nikolov

    тези добре ли са !!! Имат ни данните - пращат ни информация, колко струват акциите в момента, или ни пращат чек за изкупуване ...
    Ще ходим да търсим или по точно "да гоним Михаля" --- ха, ха, ха
    за "Енергоинвест" ни дума - ни вест ........................

  • Костадин Иванов

    Ако имам да давам пари, ще ме намерят.
    Ако имам да вземам.... да бе, да.
    Проклетите книжки бяха начин да се узакони разграбването. Нормалният човек не можеше да има глас при вземането на решения, нито да контролира големите акционери.
    Всичко това можеше да се предвиди и аз не участвах в схемата. Познавам твърде малко хора, които изобщо са получили пари и нито един, който да е получил нещо в последните 10 години.

  • 3
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Масовата приватизация беше добра идея и калпаво изпълнение. За мен лично беше добра - играй със седем нови книжки, самостоятелно на търговете, а с парите, които изкарах, отворих първата си фирма. Общо взето от нея съм на плюс, отколкото на минус. Загубиха хората, които си дадоха подарените тогавашни 25 000 лв (неденоминирани) на фондове. Само можете да погледнете в долари какво бяха тези 25 Бона на хартия, през 1995-та. Това нещо беше от малкото добре замислени неща на Жан. Естествено после дойде костовата стагнация, ликвидираха този пазар и подкараха корупционния модел, наречен от хората "разбойническо-мениджърска приватизация". Но такова беше времето, трябваше да се гради "синя бизнес база", защото надстройка вече имаше

  • 4
    xpb1516797225549668 avatar :-|
    Цонка Георгиева

    Притежавам акции в приватизационен фонд "Северкооп Гъмза Холдинг "АД. Досега не съм получавала дивиденти. Моля, ако е възможно да получа актуална информация за състоянието им сега, както и телефони за връзка или адресите им?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK