Такса и на входа, и на изхода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Такса и на входа, и на изхода

Shutterstock

Такса и на входа, и на изхода

Валутните преводи към България и в страната остават скъпи и малцина банки махат комисионите по тях

18992 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Годишно средствата, които българи от чужбина превеждат към страната, са около 1.5 - 1.7 млрд. лв., или поне това показва статистика на Българската народна банка за т.нар. емигрантски пари. Тя обхваща официалните канали - банкови преводи над 5 хил. лв., което означава, че размерът им е още по-голям, и то без да броим парите, пренесени при пътуванията, които не са отчетени. При превода им тези пари се таксуват на входа и на изхода, т.е. веднъж се удържа такса от банката, от която се изпращат в чужбина, и втори път - от местната, в която се получават. Това важи и за преводи на валута, различна от лева, между банки в България, а проверка в тарифите им показва, че реална промяна спрямо преди 1-2 години няма.

Такса за добре дошъл

В зависимост от сумата, която е изпратена, таксата за получаване може да достигне 200 евро. Oт 22 български търговски банки само две не налагат такава комисиона. Това важи за всички получени от чужбина суми, които са по-големи от 100 евро. Експортните компании в България или хората, които редовно получават средства от работещи в чужбина техни близки или роднини, със сигурност са усетили това. Сумата, която се губи при превода, може и на пръв поглед да изглежда незначителна. При редовно получавани преводи обаче в края на месеца тя може да е равна например на погасителната вноска за нов автомобил или за наем на офис.

Затова и Европейският съюз въведе СЕПА – Единна зона за плащания в евро. Идеята й е банковите разплащания в рамките на ЕС да струват толкова, колкото и тези в самите държави или поне да се понижат. Това вече важи в пълна сила за страните от еврозоната. Октомври 2016 г. беше крайният срок, в който всички останали банки в ЕС, които не са част от еврозоната, трябваше да започнат да използват СЕПА. Такива разплащания през нея действително се правят, но таксите дори и за пасивна услуга като получаването на средства от чужбина в България, а и в другите страни в нашето положение като Чехия, Унгария, Полша и Румъния, все още съществуват. Все пак действително са едни и същи за валутен превод от чужбина и в страната.

От всички 22 банки у нас единствено Прокредитбанк и Тексим нямат такса за входящи преводи. Всички останали таксуват обикновено около 0.1% от получената сума, като максимумът може да е 300 евро само за един трансфер. Таксата обикновено е двойно по-голяма, ако преводът се извършва за клиент, който няма сметка в банката – 0.2% или 0.15% от прехвърляната сума. Изключение се прави единствено при някои банки, ако преводът е с цел набиране на средства с благотворителна цел или за лечение.

Прокредитбанк е и единствената банка, която предлага парични преводи в ЕС чрез фиксирана такса от 5 евро на превод, независимо от изпратената сума, но е без такса за получаване. Другите търговски банки също използват единната европейска зона за разплащания, но при тях сумата е поне 25 лв. и може да достигне 450 лв. такса за превода. Още повече че въпреки че в тарифите си банките описват в отделни графи паричните трансфери от Европейската икономическа общност и тези извън нея, таксите и на едните, и на другите са еднакви.

Такси за невнимателните и нетърпеливите

Освен обичайните такси за превод банките са описали редица други случаи, в които може да се наложи клиентът да плати по паричните трансфери. Така например се таксува анулиране или връщане на превод, рекламации, неточен IBAN, допълнителна обработка поради непълни данни и т.н., като всяка от тези операции се таксува с около 20 лв., а за рекламации или вътрешни проучвания клиентът може да дължи 30 евро. А ако има "запитване към друга банка по искане на клиента за очакван от него превод", то той ще дължи 20 лв.

Как могат да се заобиколят таксите

Това става, като се използват небанкови услуги за парични трансфери като бизнес сметката на Transferwise – Borderless или сметката на Paysera. При тях преводите се уреждат чрез система от местни банкови сметки, при която получената сума пристига в сметка на клиента директно в местна валута. Реално, когато някой контрагент от чужбина иска да изпрати средства, Transferwise или Paysera ще наредят превод на пари от тяхна българска сметка към сметката на клиента в рамките на платформата. Така се избягва не само таксата за получен валутен превод, но и тази от около 1% за превалутирането на парите, която някои банки въвеждат. За да се прехвърлят парите по обикновена банкова сметка в левове, Transferwise ще таксува 1.20 лв. за превода, докато максималната такса на Paysera за същата операция е 1 лв. Така се покрива разходът за стандартен превод лев - лев.

По подобен начин работят няколко платформи за превалутиране на средства. Техните такси обикновено са само "на входа" на паричния трансфер, тоест събират комисиона само от изпращача, и те твърдят, че формират своята печалба единствено от малък валутен марж, която правят над средния междубанков пазар за въпросната валутна двойка. Малко по-различна услуга предлага мобилното приложение Moneymailme, което съчетава функциите на app за комуникации и за паричен трансфер. При него се плаща такса само веднъж – при зареждането на средства чрез дебитна или кредитна карта – 2.5%, след което всички транзакции между потребителите му са без комисиона. Като всяка друга финтек услуга, която се развива в момента обаче, е добре често да се сравняват подаваните оферти, тъй като те могат да се променят.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Годишно средствата, които българи от чужбина превеждат към страната, са около 1.5 - 1.7 млрд. лв., или поне това показва статистика на Българската народна банка за т.нар. емигрантски пари. Тя обхваща официалните канали - банкови преводи над 5 хил. лв., което означава, че размерът им е още по-голям, и то без да броим парите, пренесени при пътуванията, които не са отчетени. При превода им тези пари се таксуват на входа и на изхода, т.е. веднъж се удържа такса от банката, от която се изпращат в чужбина, и втори път - от местната, в която се получават. Това важи и за преводи на валута, различна от лева, между банки в България, а проверка в тарифите им показва, че реална промяна спрямо преди 1-2 години няма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    При ЦКБ ако сметката е "срочен депозит" (вместо разплащателна сметка) няма такса при получаване на превод във валута.

    Може би и други банки имат подобни условия, прочетете внимателно тарифата.

    Месечна такса на срочните депозити няма.

  • 2
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Питайте всеки българин, работещ като freelancer да ви разкаже надълго и нашироко как може да се намалят ("заобикалят" не е подходящия термин) таксите и комисионите на алчните банки.

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    transferwise като за начало е добра отправна точка за редуциране на таксите при преводи ...
    Директни преводи от банка към банка са някаква скъпа отживелица - финансираш тромава бюрокрация само.

  • Теодор

    Добър опит за статия, обаче сте описали SEPA грешно. "Идеята й е банковите разплащания в рамките на ЕС да струват толкова, колкото и тези в самите държави или поне да се понижат." - не разбирам защо някой е решил да добави от себе си "или поне да се понижат", ама това просто не е вярно. SEPA забранява дискриминационна цена за преводите в евро в рамките на ЕС - превод от Русе до Гюргево в евро няма право да е по-скъп от превод от Русе до Варва в евро. Съответно българските банки спазват закона като цените им за всички преводи в евро са безумни...
    И ако може някой да обясни в параграф 4. как клиент който няма сметка в банката (sic.) получава превод в нея с двойна такса...
    Важна тема, по която изобщо не се говори в България, а да пуснете толкова зле статия.

  • 5
    dnanev avatar :-|
    Димитър Нанев

    Още по-сурови са таксите по изходящи преводи в евро. Ако имате регулярни плащания към доставчици от ЕС сумата на таксите за година набъбва бързо в хиляди...

    В момента ползвам сметка в ПроКредит-Германия, която ми откриха от тукашния ПроКредит. Таксите на изходящи и входящи преводи по SEPA са 0 (нула)! Превод от ПроКредит BG=>DE е 2.50 лв. без значение размера на сумата. Допълнителен бонус е покритието от немския гаранционен фонд (100 000 EUR) плюс още 100 000 EUR покритие за което банката е сключила допълнителна застраховка. Дава спокойствие, като гръмне следващото КТБ да не ги мисля, щото нашия фонд е празен.

    Друг вариант са преводи по системата TARGET 2. Преди ПроКредит ползвах години наред D-Bank за целта. Цената е 10 EUR на превод също без значение размера на сумата. Циничното е, че почти всички български банки са регистрирани в системата TARGET 2 съгласно списък на БНБ (справка - тук: http://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSTARGET2/PSTARGETList/index.htm), но никой освен D-Bank не предлага услугата.

    Когато преди години научих за TARGET 2 първо се обърнах към банката с която работех (Райфайзен) с идеята да продължим да си работим, но да предложат преводи TARGET 2. Видях, че ги има в списъка на БНБ, казах им, че предпочитам да не сменям банката, но въпросът е важен за мен и ако не можем да работим по TARGET 2 ще го направя. Получих вдигане на рамене и отговор "Знаем за TARGET 2, знаем за услугата на D-Bank и сме регистрирани в системата, но не предлагаме преводи по тази система". Това беше преди СЕДЕМ години! От тогава - никакъв напредък! Ако това не е КАРТЕЛ, здраве му кажи!!!

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Добър вариант си остава откриване на сметка в държава от Еврозоната. Зареждане на сметката с едно плащане и разпределяне от нея. Всички банки имат електронно банкиране на английски.

  • 7
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Преди няколко години превеждах от Германия до Пиреус България,на 100 евро германците не вземат нищо,а Пиреус вземаше към 25 евро!!!
    Моят получател смени банката,ДСК и сега по курса му удържат някакви стотинки.
    Напълно разбирам защо банките са основна цел на гръцките протестиращи.
    Т.нар "десни политици",говоря за суджука най-вече,не си мръдна свинското кутре да облекчи хората.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK