Онлайн курс по програмиране - кога има смисъл

Проблемът с онлайн обученията и туториалите е бая сериозен, защото все повече хора разчитат основно на тях в работата си. Примерно те карат да правиш нещо непознато за теб и отваряш първия сайт с видео урок, като задължително търсиш най-краткото видео с най-малко непознати думички в него. Копираш примера и се чудиш защо не работи в реална среда. Хората забравят постепенно да пишат код и в проектите масово се виждат копирани блокове от stackoverflow, блогове и туториали без грам разбиране как са подкарани, като за всяка задача се копират пак същите с минимална промяна и всичко извън тях се обявява за лоша практика- непознато е и е извън сигурния източник на best practices, т.е. първа страница на google. Бая пъти съм се сблъсквал след такива начини на намиране на решения и при липса на опит примерно база данни от 1мб с 1000 записа да се окаже прекалено тежка и да се приеме за нормално прост филтър да излиза за минути и да забие сайт, като при днешната техника и милиони пъти повече информация би значило под секунда при познаване на правилата. Но правилата просто са в документация, дебели книги и искат опит за научаване и не е интересно да не можеш след 5 мин да кажеш, че знаеш всичко.

За съжаление вълната на обучение с леки примери в момента повече пречи на индустрията, защото създава кухи специалисти. А основното в програмирането е алгоритмична база и много практически опит с решаване на всякакви задачи и познания на езиците, а не сляпо копиране без никаква идея какво се копира. В момента много хора все едно да ползват чужд език без познания за азбука, лексика и граматика и просто да са събрали списък от 1000 фрази, които разпознават по зрителна и слухова памет. Става да си поискаш хляб, но едва ли за смислено общуване или писане на книги, а лошото е, че с толкова знаниев началото може да заблудиш хората, че знаеш езика. И хората това търсят- бърз начин да покажат, че знаят, независимо от качеството на знанието, и да получат облагите. После защо проекти се влачели и/или са с 0 качество.

Хареса ми това:
Даниел Лидиянов е на мнение, че България не е бедна на разработчици, но е бедна на наистина качествени такива.

Показва картинката след ударното влизане на недоучили хора с единствената идея да се наредят и те като специалисти. Поради ниската си базова основа те рядко могат и да надградят- не са научили азбуката, та да поемат нова информация с разбиране.

Проблемът с кадрите не е само в България - и качество и количесво недостигат навсякъде в Европа и в САЩ. Затова и курсовете и кодинг камповете никнат като гъби.
Не виждам проблем.
Аз смятам, че за никого не е лошо да опита някакъв въвеждащ курс и да си прецени дали е за него тази работа. Вече който реши да се заеме сериозно трябва да се подготви да отдели 1 година яка работа.
Нещо което трябва да се има в предвид е, че това търсене ще е до време. С този темп на производство на "специалисти" скоро разните фронт енд разработчици няма да са толкова дефицитни и добре платени. Струва ми се, че ученето на по-нишови специалности е по-добра идея.

И аз съм на мнение, че пазарът сам ще реши този проблем. Ако някой с посредствени знания успява да си докара приличен доход няма как да вините човека. Към моменга просто пазара засмуква всичко.

До коментар [#1] от "атанас":

"...ниската базова основа" - това е сериозният проблем според мен. Този проблем не може да се реши с няколко курса. Лошото качество на висшето образование подтиква някои ИТ специалисти да твърдят, че няма нужда от обучение по алгоритми, математика, операционни системи - просто трябвало човек да седне и да учи да програмира, непременно за пазара, сега и веднага! Програмирането е инженерна специалност, а инженерът е човек, който е учил като студент почти само неща, които никога няма да ползва, за да може да борави и създава нещата, за които никога не е учил. Това е трънлив път! А повечето търсят лекото....