Ценни книжа без бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ценни книжа без бъдеще

Търговията с компенсаторки започна в далечната 2002 г., но 15-години по-късно бъдещето им е неясно

Ценни книжа без бъдеще

Държавата няма ясна идея какво да се прави с компенсаторните инструменти, от които активни на пазара са близо 0.5 млрд. лв.

13768 прочитания

Търговията с компенсаторки започна в далечната 2002 г., но 15-години по-късно бъдещето им е неясно

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- Спирането на приватизацията и промяна в условията за търговете за държавни земи тежи на цените им

- Затова и финансовите анализатори не се наемат да прогнозират накъде ще се движат заради политическия риск около тях

По своя замисъл компенсаторните инструменти трябваше да произвеждат справедливост. Те бяха създадени в края на 90-те години на миналия век, за да обезщетят хората, които са загубили свои имоти преди и по време на комунистическия режим, като им осигурят възможност да придобият други активи. Двадесет години по-късно обаче малка част от хилядите им притежатели им могат да се похвалят с това. Е, някои сигурно с носталгия си спомнят януари 2005 г., когато се приватизираше миноритарният дял на БТК само срещу компенсаторки и цената им се качи над номинала. За съжаление от тогава насам държавата е прави повече, за да паднат цените им, отколкото за да се покачат.

След БТК реално приватизацията с бонове постепенно замря. През годините се правиха и централизираните публични търгове за продажба на държавни дялове в акционерни дружества, но в повечето случаи това бяха неапетитни огризки от масовата приватизация. А и една част от тях се плащаше с парични средства, а друга - с компенсаторни инструменти, което заличаваше само минимална част от броя им. Така цената им на борсата се понижи до около 40 ст. за 1 лв. номинал, а в началото на тази година и до 20 ст. След това имаше известно повишение до нива 35-60 ст. в зависимост от вида им. Така сега общият им номинал остава 1.9 млрд. лв., а активните на пазара са 464 млн. лв., по данни на Централния депозитар. Или това е сумата на неизпълнените ангажименти на държавата, които всяко следващо правителство замита, докато книжата губят стойността и смисъла си.

Неизползваемият актив

Единственият стимул за иначе пълната с политически риск инвестиция в бонове или записи беше решението от 2014 г. да се разшири обхватът на компенсаторните инструменти, които могат да се използват в търговете за земя. До тогава това ставаше само с една от разновидностите им - поименните бонове. Резултатът беше поскъпване, но и съмнения за непрозрачни сделки с цел изкупуване максимално количество на ниска цена (виж карето). В началото на октомври правителството даде заден, като предложи да се намали делът им при плащане в тези търгове. В началото на мандата на третия кабинет "Борисов" пък беше обявено, че се спира приватизацията.

Именно последната трябваше да е моторът на търговията с тях и на ръст на цените им - така, както се случи при продажбата на остатъчния дял от БТК през 2005 г. Тоес, желаещите да придобият акции в телекома, трябваше преди това да си закупят компенсаторки, с които да платят. Това беше и причината за силния ръст на цените тогава, а бяха използвани и книжа за над 630 млн. лв.

"Освен за приватизация на държавни дялове в компании, компенсаторките могат потенциално да се използват и за покупка на държавни земи. Например през 2012 г. държавата организира трети национален търг за продажба на над 150 хил. дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ), което тогава доведе до над 250% увеличение на цените на поименните компенсационни бонове. Държавата продължава да е изключително голям собственик на земеделски земи, но няма никакви индикации за това дали и кога би организирала нов търг за продажбата им", коментира Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" в "Елана трейдинг".

Възможните решения

Има различни идеи, като всички носят противоречиви реакции сред притежателите им и инвестиционната общност. Една от най-старите е те да се превърнат в държавен дълг - като се преструктурират в ДЦК. "Активните компенсаторни инструменти (в това число 37 млн. лв. жилищнокомепсанторни записи от лихвоточки) към момента са около 465 млн. лв. Евентуалното им превръщане в държавен дълг при съотношение 1:1 би увеличило нивото му с близо половин милиард лева и в този смисъл вероятността за реализирането на тази хипотеза е изключително малка", казва Георгиев, според когото най-доброто решение с тях е да продължи приватизация на държавни дружества с възможност за използване на компенсаторни инструменти. "Този вариант също има негативни страни, но балансът е в полза на позитивните – оттеглянето на държавата като неефективен собственик, решаване на дългогодишния проблем с държателите на компенсаторни инструменти без генерирането на държавен дълг, раздвижване на капиталовия пазар у нас, приходи в бюджета и др., казва той.

Според Красимира Паунина, портфолио мениджър в "Селект асет мениджмънт", идеята те да станат ДЦК не е за изключване. "При достатъчно добро планиране на евентуалната емисия дълг във времето тя не би натежала значително върху текущия държавен бюджет, защото към днешна дата активните книжа са на стойност малко под 500 млн. лв". От Министерството на финансите коментираха за "Капитал", че не са обсъждани подобни идеи. Действия в такава посока имаше по време на кабинета "Станишев", но тя остана нереализирана.

Наскоро от Асоциацията на притежателите на компенсаторки направиха и предложение да се създаде дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), в което да се съберат държавни земи, а притежателите на бонове да станат негови акционери. "Ако това дружество бъде листнато на БФБ, заинтересованите лица ще могат да търгуват свободно акциите си, чиято цена вече ще може да се влияе от представянето на компанията и нейните финансови резултати", коментира Паунина.

Цените накъде

В момента представителите на пазара не се наемат да кажат заслужава ли си инвестиция в компенсаторни книжа. "Цената им е изцяло функция на политически решения и в този смисъл не бих могъл да се ангажирам с каквато и да е прогноза" коментира Димитър Георгиев.

"Тъй като засега тези инструменти нямат друго приложение, очаквано търговията с тях може да стане още по-неликвидна и съответно освобождаването от тях би било значително по-трудно и с повишени трансакционни разходи. Събитието, което може да раздвижи търговията с тях, би било свързано или с нова промяна в плановете на управляващите по отношение на режима на използването им, или с евентуалното дефиниране на съдбата на тези книжа, които в даден момент би трябвало да престанат да съществуват. От инвестиционна гледна точка по-добре за всички засегнати страни ще бъде даването на максимална яснота по казуса възможно най-скоро", коментира и Красимира Паунина.

Сделки на тъмно

В края на 2012 и началото на 2013 г. започнаха масирани покупки на поименни бонове през борсата. Tе направиха впечатление на пазарните участници най-вече поради факта, че за разлика от предишни скокове нямаше логична причина за това. Тя стана ясна няколко месеца след това, когато земеделското министерство обяви публично, че подготвя рекордно голям търг за продажба на земи срещу непарични средства. Това резонно повдигна въпроса дали някой не беше търгувал с финансовите инструменти на база вътрешна информация. Впоследствие земите бяха закупени от няколко фирми, гравитиращи около собствениците на "Винпром Пещера", а дори и Комисията за финансов надзор започна проверка. Ако тогава земеделското министерство беше направило прозрачна процедурата, това щеше да има няколко фекта - цените на боновете щяха да се повишат, повече от притежатели им биха се възползвали от по-високата цена. Щеше да има и по-голяма конкуренция от желаещи за земите, което би вдигнало стойността им и занулило по-голям номинал бонове.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Темата накратко:

- Спирането на приватизацията и промяна в условията за търговете за държавни земи тежи на цените им

- Затова и финансовите анализатори не се наемат да прогнозират накъде ще се движат заради политическия риск около тях

По своя замисъл компенсаторните инструменти трябваше да произвеждат справедливост. Те бяха създадени в края на 90-те години на миналия век, за да обезщетят хората, които са загубили свои имоти преди и по време на комунистическия режим, като им осигурят възможност да придобият други активи. Двадесет години по-късно обаче малка част от хилядите им притежатели им могат да се похвалят с това. Е, някои сигурно с носталгия си спомнят януари 2005 г., когато се приватизираше миноритарният дял на БТК само срещу компенсаторки и цената им се качи над номинала. За съжаление от тогава насам държавата е прави повече, за да паднат цените им, отколкото за да се покачат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    elpii avatar :-|
    elpii

    Въпреки ,че от 2104 г правата по ПКБ,КЗ и ЖКЗ са изравнени законово ,не е ясно защо по силата на някаква правителствена наредба продължават да се иска плащане на земи само с ПКБ-та.
    Няма ли някой адвокат да осъди държавата за неспазване на законите ?

  • 2
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Цитат[#0] от "подзаглавието":

    "Държавата няма ясна идея какво да се прави с компенсаторните инструменти..."
    Държавата по принцип няма ясна идея за бъдещето на България. Държавата на тримата шишковци я очаква тъмно и неясно бъдеще. Това, което ми е ясно, е че терминалите на Софийското летище ще се използват все по-интензивно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK