Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

При лихва от почти нула едва ли има стимул да се инвестира и търси доходност в депозити. Статистиката на БНБ към края на деветмесечието обаче показва точно обратното, а именно ръст. Любопитното в случая е, че три години след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) негарантираните депозити (над 200 хил. лв.) не само че са възстановили ръста си отпреди 2014 г., но и са повишили обема си отпреди кризата. Гарантираният размер на влоговете е до 196 хил. лв.

Нещо повече - те отново нарастват с двуцифрен годишен темп, след като четири поредни тримесечия – от последното на 2014 г. до третото на 2015 г., се свиваха с темп между 19% и 15%. Посоката на движение е обърната в края на 2015 г.

Големите спестявания растат с двуцифрен темп

Така към края на септември те нарастват с 11.6%, а обемът им е малко над 4.9 млрд. лв. В сравнение с година по-рано има известно забавяне на темпа на растеж, но то може да е и резултат на натрупване и достигане на по-висока база за сравнение. Така или иначе данните показват, че фалитът на КТБ е забравен от спестителите, част от които тогава предпочетоха да разпределят средствата си в няколко по-малки по размер депозити, за да попадат в обхвата на гаранцията, а други ги изкараха от банките, но за кратко. Има и нещо друго - при големите депозити често има и преференциална лихва, която е по-висока от стандартната за банката. Тоест спестителите имат още един стимул да влагат по-големи суми, които така или иначе не са гарантирани. По закон, ако лихвата е преференциална, без значение от сумата, тя излиза от обхвата на гаранцията. Банките официално не дават информация за нивата на лихвите, които предоставят в този случай, тъй като те зависят от сумата, от историята на клиента и други условия - така при един и същ депозит лихвата за един може да е една, за друг друга.

Трябва да се има предвид, че в данните за домакинствата са включени и тези на нетърговски организации и еднолични търговци. Има случаи и в които фирмени влогове са "маскирани" като такива на домакинства. През периода на високите лихви именно те бяха стимул за компаниите. Сега по-вероятно е те да са по-атрактивни заради по-ниските такси спрямо тези при бизнес сметките, които често носят като краен ефект отрицателен лихвен процент.

При по-малките увеличението е плавно

При спестяванията на домакинствата до 200 хил. лв., които в данните на БНБ се дават в няколко категории от 1000 до 200 хил. лв., годишният темп на нарастване е с по-малки стъпки, като свиването му е плавно. За последно двуцифрен е бил през последното тримесечие на 2012 г. (10.4%), като оттогава досега с известни колебания е достигнал 5.2%. Обемът им обаче плавно нараства, достигайки близо 41.5 млрд. лв. По време на кризата с КТБ имаше краткотраен отлив на спестявания от банковата система, които бързо след затварянето й се върнаха обратно. А и предвид пренасочването на средства от по-големите влогове към по-малки то допринася за растежа в по-малките категории депозити.

На предела

Въпреки спадащите лихви по депозити и достигането им до нулата през последните няколко години общият обем на спестяванията продължи да се увеличава. Последните данни на БНБ показаха, че ръстът вече се забавя под натиска на ниските лихви. Годишният им растеж към края на септември е 5.9% спрямо 6.6% през 2016 г. В същото време има рекорден ръст на активите на инвестиционните фондове към края на същия период - с 830 млн. лв. (33%) до 3.3 млрд. лв. Причината тук е ясна - вложителите насочват средства към тях заради по-високата доходност, която носят (още на стр. 78).

Все пак ниските лихвени проценти не са предпоставка за намаляване на спестяванията в банковата система, а само за забавяне на нарастването им. Общият им обем е 70.9 млрд. лв., като тези на домакинствата са 46.41 млрд. лв. Още в средата на годината очакванията на централната банка в периодичното й издание "Икономически преглед" бяха, че през втората половина на годината депозитите на неправителствения сектор слабо ще забавят темповете си на растеж в резултат на прогнозираното нарастване на частното потребление и стабилизиране на лихвените проценти по депозитите на достигнатите ниски нива. Лихвите по депозитите са екстремно ниски, като големите банки начисляват около 0.01-0.02% за шестмесечни или едногодишни депозити.

Миналата седмица от Асоциацията на банките в България на среща с медиите посочиха, че спадът на лихвите по депозити е приключил, като понижението е достигнало своя предел. Според прогнозите следва повишение. До една-две години ще започне процес на покачване на лихвените нива и по кредити, и по депозити, са очакванията в сектора. Ориентир е лихвената политика на централните банки в САЩ и Великобритания - американската продължи с повишенията, а британската ги покачи за пръв път от десет години. Това в един момент ще направи и Европейската централна банка и то ще се отрази и на пазара в България.