(Техно)лични финанси

- Няколко тенденции в управление на личното богатство, които рано или късно ще и вече засягат България- Как ще се гарантира сигурността на личните данни[[more]][[img:3101638]]"Възможността да се извършват инстантни и почти безплатни парични преводи, както и отварянето на картовите транзакции с цел строене на нови продукти върху тях, ще даде предимство на Европа пред САЩ в развитието на платежните технологии"Иво Василев – ReloyaltyСвят без банкови клонове, брокери, посредници, без кеш и дори без платежни или клиентски карти. Това е бъдещето, което вече не звучи като фантастика, а е нещо, което идва и тук. Както във всички сфери на нашия живот иновациите и технологиите навлизат и в личните финанси много по-бързо, отколкото очакваме. Е, не с такава скорост и в България, но всяка глобална тенденция един ден се прехвърля и тук. Затова и ще чуваме все по-често думи като fintech.Еволюция, а не революция "Промяната, която новите възможности в банково-финансовата сфера ще донесат, е сходна с еволюцията на телефона. Преди той служеше само за обаждане, а сега е устройство с множество приложения, които извършват разнообразни дейности, които дават възможност да се генерират много приходи, да се улесни животът на потребителя и да се подобри клиентското преживяване", казва Иво Василев, основател на Reloyalty, мобилно приложение за възнаграждаване на лоялни клиенти. "Колкото по-рано банките се отворят, толкова по-конкурентоспособни ще бъдат, а клиентите ще избираме не най-готината услуга, а онази, която има най-много добавени приложения и функции", добавя той. Неговият нов проект например е да изготви платформа, чрез която клиентът няма да има нужда от отделна карта за лоялност от всяко място, което посещава често. Вместо това тази работа ще я върши основната му платежна карта, чрез която той ще бъде "разпознаван" от доставчиците на стоки и услуги. Търговците пък ще могат да достъпят цялата платежна история на своите клиенти към тях и лесно да настроят алгоритъм, с който да стимулират продажбите си чрез отстъпки в по-малко натоварените части от деня например. Всичко това, разбира се, ще се случва единствено след изрично съгласие на клиента.Всички сметки в една картаДругият вариант на ново банкиране ще е възможността всички сметки от различни банки да бъдат обединени в един агрегатор. Подобен проект, който бе кръстен BankHub, разработиха от "Societe General Експресбанк". "Тази услуга дава възможност за обединяване на информация от над 2000 финансови институции от цял свят – разплащателни сметки, кредитни продукти, инвестиционни проекти", обясни Татяна Иванова, ръководител на екипа за маркетинг и дигитално банкиране в банката. Друга основна функция на новата платежна среда ще бъде анализирането на приходите и разходите на клиентите и способите за "автоматично" спестяване. Такова приложение например е Acorns, което закръгля всяка платена с карта сума нагоре до цяла валутна единица, а добавените центове се преместват в спестовен план. Той пък се управлява според рисковата насоченост на клиента.Данните са новият петролВ момента повечето приложения с подобни услуги достъпват и обработват информацията, като "се представят" за клиента. Тоест те използват парола и потребителско име, за да "влязат" през клиентското онлайн банкиране. Според законови промени, които трябва да влязат в сила през 2018 г., връзката между банката и доставчика на услуги трето лице ще бъде директна. Така банката ще знае кой и кога достъпва данните, а доставчикът на новата услуга ще получава лиценз от орган като централната банка. Новите услуги ще бъдат регулирани най-вече чрез два нормативни текста – Регламентът за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги 2 (PSD2). Първата цели да установи ясни правила при обработването на лични данни, да ги защити и да стимулира търговското им използване и създаването на пазар, като едновременно гарантира сигурността им. В нея са описани и всички начини, по които търговците се задължават да опазват личните данни на своите клиенти. Вторият текст цели да отвори информацията и достъпа за клиентските банкови сметки към външни доставчици на финансови услуги. Макар и наглед противопоставящи се, тези два текста всъщност поставят ясни рамки на един напълно нов пазар – този с големите бази данни и с личната информация, които по-ясно ще очертаят потребителските навици и ще помогнат на търговците да предоставят повече.В голяма степен става дума за сътрудничество между fintech компаниите и банките. Така например дори и германската "директна" (тоест без банкови офиси) банка N26 препраща всички трансгранични преводи, които нейните клиенти искат да извършат, чрез Transferwise – fintech, който е тясно специализиран в тази област. Подобен е и случаят на Иво Василев от Reloyalty, чийто екип в момента разработва приложение по поръчка на британска банка.Какви са проблемите"Ако продуктът е само за България, той трудно може да оправдае инвестицията си", коментира адвокат Христо Нихризов, съдружник в Адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", който повече от 10 години консултира клиенти в областта на телекомуникационното, финансовото и други права. Той консултира българската компания Evrotrust в създаването на мобилния електронен подпис, който те се опитват да пласират в Европа. Подобна е и насочеността на Иво Василев, който работи с британска банка по новия си проект за лоялни клиенти, а първия опит - Reloyalty, който стартира у нас, ще бъде за момента преустановен. "Като извадим всички хора, които не използват смартфон например, както и онези, които традиционно са много консервативни относно парите си, остават малко хора в България, които биха използвали нови финансови услуги", добавя Нихризов. Затова той очаква по-голямата част от иновациите да дойдат най-вече от банки, които имат централа в чужбина, където се правят по-големи инвестиции в технологии. Всъщност самият закон, с който Директивата за платежните услуги 2 трябва да заработи в България, ще е на фаза обсъждане поне до 24 януари догодина, въпреки че крайният срок, в който страната ни е трябвало да го обнародва, изтича на 13 януари. Причината за това е тясната специфика на материята, която затруднява в повечето случаи и народните представители, въпреки че БНБ е свършила работата и е написала законопроекта. Окончателните технически подробности по тази директива ще бъдат финализирани през март, а банките и платежните оператори имат гратисен период до септември 2019 г. да ги приложат.Едно наум с новите "абстрактни" париЗамяната на добрия стар кеш с платежна карта или друг премет като смартфон за плащане на ПОС терминал звучи като значително улеснение. Но трябва да се има предвид, че изследвания показват, че връзката между кеша и благоразумието е може би доста по-директна, отколкото си представяме. Според изследване на американската компания за анализ на данни Dun and Bradstreet хората харчат средно между 12% и 18% повече, когато плащат с кредитна карта вместо с кеш. В TEDx презентация, наречена "Когато парите не са реални" (When Money Isn’t Real), финансовият консултант Адам Карол, автор на няколко книги за справяне с бремето на студентския кредит в САЩ, твърди, че при плащане директно чрез смартфон или wearable гривна например този ръст може да достигне 25%. И това може да е проблем, особено за новото поколение, което расте в момента, за което идеята за парите и бездруго е абстрактна. Например само през 2014 г. Apple възстановяват $32.5 млн. на свои клиенти за покупки, направени през мобилни приложения от техните деца."Токенизацията и биометричните данни са символ на бъдещето и е глупаво да се отричат предимствата на технологиите. Но когато едно цяло поколение израства без ясна връзка между харченето на парите и тяхното изкарване, това вещае опасност от голяма вълна от лични финансови фалити още в млада възраст", коментира той, като добавя, че само към момента във Великобритания на всеки 5 минути се регистрира нов случай на частен фалит. "За да ограничим подобен негативен ефект и на следващото поколение, трябва да ги накараме да разберат, че в реалния свят се вземат решения за пари, които може и да изглеждат абстрактни, но имат съвсем реални последствия", добавя Карол.Постепенно, с малки стъпкиКакви услуги роди през 2017 г. fintech индустрията в България[[img:3101291]]- oli.bg – платформа за сравняване на разходите по застраховки по кредитни продукти. За няколко месеца имат няколко хиляди заявки, като дори и реално сключените застраховки – за ипотечни и дългосрочни потребителски кредити – да са в пъти по-малко, те играят роля за преговаряне в полза на клиента.[[img:3101294]]- SumUp – първият мобилен ПОС терминал от независима компания, а не от банка, който стъпва на местния пазар и работи в български левове без превалутиране. Без месечни такси, единствено фиксиран разход на получена транзакция от 1.95%, а самото устройство струва 99 лв. до края на годината. Свързва се чрез Bluetooth със смартфон, от който се нарежда сумата на плащанията. Активирането на връзката с банковата сметка, на която се превеждат парите, става незабавно, а клиентът може да избира колко често в месеца да получава наредените суми. Насочен към малкия бизнес, продуктът се предлага вече в 31 държави, като например в Полша за 3 години има над 10 000 клиенти.[[img:3101290]]- Fina.bg – платформа за финансови услуги – позволява търсенето на най-добро пазарно предложение на база особеностите на клиента. Към момента работи с поне 10 застрахователни компании и 5 кредитни институции, като сравнява оферти за потребителски банков и небанков заем, задължителна застраховка "Гражданска отговорност", автокаско и предстои добавянето на ипотечни кредити.[[img:3101292]]- Мобилен електронен подпис на Evrotrust – установяване на самоличност единствено чрез смартфон чрез изпращане на снимка на лична карта и снимка на лицето или пръстовия отпечатък на клиента. Към момента е интегриран за безплатно ползване за три услуги – кандидатстване за кредит към Сосиете женерал Експресбанк, прехвърляне на партида по допълнително пенсионно осигуряване към ПОД "Бъдеще" и плащане на задължения към община Бургас, като разходите се покриват от съответните институции. Отделно потребителите могат да го ползват безплатно за първите 5 подписа на година, а платеният достъп е 1.33 евро за 5 подписа на месец или 2.99 евро за неограничен брой подписвания.[[img:3101293]]- ETFmatic – регистриран в Англия робоадвайзър за инвестиране в ETF (борсово търгувани фондове) без такси, който към момента е единственият такъв, достъпен и за български граждани. Единствено годишен разход за управление 0.48% при суми под 25 000 евро, 0.29% при суми над 25 000 евро и 0% за детски сметки на титуляри под 18-годишна възраст. Към този разход се добавя и средният разход от 0.12% на самите борсово търгувани фондове, които робоадвайзерът купува вместо вас. Има възможност за откриване на няколко сметки и определяне на различен рисков профил на всяка от тях. Няма такси за отваряне на сметка, за сключване на сделка или изтегляне на средства. Минимална сума 100 евро.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Другата опасна епидемия - антибиотиците

Обратно в регионалната война за инвестиции

Риба на гребена на вълната

Капитал - брой 3

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Net Zero Economy

Здраве

Fintech Summit 2022

Събития Капитал 2022

Kак български компании успяват да доставят продукти по света?

Kакво прави едно приятелство истинско?

Еволюцията Savex

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

DIGITALK The Podcast

Абонирайте се за Капитал

(Техно)лични финанси

Начините, по които се харчи и спестява, се променят, а макар и бавно - и тук

Николай Нейчев

Бюлетин

Вечерни новини

Още от Капитал

Капитал - брой 3

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Капитал - брой 3

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Net Zero Economy

Здраве

Fintech Summit 2022

Събития Капитал 2022

Kак български компании успяват да доставят продукти по света?

Kакво прави едно приятелство истинско?

Еволюцията Savex

(Техно)лични финанси

Начините, по които се харчи и спестява, се променят, а макар и бавно - и тук

Николай Нейчев Следвайте

Още от Капитал

Николай Нейчев