(Техно)лични финанси

- Няколко тенденции в управление на личното богатство, които рано или късно ще и вече засягат България - Как ще се гарантира сигурността на личните данни

"Възможността да се извършват инстантни и почти безплатни парични преводи, както и отварянето на картовите транзакции с цел строене на нови продукти върху тях, ще даде предимство на Европа пред САЩ в развитието на платежните технологии" Иво Василев – Reloyalty

Свят без банкови клонове, брокери, посредници, без кеш и дори без платежни или клиентски карти. Това е бъдещето, което вече не звучи като фантастика, а е нещо, което идва и тук. Както във всички сфери на нашия живот иновациите и технологиите навлизат и в личните финанси много по-бързо, отколкото очакваме. Е, не с такава скорост и в България, но всяка глобална тенденция един ден се прехвърля и тук. Затова и ще чуваме все по-често думи като fintech.

Еволюция, а не революция

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Промяната, която новите възможности в банково-финансовата сфера ще донесат, е сходна с еволюцията на телефона. Преди той служеше само за обаждане, а сега е устройство с множество приложения, които извършват разнообразни дейности, които дават възможност да се генерират много приходи, да се улесни животът на потребителя и да се подобри клиентското преживяване", казва Иво Василев, основател на Reloyalty, мобилно приложение за възнаграждаване на лоялни клиенти. "Колкото по-рано банките се отворят, толкова по-конкурентоспособни ще бъдат, а клиентите ще избираме не най-готината услуга, а онази, която има най-много добавени приложения и функции", добавя той. Неговият нов проект например е да изготви платформа, чрез която клиентът няма да има нужда от отделна карта за лоялност от всяко място, което посещава често. Вместо това тази работа ще я върши основната му платежна карта, чрез която той ще бъде "разпознаван" от доставчиците на стоки и услуги. Търговците пък ще могат да достъпят цялата платежна история на своите клиенти към тях и лесно да настроят алгоритъм, с който да стимулират продажбите си чрез отстъпки в по-малко натоварените части от деня например. Всичко това, разбира се, ще се случва единствено след изрично съгласие на клиента.

Всички сметки в една карта

Другият вариант на ново банкиране ще е възможността всички сметки от различни банки да бъдат обединени в един агрегатор. Подобен проект, който бе кръстен BankHub, разработиха от "Societe General Експресбанк". "Тази услуга дава възможност за обединяване на информация от над 2000 финансови институции от цял свят – разплащателни сметки, кредитни продукти, инвестиционни проекти", обясни Татяна Иванова, ръководител на екипа за маркетинг и дигитално банкиране в банката. Друга основна функция на новата платежна среда ще бъде анализирането на приходите и разходите на клиентите и способите за "автоматично" спестяване. Такова приложение например е Acorns, което закръгля всяка платена с карта сума нагоре до цяла валутна единица, а добавените центове се преместват в спестовен план. Той пък се управлява според рисковата насоченост на клиента.



Данните са новият петрол

В момента повечето приложения с подобни услуги достъпват и обработват информацията, като "се представят" за клиента. Тоест те използват парола и потребителско име, за да "влязат" през клиентското онлайн банкиране. Според законови промени, които трябва да влязат в сила през 2018 г., връзката между банката и доставчика на услуги трето лице ще бъде директна. Така банката ще знае кой и кога достъпва данните, а доставчикът на новата услуга ще получава лиценз от орган като централната банка. Новите услуги ще бъдат регулирани най-вече чрез два нормативни текста – Регламентът за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги 2 (PSD2). Първата цели да установи ясни правила при обработването на лични данни, да ги защити и да стимулира търговското им използване и създаването на пазар, като едновременно гарантира сигурността им. В нея са описани и всички начини, по които търговците се задължават да опазват личните данни на своите клиенти. Вторият текст цели да отвори информацията и достъпа за клиентските банкови сметки към външни доставчици на финансови услуги. Макар и наглед противопоставящи се, тези два текста всъщност поставят ясни рамки на един напълно нов пазар – този с големите бази данни и с личната информация, които по-ясно ще очертаят потребителските навици и ще помогнат на търговците да предоставят повече.

В голяма степен става дума за сътрудничество между fintech компаниите и банките. Така например дори и германската "директна" (тоест без банкови офиси) банка N26 препраща всички трансгранични преводи, които нейните клиенти искат да извършат, чрез Transferwise – fintech, който е тясно специализиран в тази област. Подобен е и случаят на Иво Василев от Reloyalty, чийто екип в момента разработва приложение по поръчка на британска банка.

Какви са проблемите

"Ако продуктът е само за България, той трудно може да оправдае инвестицията си", коментира адвокат Христо Нихризов, съдружник в Адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", който повече от 10 години консултира клиенти в областта на телекомуникационното, финансовото и други права. Той консултира българската компания Evrotrust в създаването на мобилния електронен подпис, който те се опитват да пласират в Европа. Подобна е и насочеността на Иво Василев, който работи с британска банка по новия си проект за лоялни клиенти, а първия опит - Reloyalty, който стартира у нас, ще бъде за момента преустановен. "Като извадим всички хора, които не използват смартфон например, както и онези, които традиционно са много консервативни относно парите си, остават малко хора в България, които биха използвали нови финансови услуги", добавя Нихризов. Затова той очаква по-голямата част от иновациите да дойдат най-вече от банки, които имат централа в чужбина, където се правят по-големи инвестиции в технологии. Всъщност самият закон, с който Директивата за платежните услуги 2 трябва да заработи в България, ще е на фаза обсъждане поне до 24 януари догодина, въпреки че крайният срок, в който страната ни е трябвало да го обнародва, изтича на 13 януари. Причината за това е тясната специфика на материята, която затруднява в повечето случаи и народните представители, въпреки че БНБ е свършила работата и е написала законопроекта. Окончателните технически подробности по тази директива ще бъдат финализирани през март, а банките и платежните оператори имат гратисен период до септември 2019 г. да ги приложат.

Едно наум с новите "абстрактни" пари Замяната на добрия стар кеш с платежна карта или друг премет като смартфон за плащане на ПОС терминал звучи като значително улеснение. Но трябва да се има предвид, че изследвания показват, че връзката между кеша и благоразумието е може би доста по-директна, отколкото си представяме. Според изследване на американската компания за анализ на данни Dun and Bradstreet хората харчат средно между 12% и 18% повече, когато плащат с кредитна карта вместо с кеш. В TEDx презентация, наречена "Когато парите не са реални" (When Money Isn’t Real), финансовият консултант Адам Карол, автор на няколко книги за справяне с бремето на студентския кредит в САЩ, твърди, че при плащане директно чрез смартфон или wearable гривна например този ръст може да достигне 25%. И това може да е проблем, особено за новото поколение, което расте в момента, за което идеята за парите и бездруго е абстрактна. Например само през 2014 г. Apple възстановяват $32.5 млн. на свои клиенти за покупки, направени през мобилни приложения от техните деца. "Токенизацията и биометричните данни са символ на бъдещето и е глупаво да се отричат предимствата на технологиите. Но когато едно цяло поколение израства без ясна връзка между харченето на парите и тяхното изкарване, това вещае опасност от голяма вълна от лични финансови фалити още в млада възраст", коментира той, като добавя, че само към момента във Великобритания на всеки 5 минути се регистрира нов случай на частен фалит. "За да ограничим подобен негативен ефект и на следващото поколение, трябва да ги накараме да разберат, че в реалния свят се вземат решения за пари, които може и да изглеждат абстрактни, но имат съвсем реални последствия", добавя Карол.

Постепенно, с малки стъпки
Какви услуги роди през 2017 г. fintech индустрията в България


- oli.bg – платформа за сравняване на разходите по застраховки по кредитни продукти. За няколко месеца имат няколко хиляди заявки, като дори и реално сключените застраховки – за ипотечни и дългосрочни потребителски кредити – да са в пъти по-малко, те играят роля за преговаряне в полза на клиента.


- SumUp – първият мобилен ПОС терминал от независима компания, а не от банка, който стъпва на местния пазар и работи в български левове без превалутиране. Без месечни такси, единствено фиксиран разход на получена транзакция от 1.95%, а самото устройство струва 99 лв. до края на годината. Свързва се чрез Bluetooth със смартфон, от който се нарежда сумата на плащанията. Активирането на връзката с банковата сметка, на която се превеждат парите, става незабавно, а клиентът може да избира колко често в месеца да получава наредените суми. Насочен към малкия бизнес, продуктът се предлага вече в 31 държави, като например в Полша за 3 години има над 10 000 клиенти.


- Fina.bg – платформа за финансови услуги – позволява търсенето на най-добро пазарно предложение на база особеностите на клиента. Към момента работи с поне 10 застрахователни компании и 5 кредитни институции, като сравнява оферти за потребителски банков и небанков заем, задължителна застраховка "Гражданска отговорност", автокаско и предстои добавянето на ипотечни кредити.


- Мобилен електронен подпис на Evrotrust – установяване на самоличност единствено чрез смартфон чрез изпращане на снимка на лична карта и снимка на лицето или пръстовия отпечатък на клиента. Към момента е интегриран за безплатно ползване за три услуги – кандидатстване за кредит към Сосиете женерал Експресбанк, прехвърляне на партида по допълнително пенсионно осигуряване към ПОД "Бъдеще" и плащане на задължения към община Бургас, като разходите се покриват от съответните институции. Отделно потребителите могат да го ползват безплатно за първите 5 подписа на година, а платеният достъп е 1.33 евро за 5 подписа на месец или 2.99 евро за неограничен брой подписвания.


- ETFmatic – регистриран в Англия робоадвайзър за инвестиране в ETF (борсово търгувани фондове) без такси, който към момента е единственият такъв, достъпен и за български граждани. Единствено годишен разход за управление 0.48% при суми под 25 000 евро, 0.29% при суми над 25 000 евро и 0% за детски сметки на титуляри под 18-годишна възраст. Към този разход се добавя и средният разход от 0.12% на самите борсово търгувани фондове, които робоадвайзерът купува вместо вас. Има възможност за откриване на няколко сметки и определяне на различен рисков профил на всяка от тях. Няма такси за отваряне на сметка, за сключване на сделка или изтегляне на средства. Минимална сума 100 евро.