// Бизнес / Моят капитал
(Техно)лични финанси
Начините, по които се харчи и спестява, се променят, а макар и бавно - и тук
- Няколко тенденции в управление на личното богатство, които рано или късно ще и вече засягат България - Как ще се гарантира сигурността на личните данни |
![]() |
Еволюция, а не революция
Всички сметки в една карта
Другият вариант на ново банкиране ще е възможността всички сметки от различни банки да бъдат обединени в един агрегатор. Подобен проект, който бе кръстен BankHub, разработиха от "Societe General Експресбанк". "Тази услуга дава възможност за обединяване на информация от над 2000 финансови институции от цял свят – разплащателни сметки, кредитни продукти, инвестиционни проекти", обясни Татяна Иванова, ръководител на екипа за маркетинг и дигитално банкиране в банката. Друга основна функция на новата платежна среда ще бъде анализирането на приходите и разходите на клиентите и способите за "автоматично" спестяване. Такова приложение например е Acorns, което закръгля всяка платена с карта сума нагоре до цяла валутна единица, а добавените центове се преместват в спестовен план. Той пък се управлява според рисковата насоченост на клиента.
Данните са новият петрол
В момента повечето приложения с подобни услуги достъпват и обработват информацията, като "се представят" за клиента. Тоест те използват парола и потребителско име, за да "влязат" през клиентското онлайн банкиране. Според законови промени, които трябва да влязат в сила през 2018 г., връзката между банката и доставчика на услуги трето лице ще бъде директна. Така банката ще знае кой и кога достъпва данните, а доставчикът на новата услуга ще получава лиценз от орган като централната банка. Новите услуги ще бъдат регулирани най-вече чрез два нормативни текста – Регламентът за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги 2 (PSD2). Първата цели да установи ясни правила при обработването на лични данни, да ги защити и да стимулира търговското им използване и създаването на пазар, като едновременно гарантира сигурността им. В нея са описани и всички начини, по които търговците се задължават да опазват личните данни на своите клиенти. Вторият текст цели да отвори информацията и достъпа за клиентските банкови сметки към външни доставчици на финансови услуги. Макар и наглед противопоставящи се, тези два текста всъщност поставят ясни рамки на един напълно нов пазар – този с големите бази данни и с личната информация, които по-ясно ще очертаят потребителските навици и ще помогнат на търговците да предоставят повече.
В голяма степен става дума за сътрудничество между fintech компаниите и банките. Така например дори и германската "директна" (тоест без банкови офиси) банка N26 препраща всички трансгранични преводи, които нейните клиенти искат да извършат, чрез Transferwise – fintech, който е тясно специализиран в тази област. Подобен е и случаят на Иво Василев от Reloyalty, чийто екип в момента разработва приложение по поръчка на британска банка.
Какви са проблемите
"Ако продуктът е само за България, той трудно може да оправдае инвестицията си", коментира адвокат Христо Нихризов, съдружник в Адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", който повече от 10 години консултира клиенти в областта на телекомуникационното, финансовото и други права. Той консултира българската компания Evrotrust в създаването на мобилния електронен подпис, който те се опитват да пласират в Европа. Подобна е и насочеността на Иво Василев, който работи с британска банка по новия си проект за лоялни клиенти, а първия опит - Reloyalty, който стартира у нас, ще бъде за момента преустановен. "Като извадим всички хора, които не използват смартфон например, както и онези, които традиционно са много консервативни относно парите си, остават малко хора в България, които биха използвали нови финансови услуги", добавя Нихризов. Затова той очаква по-голямата част от иновациите да дойдат най-вече от банки, които имат централа в чужбина, където се правят по-големи инвестиции в технологии. Всъщност самият закон, с който Директивата за платежните услуги 2 трябва да заработи в България, ще е на фаза обсъждане поне до 24 януари догодина, въпреки че крайният срок, в който страната ни е трябвало да го обнародва, изтича на 13 януари. Причината за това е тясната специфика на материята, която затруднява в повечето случаи и народните представители, въпреки че БНБ е свършила работата и е написала законопроекта. Окончателните технически подробности по тази директива ще бъдат финализирани през март, а банките и платежните оператори имат гратисен период до септември 2019 г. да ги приложат.
Едно наум с новите "абстрактни" пари Замяната на добрия стар кеш с платежна карта или друг премет като смартфон за плащане на ПОС терминал звучи като значително улеснение. Но трябва да се има предвид, че изследвания показват, че връзката между кеша и благоразумието е може би доста по-директна, отколкото си представяме. Според изследване на американската компания за анализ на данни Dun and Bradstreet хората харчат средно между 12% и 18% повече, когато плащат с кредитна карта вместо с кеш. В TEDx презентация, наречена "Когато парите не са реални" (When Money Isn’t Real), финансовият консултант Адам Карол, автор на няколко книги за справяне с бремето на студентския кредит в САЩ, твърди, че при плащане директно чрез смартфон или wearable гривна например този ръст може да достигне 25%. И това може да е проблем, особено за новото поколение, което расте в момента, за което идеята за парите и бездруго е абстрактна. Например само през 2014 г. Apple възстановяват $32.5 млн. на свои клиенти за покупки, направени през мобилни приложения от техните деца. "Токенизацията и биометричните данни са символ на бъдещето и е глупаво да се отричат предимствата на технологиите. Но когато едно цяло поколение израства без ясна връзка между харченето на парите и тяхното изкарване, това вещае опасност от голяма вълна от лични финансови фалити още в млада възраст", коментира той, като добавя, че само към момента във Великобритания на всеки 5 минути се регистрира нов случай на частен фалит. "За да ограничим подобен негативен ефект и на следващото поколение, трябва да ги накараме да разберат, че в реалния свят се вземат решения за пари, които може и да изглеждат абстрактни, но имат съвсем реални последствия", добавя Карол. |
Постепенно, с малки стъпки
Какви услуги роди през 2017 г. fintech индустрията в България

- oli.bg – платформа за сравняване на разходите по застраховки по кредитни продукти. За няколко месеца имат няколко хиляди заявки, като дори и реално сключените застраховки – за ипотечни и дългосрочни потребителски кредити – да са в пъти по-малко, те играят роля за преговаряне в полза на клиента.

- SumUp – първият мобилен ПОС терминал от независима компания, а не от банка, който стъпва на местния пазар и работи в български левове без превалутиране. Без месечни такси, единствено фиксиран разход на получена транзакция от 1.95%, а самото устройство струва 99 лв. до края на годината. Свързва се чрез Bluetooth със смартфон, от който се нарежда сумата на плащанията. Активирането на връзката с банковата сметка, на която се превеждат парите, става незабавно, а клиентът може да избира колко често в месеца да получава наредените суми. Насочен към малкия бизнес, продуктът се предлага вече в 31 държави, като например в Полша за 3 години има над 10 000 клиенти.

- Fina.bg – платформа за финансови услуги – позволява търсенето на най-добро пазарно предложение на база особеностите на клиента. Към момента работи с поне 10 застрахователни компании и 5 кредитни институции, като сравнява оферти за потребителски банков и небанков заем, задължителна застраховка "Гражданска отговорност", автокаско и предстои добавянето на ипотечни кредити.

- Мобилен електронен подпис на Evrotrust – установяване на самоличност единствено чрез смартфон чрез изпращане на снимка на лична карта и снимка на лицето или пръстовия отпечатък на клиента. Към момента е интегриран за безплатно ползване за три услуги – кандидатстване за кредит към Сосиете женерал Експресбанк, прехвърляне на партида по допълнително пенсионно осигуряване към ПОД "Бъдеще" и плащане на задължения към община Бургас, като разходите се покриват от съответните институции. Отделно потребителите могат да го ползват безплатно за първите 5 подписа на година, а платеният достъп е 1.33 евро за 5 подписа на месец или 2.99 евро за неограничен брой подписвания.

- ETFmatic – регистриран в Англия робоадвайзър за инвестиране в ETF (борсово търгувани фондове) без такси, който към момента е единственият такъв, достъпен и за български граждани. Единствено годишен разход за управление 0.48% при суми под 25 000 евро, 0.29% при суми над 25 000 евро и 0% за детски сметки на титуляри под 18-годишна възраст. Към този разход се добавя и средният разход от 0.12% на самите борсово търгувани фондове, които робоадвайзерът купува вместо вас. Има възможност за откриване на няколко сметки и определяне на различен рисков профил на всяка от тях. Няма такси за отваряне на сметка, за сключване на сделка или изтегляне на средства. Минимална сума 100 евро.
Още по темата
Evrotrust спечели българския кръг на Elevator Lab 2018
Компанията ще участва на полуфинала на глобалната програма за развитие на fintech компании, организирана от Raiffeisen Bank International
3 юли 2018В България вече работи първият дигитален портфейл за смартфон
Приложението Phyre е разработено в сътрудничество между Mastercard и Paynetics
6 юни 2018Лицата на Fintech Summit: Как се прави борса за спестявания - Катарина Лют
Директорът за Европа на Raisin ще участва на конференцията на "Капитал"
18 май 2018Как ще се развиват мобилното банкиране и физическите клонове на банките в България
25 апр 2018Fintech компании ще имат достъп до банковите сметки в България
Новата платежна евродиректива беше приета с месец закъснение от парламента
22 фев 2018Малко над 10% от българските банки ще търсят партньорство с fintech компании
Около 40% от тях изпитват загриженост за влиянието на новата платежна директива, показва проучване на норвежката компания Auka
12 фев 2018Било по регулаторни причини или по желание на компаниите, не винаги се може да знаем в какво се инвестират парите ни
19 яну 2018Прилагането в България на директивата на ЕС за платежните системи може да се забави
Само 6 от 28 страни членки са спазили срока за въвеждане на платежната регулация PSD2, която трябва да отвори информацията на банковите сметки за fintech компаниите
16 яну 2018Моят телефон, е моята банкова карта
Засега само три български банки са предложили продукти и услуги в посока разнообразяване на безконтактните плащания, очаква се броят им да расте
8 дек 2017Европейската комисия прие правила, с които дава тласък за развитие на fintech индустрията
30 ное 2017
13 март 2019
София Ивент Център
capital.bg/fintech
Annual FinTech Summit
Теми в програмата:
- Тенденции и двигатели за растеж на финтех индустрията
- PSD2 и възможностите за бизнеса
- Мобилни плащания и дигитални портфейли
- Кои са последните технологични иновации на пазара
- InsureTech: дигиталната трансформация в застраховането
- Международно сътрудничество и възможности за растеж на екосистемата


Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат
15 фев 2019, 4131 прочитания

Депозитите над 200 хил. лв., за които няма държавна гаранция, растат с двуцифрен темп през миналата година
15 фев 2019, 1621 прочитания
19 фев 2019, 4709 прочитания
19 фев 2019, 3555 прочитания
19 фев 2019, 2292 прочитания
19 фев 2019, 2260 прочитания
19 фев 2019, 1348 прочитания
Стажове, стипендии, конкурси (18 - 24 февруари)
Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата
Каква е ползата от обучението на юристите
По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж
Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)
Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата
PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности
Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността
Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 февруари)
Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата
Как краят на количествените облекчения ще се отрази на финансовите пазари, активите и тяхната доходност