Eвтините пари свършват, ами сега?

Едно лудо десетилетие, в което централните банки доминираха на финансовите пазари, като активно изкупуваха държавни, ипотечни и корпоративни облигации, свършва. Първите навлезли в тези некартографирана територия, наречена Quantitative Easing и несполучливо преведена като количествени улеснения, вече я напуснаха, а последните обявиха плавното си излизане. Резултатът ще е връщане към нормалността, като големият въпрос е дали то няма да е болезнено.

Операцията имаше ефект на печатането на пари, а целта й беше да осигури ликвидност и ниски лихви за справяне с финансовата криза, последвала фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Сега централните банкери смятат, че икономиките и финансовата система са достатъчно стабилни, за да се справят и да работят при по-високи лихви и по-малка ликвидност. Тоест, ако досега Федералният резерв и Европейската централна банка изкупуваха облигации, а допреди година-две сваляха и лихвите, то вече ще тече обратният процес - в един момент започват да свиват балансите си, като продават. Централната банка на САЩ вече спря интервенциите си, а ЕЦБ от началото на 2018 г. ще намали наполовина количествата на месечните си покупки на 30 млрд. евро. Фед започна да увеличава постепенно и лихвите преди две години.