Емил Чушев, "Ракурси": "Покупките за 40 - 50 хил. лв. определено говорят за поглед към изкуството с цел инвестиция"

През ноември аукционната къща "Кристис" продаде картина на Леонардо да Винчи за впечатляващите 450 млн. долара. Продължилият само 19 минути търг донесе доходност от 253% на собственика на произведението, руснакът Дмитрий Риболовлев, който се сдобил с платното преди четири години срещу 127.5 млн. долара. Това е само един от пресните примери за високите инвестиционни хоризонти в изкуството, които някога са били достъпни само за избрани. В наши дни възможността чрез ценни картини да умножиш богатството си и да го запазиш за внуците не е някаква особена привилегия - трябват време, пари и търпение. Липсата на култура и традиции са спомогнали за това преследването на стойностни образци да остава елитарно занимание. Освен картини се инвестира и в скулптури, снимки, литографии, плакати, антики и дори мебели, но те са още по-нишови.

Само за просветени

За изкушените да инвестират в изкуство и по-конкретно в картини предимството е, че в България могат да се намерят съкровища, и то на безценица. Това не е клишe, с коeто галеристи привличат клиенти, а е съвсем обективно предпоставено. Минусът е, че законът за културното наследство (ЗКН) забранява износа на ценни картини зад граница и така е затворил пазара за малкото пребиваващи на него колекционери и ценители. Ето защо лесно и при неголяма конкуренция могат да се намерят шедьоври на класическите майстори като Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Елена Карамихайлова, Жорж Папазов, считани за първа категория образци с инвестиционен характер. За откриването на позиция в картини от такъв клас обикновено са нужни 50 - 100 хил. лв. и нагоре.

Освен че улеснява в находките, обаче законовото ограничение е сериозна пречка за намирането на по-платежоспособни купувачи, каквито са тези зад граница, което прави твърде рискована покупката на скъпи картини, да не говорим, че това възпира и развитието на пазара. Проблемът обаче би могъл да бъде преодолян в бъдеще, ако се подеме инициатива за промяна на закона, още повече че сред експертите цари единомислие за това колко вреден е той. Не случайно в средите често окачествяват закона като "атавизъм от социалистическото минало".

Освен класиците възможност за инвестиция, а и за диверсификация на портфейла от изобразително изкуство, са съвременните художници, които се приемат за част от световната сцена - участват в международни форуми, правят изложби в чужбина, за тях се пише в международните списания. Това ги прави конвертируеми извън границите на България, така че възможностите да се инвестира в тях, докато са все още подценени, са налице. Още повече че заради ниския стандарт цените на картините им са в пъти под нивата по света. Така инвестиция от няколко хиляди лева сега, може да се възвърне многократно след 15 - 20 години, какъвто е минималният хоризонт на вложение в предмет на изкуството.

Трети път, продадено!

И за покупка, и за продажба, най-подходящото място са картинните галерии и особено тези, които провеждат аукциони. Издирването на конкретни творби и автори чрез агент и двустранното договаряне също е практика, предимно при големите колекционери. В София известни с търговете на картини са "Енакор", "Виктория", "Аполон и Меркурий", "Ракурси". Там желаещите да продадат могат да занесат картините си, а интересуващите се от покупки да заявят участие в наддаването. Информация за датите на аукционите има на сайтовете на галериите, в социалните мрежи, включително са се появявали реклами и по билбордове. Разходите при ползване на посредничеството им са свързани с комисионата, която се плаща при продажба - до 20% се взема от продавача, а до 10% - от купувача. На този етап повечето галерии поемат за своя сметка заснемането и включването на творбите в печатния каталог за аукциона, съхранението им преди търга, както и експертизата за потвърждаване на автентичността на картините. Последното не е никак маловажно, особено при скъпите картини, тъй като те са и най-често фалшифицираните.

"През последните години експериментираме с различни видове аукциони, на които могат да се открият изключителни находки. Правим както стандартни, така и аукциони с нулеви цени", разказва Юлия Върбанова от "Енакор". "Тези с нулевите цени понякога траят по 3-4 часа, създава се атмосфера в наддаването. Имали сме случай, при който картина, предложена на обикновен аукцион, не се продава, но на последващ аукцион с нулеви цени привлича толкова голям интерес, че се продава даже на по-висока цена от тази, на която е била предлагана първоначално. Успяваме да привличаме по-различен сегмент и аудитория от млади хора, което е постижението за нас", добавя галеристката. Че има интерес, потвърждава от практиката си и Емил Чушев, собственик на "Ракурси". "На един от последните търгове имахме много оспорвано наддаване за 4-5 от картините. За една на Енчо Пиронков бе постигната цена, надвишаваща повече от два пъти първоначалната - стартирахме от 4 хил. лв. и стигнахме до 12 хил. лв.", разказва Чушев.

Обикновено на аукционите се продават около 10 - 15% от предложените творби, което е малко. Но успехът се мери не толкова с броя на сделките, колкото с постигнатия оборот от продажбите. "Тези, които идват на търговете, са много наясно какво правят и защо го правят. Покупките за 40 - 50 хил. лв. определено говорят за поглед към изкуството с цел инвестиция", категоричен е Емил Чушев. Според него показателно за наличието на тренд са и разпродажбите, постигани на първите изложби на съвременни автори. Той посочва за пример успеха на младата Калия Калъчева, чиито картини са били изкупени още в първите дни от окачането им по стените на галерия "Нюанс" през ноември.

Рисковано занимание

За разлика от масовите инвестиционни активи, каквито са акциите, облигациите, златото, та дори и криптовалутите, при които заради усиленото печатане на пари от централните банки през последната година масовият страх на купувачите бе, че са надценени и може би има "балон", то при картините, особено в България, все още се говори за невъзстановен пазар, което е подходящо за покупки. Ориентир са цените, на които се сключват сделки с творби на класиците. "При предишния бум на строителството автори като Вешин и Мърквичка достигнаха много високи цени. Тогава парите бяха лесни. Достигнатите нива не се запазиха и сега са по-ниски, макар че има възстановяване", смята Емил Чушев от "Ракурси".

Но риска от раздуване на цените само защото парите са евтини, го има и сега, както я има и опасността от избухването на нова финансова криза, която да срине цените. Надеждата е, че ценната картина не би поевтиняла толкова драстично, колкото класическите инвестиционни активи, особено в период на значителна инфлация. Макар че самото й съхранение изисква разходи - понякога колекционерите строят специални депа, а когато творбата е много скъпа, наемат сейфове в банка.

Най-голямата спирачка пред инвестиция в изкуство обаче е слабата ликвидност и плиткия пазар. Аукционите помагат за събуждане на търсене, но не достатъчно, за да се се осигури възможност за бързо намиране на купувач, когато трябват пари в брой. Освен отварянето на границите за българско изкуство, което ще го направи по-познато и по-търсено по света, е необходимо да се отпускат и адекватни бюджети за откупки на институционални играчи като националните галерии и музеи. Друг механизъм за развиване на пазара е преразглеждането на практиката ценни картини да се ползват като обезпечение при одобрението за кредит. Тя е била възможна в България преди трийсетина години, но покрай случаи с некоректни оценки и измами с фалшификати е била зачеркната. Ето защо в средите смятат, че ако се поработи над системата за сертифициране на оценители на изкуство, и този канал би се отпушил. Не на последно място в разработването на пазара биха могли да се включат по-активно хотелиерите, които имат къде да излагат и на кого да предлагат ценни творби. На този етап такова преживяване на гостите си доставят единици.