Валдис Домбровскис, еврокомисар по финансовата стабилност и капиталовите пазари
Европейският съюз постоянно въвежда нови регулации, с които цели да защити потребителите и да повиши правата им. Когато става дума за инвестирането чрез купуване на дялове от инвестиционни посредници и от управляващи дружества, също не се прави изключение. В началото на месеца окончателно беше приет новият Закон за пазарите на финансови инструменти, който въвежда в българското законодателство директивата MiFID II на ЕС. Нейната основна роля е да повиши регулацията на финансовите субекти, но значителна част от промените са насочени в посока да се засили защитата на инвеститорите и да укрепят тяхното доверие при получаването на инвестиционни услуги.
Според закона инвеститорите се разделят основно на два типа – професионални и непрофесионални – тоест "инвеститори на дребно". Първият тип се характеризират с това, че трябва да отговарят поне на две от следните три условия: да са сключвали поне 10 сделки на тримесечие, стойността на портфейла да е над 500 000 лв. и лицето да има професионален опит от поне една година във финансовия сектор. За непрофесионалните клиенти изискванията за защита са значително по-високи. Реално и досега имаше такова разделение и в България.
Ето в кои посоки се засилва защитата:
- Информация за разходите. И досега разходите за дадена финансова услуга трябваше да бъдат ясно описани. С новите регулации това поле се разширява, като трябва специално да се обърне внимание на общата сума на всички разходи и такси, така че клиентът да разбере точно каква ще е доходността за него, след като издължи тези разходи. Също така при поискване към тази сума дружеството трябва да предостави разбивка на всички отделни разходи. Целта е по този начин да се представи по-разбираем поглед на разходите, а също така да помогне на клиента по-лесно да сравнява таксите на различни финансови дружества.
- Инвеститорски съвет. Според старата версия на MiFID компаниите, които предоставят инвестиционна консултация, не бяха задължени да дават подробности за същността на съветите си. Сега те ясно трябва да уточнят дали използват широкообхватен и обективен пазарен анализ или по-ограничен подход. Това дава отражение на очакванията за изпълнение на поставените инвестиционни цели. Също така те трябва да декларират пред потребителя дали получават комисиона за дистрибутиране на даден финансов продукт. Ако на клиента се предлагат други услуги освен управление на портфолио или независим съвет, тези плащания могат да продължат да се случват само в случай че са разкрити на клиента и не увреждат задължението на компанията да действа професионално и честно спрямо потребителите си. По този начин се повишава прозрачността при вземане на решение от страна на клиента.
- Прозрачност на цената. Инвестиционните посредници ще трябва да предоставят за сделки купува и продава не само за акции, но и за облигации, депозитарни разписки, борсово търгувани фондове, структурирани финансови продукти и деривати. Също така те трябва да оповестяват на клиента точната цена, при която те са били купени или продадени от дружеството. По този начин клиентите би трябвало по-лесно да сравняват точната цена, на която даден актив става тяхна собственост, с което ще се спомогне за по-прецизно сравнение.
- Възможност за забрана на даден продукт. Директивата дава възможност на регулатора да ограничи предлагането на даден продукт единствено до определена група от инвеститори или дори да забрани за постоянно продаването на такива продукти, ако решат, че те не са в интерес на инвеститорите. Така се цели да се понижи вероятността продукти, които не са подходящи за инвеститори с по-малко опит, да им бъдат продавани от дружествата.
- Съхранение на информация. Финансовите дружества ще трябва да съхраняват информация, с която при необходимост да докажат на регулатора, че са направили всичко нужно, за да информират своите клиенти за рисковете на даден продукт. Това включва записи на телефонни разговори, съхранение на електронна кореспонденция и дори записи на срещи на живо, които са се провеждали в офиса на дружествата. Дружествата могат да бъдат подведени под отговорност, ако не успеят да докажат, че са информирали достатъчно непрофесионалните си клиенти, както и ако са ги насочили към продукти, които не са подходящи за техния инвеститорски и рисков профил.
Кога влизат в сила изискванията
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, което трябва да стане до края на месеца. Отделно защитата на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, задълженията за управление на продукти и правилата, касаещи предоставянето или получаването на такси, ще бъдат въведени в българското законодателство с наредба на Комисията за финансов надзор.
Действието на някои от разпоредбите обаче е отложено. Предвиден е тримесечен срок от влизане в сила на закона, в който инвестиционните посредници, банките - инвестиционни посредници, регулираните пазари и пазарните оператори да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Доколкото за управляващите дружества се прилагат някои от изискванията към инвестиционните посредници, следва да се приеме, че посочената разпоредба се отнася и до дейността на управляващите дружества. Според КФН обаче регламентите от правната рамка MiFID II са с пряко приложение и се прилагат от 3 януари 2018 г., следователно дейността на управляващите дружества следва да е съобразена със съответните приложими разпоредби от регламентите от посочената дата.
Как се прилагат изискванията
Регулаторът ще извършва и текущ, и последващ надзор върху дейността на управляващите дружества чрез проверки на място или дистанционно. При получаване на конкретен сигнал за нарушение КФН се сезира и извършва проверка. При установяване на нарушение по прилагането на съответните разпоредби на ЗПФИ регулаторът може да приложи принудителни административни мерки с цел преустановяване на нарушението, а оправомощените длъжностни лица от комисията съставят актове за установяване на административни нарушения.
Критици на прозрачността
Не липсват обаче и критици на директивата, според които, вместо да повиши, тя ще намали прозрачността. Донякъде недоволството на финансовия сектор идва и от факта, че той реално се товари с допълнителна администрация и регулации, като смята, че и без тях правата на инвеститорите са защитени.Хенрик Йоргесен е инвеститор ветеран, който ръководи екип, търгуващ с облигации за 19 млрд. долара в датската Nykredit. Според него новите правила са много по-фрагментирани. "Исторически прозрачността на пазара на облигации и ипотечни книжа в Дания винаги е била на много високо ниво. Всички сделки и оферти се отчитат и показват на борсата Nasdaq OMX. Сега става така, че не всичко ще се рипортва там", коментира той пред Bloomberg, визирайки новите възможности и канали за разкриване на информация, които създава директивата.
Подобни притеснения има и в Норвегия. От влизане на новото законодателство в сила от началото на януари трейдърите и финансовите компании там имат право да разкриват информация на много повече платформи, а не само на Oslo Stock Exchange. "MiFID II създава по-малко прозрачност", коментира пред изданието Ви Сундал, стратег в най-голямата норвежка банка DNB. Информацията е много по-фрагментирана и е пръсната по различни канали, казва той.
Валдис Домбровскис, еврокомисар по финансовата стабилност и капиталовите пазари
Европейският съюз постоянно въвежда нови регулации, с които цели да защити потребителите и да повиши правата им. Когато става дума за инвестирането чрез купуване на дялове от инвестиционни посредници и от управляващи дружества, също не се прави изключение. В началото на месеца окончателно беше приет новият Закон за пазарите на финансови инструменти, който въвежда в българското законодателство директивата MiFID II на ЕС. Нейната основна роля е да повиши регулацията на финансовите субекти, но значителна част от промените са насочени в посока да се засили защитата на инвеститорите и да укрепят тяхното доверие при получаването на инвестиционни услуги.
1 коментар