Ето в кои посоки се засилва защитата:

- Информация за разходите. И досега разходите за дадена финансова услуга трябваше да бъдат ясно описани. С новите регулации това поле се разширява, като трябва специално да се обърне внимание на общата сума на всички разходи и такси, така че клиентът да разбере точно каква ще е доходността за него, след като издължи тези разходи. Също така при поискване към тази сума дружеството трябва да предостави разбивка на всички отделни разходи. Целта е по този начин да се представи по-разбираем поглед на разходите, а също така да помогне на клиента по-лесно да сравнява таксите на различни финансови дружества.

- Инвеститорски съвет. Според старата версия на MiFID компаниите, които предоставят инвестиционна консултация, не бяха задължени да дават подробности за същността на съветите си. Сега те ясно трябва да уточнят дали използват широкообхватен и обективен пазарен анализ или по-ограничен подход. Това дава отражение на очакванията за изпълнение на поставените инвестиционни цели. Също така те трябва да декларират пред потребителя дали получават комисиона за дистрибутиране на даден финансов продукт. Ако на клиента се предлагат други услуги освен управление на портфолио или независим съвет, тези плащания могат да продължат да се случват само в случай че са разкрити на клиента и не увреждат задължението на компанията да действа професионално и честно спрямо потребителите си. По този начин се повишава прозрачността при вземане на решение от страна на клиента.

- Прозрачност на цената. Инвестиционните посредници ще трябва да предоставят за сделки купува и продава не само за акции, но и за облигации, депозитарни разписки, борсово търгувани фондове, структурирани финансови продукти и деривати. Също така те трябва да оповестяват на клиента точната цена, при която те са били купени или продадени от дружеството. По този начин клиентите би трябвало по-лесно да сравняват точната цена, на която даден актив става тяхна собственост, с което ще се спомогне за по-прецизно сравнение.

- Възможност за забрана на даден продукт. Директивата дава възможност на регулатора да ограничи предлагането на даден продукт единствено до определена група от инвеститори или дори да забрани за постоянно продаването на такива продукти, ако решат, че те не са в интерес на инвеститорите. Така се цели да се понижи вероятността продукти, които не са подходящи за инвеститори с по-малко опит, да им бъдат продавани от дружествата.

- Съхранение на информация. Финансовите дружества ще трябва да съхраняват информация, с която при необходимост да докажат на регулатора, че са направили всичко нужно, за да информират своите клиенти за рисковете на даден продукт. Това включва записи на телефонни разговори, съхранение на електронна кореспонденция и дори записи на срещи на живо, които са се провеждали в офиса на дружествата. Дружествата могат да бъдат подведени под отговорност, ако не успеят да докажат, че са информирали достатъчно непрофесионалните си клиенти, както и ако са ги насочили към продукти, които не са подходящи за техния инвеститорски и рисков профил.

Кога влизат в сила изискванията

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, което трябва да стане до края на месеца. Отделно защитата на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, задълженията за управление на продукти и правилата, касаещи предоставянето или получаването на такси, ще бъдат въведени в българското законодателство с наредба на Комисията за финансов надзор.

Действието на някои от разпоредбите обаче е отложено. Предвиден е тримесечен срок от влизане в сила на закона, в който инвестиционните посредници, банките - инвестиционни посредници, регулираните пазари и пазарните оператори да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Доколкото за управляващите дружества се прилагат някои от изискванията към инвестиционните посредници, следва да се приеме, че посочената разпоредба се отнася и до дейността на управляващите дружества. Според КФН обаче регламентите от правната рамка MiFID II са с пряко приложение и се прилагат от 3 януари 2018 г., следователно дейността на управляващите дружества следва да е съобразена със съответните приложими разпоредби от регламентите от посочената дата.

Как се прилагат изискванията

Регулаторът ще извършва и текущ, и последващ надзор върху дейността на управляващите дружества чрез проверки на място или дистанционно. При получаване на конкретен сигнал за нарушение КФН се сезира и извършва проверка. При установяване на нарушение по прилагането на съответните разпоредби на ЗПФИ регулаторът може да приложи принудителни административни мерки с цел преустановяване на нарушението, а оправомощените длъжностни лица от комисията съставят актове за установяване на административни нарушения.