Валутните преводи все още са ни скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валутните преводи все още са ни скъпи

Shutterstock

Валутните преводи все още са ни скъпи

България е в зоната за еврови парични трансфери SEPA, но с много малки изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите

34663 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Конкуренцията на банките в еврозоната и други държави води процеса точно в обратна посока.
"Ситуацията, в която се намираме в момента, е сходна с тази за роуминг тарифите. Плащаме високи такси, тъй като не сме част от еврозоната."

Георги Ангелов, главен икономист на "Отворено общество"

Международните валутни преводи винаги са имали лоша слава - те са скъпи и бавни. В съвременния свят на все по-свободно движение на хора и капитали това е проблем, защото бързината и ниските разходи са ключови. На практика за тази несправедливост има решение от няколко години. Става въпрос за включване в зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA. Срокът за страните в еврозоната беше февруари 2014 г., а за останалите държави от ЕС - краят на октомври 2016 г. България и банките в страната също са част от SEPA, а данните на БНБ показват, че този комуникационен канал се използва активно - само за четири месеца през него са наредени преводи за над 4.8 млрд. евро.

Ефектите за клиентите от използването обаче са спорни, тъй като таксите при болшинството от банките остават високи и без промяна спрямо стария SWIFT. В същото време банките в държавите в еврозоната и някои от ЕС се възползват от новите функционалности и свалят чувствително таксите, а някъде са нула по тази услуга. Така в България, с много малки изключения, превод на 10 хил. евро ще струва на клиента средно около 25 евро, в Полша - 2.5 евро, а в Дания - почти нула.

Два способа, едният е излишен

В края на 90-те години ЕС започна инициативата по изграждане на SEPA (Single European Payment Area), чиято цел е да преодолее недостатъците на създадената през 70-те години на миналия век SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication). Ключовото при SEPA е, че тя позволява директно свързване между финансовите институции без посредник, което увеличава скоростта на превода и намалява таксите. При SWIFT не всички банки имат директна връзка помежду си. Затова и по-малките институции често се свързват първо с по-големи "кореспондентски банки", които препращат съобщенията за извършените преводи към третата банка – към която са наредени. Така един паричен трансфер може да премине през няколко посредника, което е причината преводът да се оскъпява и забавя. Освен това разследвания на големи издания като New York Times и Wall Street Journal през 2006 г. показаха, че системата не е толкова сигурна. След атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. ЦРУ и други държавни институции на САЩ са разработили програма, с която получават достъп до данните за транзакциите, извършвани през SWIFT. Мрежата се оказва компрометирана, тъй като може да разкрие чувствителна информация за своите клиенти.

Засега проблем при SEPA е, че тя обхваща единствено разплащания в евро в Европейския съюз и още няколко държави. В нея обаче има много повече плюсове - създаването й e резултат от естествената еволюция на финансовата система и тя става основа за развитие на нови disruptive модели на банкиране и повишаване на конкуренцията. Например при германската онлайн банка N26 изпращането и получаването на парични трансфери чрез SEPA е напълно безплатно за крайния клиент, докато при SWIFT има такси и за двете страни. Новите компании за разплащания като Paysera използват само SEPA за разплащания в евро. Днес SEPA се използва от 34 държави – Европейската икономическа общност, която включва 28-те страни - членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а освен тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. SEPA регламентира извършването на кредитен превод (класически превод между сметки) и директен дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на задължения - вноски по кредити, комунални задължения и друго. Банките не са длъжни да въведат последния за ЕС, ако не го предлагат на национално ниво.

SEPA в България? Не, мерси

България не е изключение от тези държави и тенденции. Според становище на Асоциацията на банките в България (АББ) всички местни банки извършват SEPA кредитни преводи. "Една от тях извършва и директни дебити, като останалите явно са преценили, че няма търсене на такъв тип платежна услуга", се казва в позиция на АББ до "Капитал".

Проверка на "Капитал" и сигнали на читатели показват, че въпреки това таксите не падат, а за SEPA някои служители не са и чували. "На 15.01.2018 посетих 4 банки и в офисите на всички от тях ми беше отказано да направя SEPA банков превод. На две от четири места ми обясниха, че такова нещо не съществува, на другите две ми казаха да направя SWIFT превод, а банката получател ще си получи превода в SEPA. Останах с впечатлението, че обслужващият персонал няма и идея какво е SEPA. Показателни бяха множество разговори по телефона и лице в лице с мениджърите им", разказва в свое писмо читателят на "Капитал" Филип Танчев, който е искал да направи превод до Великобритания лично до юридическо лице и обратно.

Какво казват данните

Статистиката обаче показва, че SEPA се използва активно. Броят на наредените от банките в България кредитни преводи през нея по последни актуални данни за периода 1 юли - 31 октомври 2017 г. е 306 195 на обща стойност 4.852 млрд. евро, посочиха от БНБ в отговор на запитване на "Капитал". Според горните числа средният превод е 15 800 евро, а средната такса би била между 30 и 45 евро според актуалните тарифи на банките. Или наложени такси за над 12 млн. евро за четири месеца.

"Капитал" изпрати въпроси до няколко от най-големите банки дали предлагат и използват SEPA. Единствено от Уникредит Булбанк посочиха, че банката "предоставя възможност на клиентите да попълнят и изпратят SEPA кредитен превод през платформата за електронно банкиране Bulbank Online. Платежното нареждане за SEPA превод съдържа по-малко реквизити спрямо стандартните нареждания за трансгранични преводи и попълването на данните в него е значително по-лесно за клиентите". До редакционното приключване на броя други отговори не се получиха. Всъщност една от идеите на SEPA е именно да се развие и онлайн банкирането, и да паднат много реквизити, изисквани при превод. И действително тарифите показват, че за това има известна отстъпка, което е стъпка в добра посока. Важен ефект от SEPA е и ускоряване на превода, но българските банки искат допълнителна такса за това (виж карето).

Без никаква разлика

Тарифите на банките показват, че за валутни преводи в евро те обикновено имат две отделни графи – трансфери в рамките на ЕИО, тоест зоната, която обичайно се обслужва чрез SEPA, и трансфери в други страни, които се оперират със SWIFT. Разлика между двете такси обаче няма, въпреки че SEPA дава възможност за понижаване (виж таблицата). Нормативно в това няма проблем - по регламент банките, използващи SEPA, нямат ограничение за размера на таксите, които налагат на клиентите си. Такава е и позицията на БНБ: "Регламентът за SEPA не изключва използването на комуникационната среда и услугите на SWIFT при извършването на операции по кредитен превод и директен дебит в евро, попадащи в неговия обхват."

Единственото изискване е банките да таксуват междуграничните валутни преводи в системата със същата такса, която се налага и на вътрешните валутни. Реално в тарифите си повечето банки не разделят вътрешен и външен, както и между двата канала за превод. Проверка на "Капитал" на място потвърди горното - в клонове на няколко големи банки служителите бяха наясно със SEPA, но заявиха, че таксите са същите като при SWIFT. Тоест не се възползват от по-добрите функционалности и възможности на SEPA. По-евтини са единствено вътрешнобанковите валутни преводи - тоест от две сметки в една и съща банка. Те са фиксирани на 3-4 евро, като няма становище на регулаторите дали това не е отклонение от нормативната уредба, тъй като реално са евров превод вътре в страната. Все пак има и добри изключения - Прокредит банк има доста по-ниски и фиксирани такси за валутни преводи.

А как е в другите европейски страни със собствени валути

За разлика от България в страните от еврозоната конкуренцията за тази услуга е голяма и таксите са незначителни – в диапазона 1-2 евро. Затова и влизане на България в еврозоната би свалило по-чувствително тези такси. Такава е позицията и на Георги Ангелов от "Отворено общество". Това обаче не е непременно условие - в държава като Дания, която е извън еврозоната, но е със силно развита финансова система, SEPA се използва, а тарифата например на Danske bank показва, че таксата е нула (0). Така е и в Полша, където средната такса е около 2.5 евро. В България подобни такси за валутни преводи през SEPA могат да се ползват засега единствено чрез няколко fintech компании (виж втората приложена таблица).

Посока към развитие и падане на таксите би било и отношението на клиентите - да питат в банките и да се интересуват повече от възможностите на SEPA. Зад поведението на банките обаче има логично обяснение - през последните години приходите от такси и комисиони станаха все по-важни за тях на фона на спад на лихвения доход. Отказът от още един източник на постъпления би нарушило този баланс. Или както обобщава Филип Танчев: "Банковата ни система не може да обслужи коректно покачващите се изисквания на западния бизнес и използва стари системи само и единствено заради таксите, които взимат за всеки превод."

Още малко таксички

Някои български банки налагат такси, които не е ясно дали трябва да ги има, ако преводът е директен, тоест без банка посредник. Така към таксата, която се определя като дял от превежданата сума, се добавя и "такса комуникационни услуги". Под "комуникационни услуги" обикновено се има предвид разходите за "банките кореспонденти" - тези, през които минават преводите, когато се пускат през SWIFT системата. Не става ясно обаче коя система се ползва, защото в тарифите си банките не посочват изрично това. А няма данни колко от българските банки извършват директни преводи и колко – опосредствани чрез кореспондентска банка, коментират от организацията на банките у нас.

Освен това не е сигурно кога точно ще пристигнат парите. В еврозоната банките вземат допълнителна такса за експресни преводи само ако трансферът не е в евро. При българските банки няма значение каква чуждестранна валута се използва. При Уникредит Булбанк например клиентът трябва да плати 0.3% от сумата вместо 0.22%, в случай че е важно парите да пристигнат същия ден. Банка ДСК пък има опция за "експресен" превод – тя струва 30 евро, но е налична единствено "по възможност на банката". При ПИБ тази услуга се нарича експресни преводи във всички валути със спешен вальор и струва 0.3% вместо 0.2% от преведената сума – минимум 40 евро на превод без значение от валутата и дестинацията. Експресният превод в ОББ се плаща с плоска добавка от 60 лв., при Пощенска банка вместо 0.22% струва 0.4% от прехвърляната сума и т.н. А за капак таксуване има не само когато се превеждат пари, но и когато такива се получават от чужбина.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Конкуренцията на банките в еврозоната и други държави води процеса точно в обратна посока.
"Ситуацията, в която се намираме в момента, е сходна с тази за роуминг тарифите. Плащаме високи такси, тъй като не сме част от еврозоната."

Георги Ангелов, главен икономист на "Отворено общество"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    deeron avatar :-|
    Бай Стоен

    За момента най-изгодни са SEPA преводите в Прокредит и след това в Дбанк.

  • 2
    wreath avatar :-|
    wreath

    За фирми, които плащат на фирми от ЕС или получават плащания от ЕС е най-добре да си открият сметки в банка в страна от ЕС.
    Ако не ви се ходи в чужбина, откривате сметка в Сибанк.

    Сибанк ще ви помогне да откриете сметка в КВС в Белгия, без да ви се налага да ходите в Белгия.

    Услугата струва 100 лева. Сметка се открива дистанционно и може да се разплащате онлайн.Онлайн банкрането на КВС е много опростено.
    Няма такси са правене на плащания и за получаване на плащания.
    Единствената такса е 2.50 евро на тримесечие за поддържане на сметката.
    За справка в момента месечната такса на Сибанк е 10 лева за разплащателна сметка и 6 евро за разплащателна сметка в евро.

    Не работя нито в Сибанк, нито в КВС.

  • 3
    waq1426937728395394 avatar :-?
    Dimitar Пердето Groningen

    До wreath - а как я захранваш тази сметка, ако само плащаш на фирми от ЕС, при условие, че постъпленията са ти после в България?

  • 4
    ttv55315860 avatar :-|
    ttv55315860

    Тарифите на банките в ЕС ползващи SEPA са масово от 2-5 евро. Разхода за използването на SEPA от банките е 1-2 евро. Сега си помислете колко печелят българските банки, които начисляват масово 0.15% от стойността на превода с кап от 250-300 евро. На разход от 1-2 евро и приход от превод в размер на 300 или марж от 150 пъти – със сигурност, ако продаваш наркотици не може да изкараш подобни нива. БНБ подържа този монопол и в дългосрочен план това е само в ощърб на банките в България и в честотност местните такива. В една среда на истинска конкуренция цените щяха вече да са 5-10 евро, но има картел и има огромна съпротива срещи fintech компании например, които могат да свалят цената на услугата. Банките ни стават все по зависими от регулативни подаръци и не инвестират в технологични иновации и нововъведения. Отделно държавния монопол към системи, като Бисера и Рингс, които не са се променили с десетилетия обрича и местния бизнес да плаща 1-2 лв. на елементарен превод, който на всичкото отгоре се изпълнява няколко пъти на ден. Корупцията дава отражение на всички нива и включително всеки плаща данък корупция с всеки международен и местен превод.

  • 5
    wreath avatar :-|
    wreath

    До коментар [#3] от "Dimitar Пердето Groningen":

    В моя случай повечето ми клиенти са в страни отт ЕС, те ми плащат по евро сметката в КВС. От тази сметка плащам и на доставчиците в ЕС. За клиентите в БГ имам сметка в левове.
    Предполагам за фирмите, които имат повече клиенти в БГ, този вариант не е подходящ.

    През 2016 платих няколко хиляди лева за такси по евро преводи (направени и получени) и ми писна.

  • 6
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Съществуват онлайн банки в ЕС, които са безплатни и не таксуват за плащания с дебитна карта в България. Има и такива, които не таксуват и тегленето на пари в левове в България (в рамките на 5 тегления на месец). При това положение е под въпрос дали човек с приходи в чужбина, трябва да поддържа сметка в българска банка.

    Ситуацията е както с тарифите на мобилните телефони. И резултата ще е същия.

  • 7
    grandfather avatar :-|
    grandfather

    Затова ползваме трансфъруайз за евтини международни преводи - http://outsidia.com/transferwise/ Банките да се задавят с техните такси.

  • 8
    cnu44483672 avatar :-|
    cnu44483672

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK