Банкирай електронно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкирай електронно

През последните месеци се наблюдава засилена активност и инвестиране от страна на банките за разработване на нови и по-добри онлайн услуги

Банкирай електронно

Удобството и по-ниските цени са предимство на електронните услугите на банките, които тепърва ще увеличават своята популярност в България

14271 прочитания

През последните месеци се наблюдава засилена активност и инвестиране от страна на банките за разработване на нови и по-добри онлайн услуги

© Shutterstock


- Онлайн платформите на банките намаляват таксите и спестяват време.

- България обаче остава на последно място по използването им в ЕС.

България е единствената държава от Европейския съюз, в която делът на хората, които използват онлайн банкиране, не се увеличава. Освен това той е и най-нисък за общността - по данни на Евростат едва 5% от населението извършва финансови операции през интернет. Според Световната банка в България има около 50 банкови офиса на 100 000 души население, което е двойно повече, отколкото е средното за ЕС. Данните са на фона на растящия брой българи, които използват телефони и компютри и имат достъп до интернет. А онлайн банкирането може да излезе в пъти по-евтино като такси спрямо традиционния банков клон.

Популяризиране и други

През последните месеци се наблюдава засилена активност и инвестиране от страна на банките за разработване на нови и по-добри онлайн услуги, както и в активното им рекламиране и популяризиране. Банка ДСК съобщи в края на миналата година, че вече има над 1 млн. потребители на електронните си услуги, а Уникредит Булбанк обяви, че има 320 000 активни дигитални клиенти, което е 50% повече в сравнение с година по-рано.

Освен онлайн банкиране на декстоп всички водещи банки имат и мобилно - чрез приложение за мобилен телефон, което покрива почти всички функции, които могат да се извършват и на компютър. Някои от банките освен засилена рекламна кампания използват и други методи, за да засилят интереса към електронното банкиране. Така например Уникредит Булбанк ще въведе от началото на април нова такса от 0.5 лв. за проверяване на наличност по сметка на банкомат – услуга, която традиционно е безплатна. Това например би стимулирало повече клиенти да използват онлайн банкиране.

Активен или пасивен

Горните числа изглеждат малко противоречиви на фона на статистиката на Евростат, но това се дължи на следното: онлайн банкирането е два типа – пасивно, през което може единствено да се правят справки, и активно – което позволява нареждането на парични преводи и други по-специални операции. Проверка на "Капитал" показа, че преобладаващата част от обслужващите банкови служители по подразбиране възприемат пасивното банкиране като основно за българския потребител. И двата типа обаче позволяват доста възможности и осигуряват по-евтини услуги, отколкото стандартното обслужване в банков клон.

По подразбиране банките не таксуват прехвърлянето на пари между сметки и депозити на един и същ клиент. Вътрешнобанковите преводи са по-евтини от междубанковите, като има известна отстъпка при използването на електронно банкиране (виж таблицата). Другото, за което най-често се ползва онлайн банкирането, е плащането на комуналните сметки, както и местните данъци. Тарифите зависят и от това дали клиентът не е избрал някакъв банков пакет. Такива имат Уникредит Булбанк – програма "Модула", чиято цена зависи от броя избрани включени услуги. При Първа инвестиционна банка пакетът се казва "Моят избор online" и срещу месечен абонамент от 3 лв. позволява неограничено теглене на пари от банкомати на всички банки в България, 2 безплатни изходящи превода, 20 безплатни SMS известявания за направени плащания с карта, безплатно плащане на ПОС терминал в чужбина, плащане на комунални услуги без такса и безплатен токен. Подобни условия се включват в месечния абонамент на Пощенска банка "Моите финанси", но при цена от 4.80 лв.

Трябва да се има предвид, че някои банки рекламират пакети, които включват предимно услуги, които са безплатни - онлайн банкиране, 3D защита на картата и SMS известяване при получаване на заплата. Също така онлайн банкирането е безплатно, но към него могат да се натрупат такси. Така например, ако се забрави паролата, преиздаването й струва 2 лв. в Банка ДСК и 10 лв. в ПИБ.

За повече сигурност

Банките обръщат сериозно внимание на сигурността на достъп на електронните си услуги. Има няколко варианта, с които тя се гарантира. Единият е чрез цифров сертификат, наподобяващ този на електронните подписи, който позволява логване в онлайн банкирането само от един компютър. Обикновено потвърждението при инсталирането на цифровия сертификат става чрез код, изпратен чрез SMS на мобилния телефон на потребителя. Този вариант обаче е ограничаващ за самия потребител, ако иска да използва друго устройство за извършване на нарежданията. Другият вариант е използването на токен устройство. То представлява малък уред с екран, който по силата на предварително зададен алгоритъм генерира еднократни кодове, с които се потвърждава всяка транзакция. Обикновено токен устройствата обаче се плащат отделно и струват между 24 лв. (Банка ДСК) и 30 лв. (ПИБ). В някои случаи са безплатни, ако онлайн банкирането е част от банков пакет. Също така Уникредит Булбанк използва М-токен за сигурност, което представлява мобилно приложение, което генерира кодове подобно на токен. То също няма нужда от интернет връзка, за да функционира.

Предпазливостта не е излишна

Редовно се появяват опити за популярната от години фишинг атака. Последният случай е от началото на март, когато клиенти на Банка ДСК са получавали имейл от името на банката с добавен зловреден линк. Обикновено такива атаки работят винаги по един и същ начин – предупреждават клиента, че трябва да потвърди паролата за банкирането си, и го препращат към интернет страница, която имитира оригиналната. Веднъж въвели данните си, клиентите реално споделят чувствителна информация с измамниците. Затова трябва да се проверява внимателно дали линкът е наистина официалният на банката, или само го наподобява.

Допълнителни услуги

Използването на онлайн банкирането също така може да се използва като електронна самоличност на клиента, с която да се заявяват допълнителни услуги или да се кандидатства за кредитна карта например. То позволява погасяване на вноски за кредит, да се заяви издаване на нова дебитна карта, да се платят не само комунални сметки, но и местни данъци. Те могат да се "програмират", така че да се погасяват автоматично от избрана от клиента сметка. Или казано накратко - освен такси се пести и време.

Неудобството е, че за доказване на повечето данъци е необходим печат от съответната община – така например данъкът за автомобил може да се плати през онлайн банкиране, но въпреки това годишен преглед на колата не може да бъде извършен без печат. Някои от банките като ОББ, които имат и управляващи дружества за взаимни фондове, позволяват управляването и на инвестициите през онлайн банкирането, което е още едно допълнително удобство.

- Онлайн платформите на банките намаляват таксите и спестяват време.

- България обаче остава на последно място по използването им в ЕС.

България е единствената държава от Европейския съюз, в която делът на хората, които използват онлайн банкиране, не се увеличава. Освен това той е и най-нисък за общността - по данни на Евростат едва 5% от населението извършва финансови операции през интернет. Според Световната банка в България има около 50 банкови офиса на 100 000 души население, което е двойно повече, отколкото е средното за ЕС. Данните са на фона на растящия брой българи, които използват телефони и компютри и имат достъп до интернет. А онлайн банкирането може да излезе в пъти по-евтино като такси спрямо традиционния банков клон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    bzm38307833 avatar :-|
    Николай

    Електронно банкиране? Една дума: Revolut.

  • 2
    jazzmaster avatar :-|
    JazzMaster

    До коментар [#1] от "Николай":

    и PaySera

  • 3
    bbd1515608297547581 avatar :-|
    Zh St

    Е хайде сега... Ерау също има предимства. През него плащам ток вода телефон без да ми събират такса.

  • 4
    bzm38307833 avatar :-|
    Николай


    До коментар [#3] от "
    Zh St
    ":

    Съ сигурност има. Зависи от конкретния случай и нужди.
    Revolut i PaySera (аз ползвам Revolut) са незаменими за често пътуващите извън страната, както и за емигрантите.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#1] от "Николай":

    TransferWise вече предлага същите възможности като Revolut. Още не съм ги изпробвал (имам Revolut), но са алтернатива.

  • 6
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Най-евтините левови банкови преводи (за физически лица) са при Ти Би Ай Банк - 50 стотинки през електронното банкиране.

    Ако си отворите някаква сметка, различна от "разплащателна" е по-вероятно да няма месечни такси (обикновено тези сметки имат същите функции като разплащателните - може да се получават и пращат преводи - като единственото ограничение е, че не можете да имате дебитна карта към тази сметка).

    За входящи доларови преводи в ЦКБ няма такса, ако сметката ви е "срочен депозит" (може да се прекрати предсрочно и няма такса теглене на каса).

    При теглене на падеж на депозита банката не начислява такса. Например може да имате два-три депозита и да довнасяте по съответния депозит, който ви устройва (датата на падеж) и да теглите на съответната дата без такса (някои банки нямат такса теглене дори и когато теглите преди падежа - само губите лихвата, която е и без това ниска).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK