Колко данъци плащам и къде отиват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко данъци плащам и къде отиват

Shutterstock

Колко данъци плащам и къде отиват

Хората често не се замислят за сложната сметка, но онлайн калкулатор им помага за това

16722 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Много хора смятат, че плащането на данъци се изчерпва с вноските, които им удържа работодателят от заплатата, или с плащането на данъка за лекия автомобил и жилището, в което живеят. Това обаче не е така и във всеки момент, в който потребител прави покупка, той трябва да е наясно, че една част от парите за нея отива в държавния бюджет, а не само в касата на търговеца. И понеже е трудно или почти невъзможно всеки да прави подобна сметка всеки ден, от Института за пазарна икономика (ИПИ) преди време направиха специален калкулатор - https://www.kolkodavam.bg/.

От няколко дни той е и с подобрена версия, която показва колко от месечните ни разходи отиват за данъци, как се харчат те от държавата и колко дни от годината са необходими на всеки от нас, за да си извоюва своята данъчна независимост. Освен това всеки може да сравни средногодишната сума, която плаща на държавата под формата на данъци и осигуровки, с тази, която дължи средностатистическият работещ българин. А неговата сметка се определя, като от ИПИ взимат средна брутна заплата за страната (тази, вписана по трудовия договор, която включва нетната крайна заплата + данъци и осигуровки за работещото лице) от 1045 лв., която с разходите за осигуровки за сметка на работодателя нараства до 1244 лв. и след всички удръжки нетно за работника е 811. Така всеки може да сравни и разбере колко плаща спрямо средното за страната.

"Хората често не осъзнават, че непреките данъци, които плащат през потреблението, са с голям дял. Колкото повече харчиш, толкова повече даваш на всички институции, които са на държавна издръжка", коментира пред "Капитал" Десислава Николова от ИПИ. Всичко, разбира се, зависи и от типа потребление – хората, които използват по-често автомобила си и консумират повече цигари и алкохол, издържат в по-голяма степен държавата заради акцизите и ДДС, които плащат върху тези стоки. Разбивката на държавните харчове пък показва, че най-голяма част от данъците в България отиват за издръжка и пълнене на дупки, основно в нереформирани и спорно работещи сектори - сигурност и пенсии.

На графиките представяме сметката към държавата, която плаща млад човек с по-високи от средните за страната доходи, за когото се предполага, че не плаща наем и ипотека и води по-активен социален и потребителски живот.

Автор: Капитал

Много хора смятат, че плащането на данъци се изчерпва с вноските, които им удържа работодателят от заплатата, или с плащането на данъка за лекия автомобил и жилището, в което живеят. Това обаче не е така и във всеки момент, в който потребител прави покупка, той трябва да е наясно, че една част от парите за нея отива в държавния бюджет, а не само в касата на търговеца. И понеже е трудно или почти невъзможно всеки да прави подобна сметка всеки ден, от Института за пазарна икономика (ИПИ) преди време направиха специален калкулатор - https://www.kolkodavam.bg/.

От няколко дни той е и с подобрена версия, която показва колко от месечните ни разходи отиват за данъци, как се харчат те от държавата и колко дни от годината са необходими на всеки от нас, за да си извоюва своята данъчна независимост. Освен това всеки може да сравни средногодишната сума, която плаща на държавата под формата на данъци и осигуровки, с тази, която дължи средностатистическият работещ българин. А неговата сметка се определя, като от ИПИ взимат средна брутна заплата за страната (тази, вписана по трудовия договор, която включва нетната крайна заплата + данъци и осигуровки за работещото лице) от 1045 лв., която с разходите за осигуровки за сметка на работодателя нараства до 1244 лв. и след всички удръжки нетно за работника е 811. Така всеки може да сравни и разбере колко плаща спрямо средното за страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Това едва ли ще е най-популярната статия, каквато би трябвало да бъде. Статия за учебник -липсва обучение и знание за данъчна и социална култура, които са основни за държавата.

  • 2
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Прав сте, но и примерът е малко странен. Избрана е сума на границата на максималното облагане, близко до МОД, разходите на човека като гориво са доста ниски и т.н. Което естествено внася огромно изкривяване при дефиниране на действителните данъчни разходи по пера.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK