Fintech: Алтернативи на високите банкови такси

Банковите такси в България продължават да се повишават, а валутните трансфери в евро остават най-скъпите в ЕС, въпреки че има всички условия посоката, поне при последните, да е надолу. Всичко това се потвърждава както от банковата статистика, така и от проучванията на Европейската комисия. Само да припомним - съвсем наскоро по нейна поръчка доклад на Deloitte показа, че финансовите институции у нас таксуват средно по 24 евро за паричен трансфер от 1000 евро, в Полша под 2 евро, а в държави от еврозоната е почти нула. Това е възможно чрез зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA, която е по-усъвършенствана от Swift и дава условия за ниски такси.

За щастие новите технологии и бизнес модели вече позволяват fintech решения, които имат в пъти по-ниски такси както за евро преводи, така и за други операции. Те са насочени основно към физическите лица, а добрата новина е, че все повече от тях се предлагат и в България, а броят им се увеличава. Освен най-популярните като Transferwise, Revolut, българската iCard и Paysera, в играта влизат Mistertango, Leu Pay. Paysera и iCard имат офис в България, но това не пречи на останалите да се ползват през интернет платформите им. Именно липсата на редица странични разходи като поддържане на клонова база и голям брой служители позволяват на иновативните платежни оператори да поддържат толкова ниски цени на услугите си. Да не говорим, че в държавите от еврозоната вече работят изцяло виртуалните директни банки като германската N26, която разширява дейността си и към САЩ.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Безплатно, без такси

Първият плюс на тези компании е, че при тях няма такса за поддръжка на сметката (при средно 2.27 лв. на месец за банките в България). Тоест може да се ползват по-рядко, но без това да носи допълнителни разходи. Вторият плюс е, че при по-голямата част от тях паричните преводи в рамките на SEPA са напълно безплатни, но някои имат определени лимити. Третият плюс е, че осигуряват реален IBAN номер. Това е важно за хората, които получават пари от чужбина – тъй като българските банки начисляват такса не само за нареждане на превод, но и при получаване на такъв в евро. Тази такса за входящ превод може да достигне 75 лв., докато при fintech компаниите такъв разход няма. И четвъртият плюс е, че при различни условия дружествата осигуряват и дебитна карта, която да се ползва на банкомат или ПОС терминал за покупки. Минусът при тези компании е, че имат по-високи такси за теглена на кеш, но в крайна сметка в основа на концепцията им е да се развива онлайн банкирането.


Регистрирай и зареди



Всяко едно от платежните дружества изисква лични данни, телефонен номер, на който да се изпращат sms кодове за потвърждение, както и снимка на официален документ, удостоверяващ самоличността на потребителя – лична карта, шофьорска книжка или паспорт. Те са задължени за това по силата на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. С влизането в сила на регламента за защита на личните данни GDPR в Европа рисковете, че споделената информация ще може да се използва за користни цели, още повече от дружества, които вече са силно познати и с изградена репутация, е минимална. Обикновено обработката на личните данни става в рамките на 1 ден, след което потребителят може да извършва преводи.

Има два основни начина за зареждане на сметките – чрез банков превод или чрез плащане на виртуален ПОС терминал с дебитна или кредитна карта. Първият метод е изгоден при Transferwise. Те единствени разполагат с мрежа от банкови сметки в национална валута навсякъде по света, включително и България. Тоест за захранване на сметката ще имате разход от един банков превод лев/лев (около 2 лв. в банков клон или 1 лв. с онлайн банкиране). При останалите сметките са обикновено в евро, което обезсмисля извършването на банков превод към тях. Вместо това зареждането става като онлайн плащане - директно с дебитна или кредитна карта, а в някои случаи и чрез платежни посредници като PayPal или Paysafe за повече сигурност.

При зареждането с карта Transferwise имат такса от 0.4%, ако тя е LeuPay – 0.5% от сумата. Освен това някои банки имат такса при пазаруване през чуждестранен ПОС терминал – например ПИБ (0.25% от сумата) и Пощенска банка (0.37%). Но тези такси са много далеч от това, което иначе би се платило чрез директен превод във валута. Другите компании нямат такава такса, но някои имат лимит. Например на безплатният акаунт на Revolut могат да се заредят до 15 000 евро годишно. За повече може да се мине на Premium акаунта, който вече струва обаче 7 евро на месец и включва и други услуги.

Колко струват трансферите

При Transferwise цената е около 0.7% от прехвърляната сума за преводите в евро, при LeuPay тя е 3 евро. Paysera дава 15 безплатни превода в рамките на месец, след това има фиксирана цена от 0.15 цента. При останалите fintech компании преводите в рамките на SEPA са безплатни и се осъществяват за 1-2 работни дни. При Revolut има лимит до 6000 евро на месец, като след това таксата е 0.5% от изпратената сума. Дружествата за електронни пари са без офиси, както и нямат високи регулации като банките, което им позволява да печелят от малка валутна разлика при извършване на много преводи. Този марж обаче е в рамките на 1% от междубанковия пазарен валутен курс, тоест колкото и на традиционните финансови институции.

Отношение към криптовалутите

Някои от дружествата открито обявяват, че нямат проблем с криптовалутите и търговията с тях. Такива са например Mistertango, Revolut и LeuPay. При Тransferwise и Paysera е точно обратното. "Като кажем, че сме дружество за електронни пари, повечето хора настръхват, защото мислят, че се занимаваме с криптовалути. След като разберат какво точно правим, те са склонни да го възприемат, а иначе го оценяват като излишен риск, което е нежелателно при финансови оператори", коментира за "Капитал" Мартин Богданов от Paysera. Той добави, че Paysera обаче вече предлага в България мобилно плащане чрез QR код - същата технология, която използват приложенията We Chat и AliPay в Китай и чрез която още през 2016 г. бяха извършени преводи за над 3 трлн. долара.

Малко банково изключение В банкова система с 15 институции, които предоставят услуги на физически лица, само една банка предлага конкурентна услуга с фиксирани такси. Сметката за индивидуални клиенти на "Прокредит банк" позволява нареждане на евро преводи в SEPA срещу 5 евро. Тук има няколко уловки. Месечната й такса е 8 лв., защото в нея влизат допълнителни услуги като неограничен брой онлайн преводи към други банки в България. Освен това, преди да се открие сметката, Прокредит банк изисква да ви интервюира на живо и да извърши проверка, което обикновено отнема 3 работи дни. Една от причините е, че банката не обработва платежни нареждания с цел покупко-продажба на криптовалути и отказва откриването на сметка на физически лица, които желаят да извършват такава търговия. Така че тази сметка може би не е за всеки потребител. Една полезна алтернатива може да бъде българската компания за електронни плащания myPOS. Тя предлага сметка, при която преводи в рамките на SEPA са с фиксирана такса от 6 лв. и освен това сметката няма месечна такса за обслужване. Също така няма такса и при захранване на сметката чрез банков трансфер например. Но и тук има уловка – сметката не се предлага на физически лица, а на фирми. И освен това е обвързана с основната услуга на компанията – приемането на плащания чрез мобилен ПОС терминал. Тоест един подходящ вариант за малък и среден бизнес, но не и за индивидуалния потребител.