Активите на взаимните фондове, които се предлагат в България, продължават да растат, но темпото, с което се случва това, се забавя. Към края на първото тримесечие те са привлекли общо 3.66 млрд. лв., което е повишение с 87 млн. лв. спрямо края на миналата година. За сравнение – нарастването за същия период година по-рано беше със 186 млн. лв. На годишна база общо взето забавянето е по-малко и се движи над 600 мнл. лв.
За това си има причина и тя е в моментния срив на капиталовите пазари по света през февруари, след който обаче последва възстановяване. Това не се отнася за българския пазар – при него посоката продължава да е твърдо надолу, а през миналата седмица Sofix дори удари поредно дъно за последната година. Забавеният темп обаче не може да означава непременно, че се губи интересът. По-скоро понижението на пазарите оказва влияние върху активите на самите фондове.
На нов рекорд
Въпреки забавянето последните са на рекордно ниво за историята на индустрията в България. По-голям дял от продажбите тук се осъществяват от чуждестранните фондове – техният дял към края на март е малко над 2.3 млрд. лв., а останалите се държат от българските фондове. Това не е изненадващо, тъй като чуждите схеми се дистрибутират основно от банки, които имат достъп до много по-широка клиентска база от физически и юридически лица, освен това често предлагат и по-висока ликвидност за по-големи експозиции.
Най-големите клиенти на взаимните фондове в България остават институционалните инвеститори – застрахователи и пенсионни фондове са вложили в тях над 2.3 млрд. лв., докато на индивидуални вложители се падат едва 860 млн. лв., а останалите са в други инвеститори. Консервативното поведение на домакинствата засега е в полза на банковия депозит, който остава предпочитан въпреки нулевата доходност, която носи. Само за сравнение, към края на март домакинствата са вложили в банките над 48 млрд. лв.
Предпочитат се акции
Статистиката на БНБ дава разбивка в какво се инвестират средствата само за българските фондове. И тя показва, че с най-голям дял са тези в акции, които са и най-рискови. В тази структура има промяна - преди година най-много средства бяха инвестирани в облигации. Причината за тази трансформация очевидно е стремежът за по-висока доходност.
Въпреки ръста в обема на активите делът им към икономиката остава нисък и дори леко намалява – 3.5% от БВП спрямо 3.6 към декември. В Европа средният дял на този показател е около 60% и числата само показват потенциала на тази индустрия в България.
Активите на взаимните фондове, които се предлагат в България, продължават да растат, но темпото, с което се случва това, се забавя. Към края на първото тримесечие те са привлекли общо 3.66 млрд. лв., което е повишение с 87 млн. лв. спрямо края на миналата година. За сравнение – нарастването за същия период година по-рано беше със 186 млн. лв. На годишна база общо взето забавянето е по-малко и се движи над 600 мнл. лв.
За това си има причина и тя е в моментния срив на капиталовите пазари по света през февруари, след който обаче последва възстановяване. Това не се отнася за българския пазар – при него посоката продължава да е твърдо надолу, а през миналата седмица Sofix дори удари поредно дъно за последната година. Забавеният темп обаче не може да означава непременно, че се губи интересът. По-скоро понижението на пазарите оказва влияние върху активите на самите фондове.
0 коментара