Внимавай с тази промоция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Внимавай с тази промоция

При онлайн изданията в повечето случаи абонаментът се прави през мобилен телефон или компютър в сайта на изданието, но може да се прекрати само офлайн по телефон.

Внимавай с тази промоция

Как да се предпазим от плащане на абонамент, който сме направили неволно или вече не желаем

15933 прочитания

При онлайн изданията в повечето случаи абонаментът се прави през мобилен телефон или компютър в сайта на изданието, но може да се прекрати само офлайн по телефон.

© Shutterstock


Всеки, който прекарва голяма част от времето си в интернет, е забелязал промоционални офертите за абонамент на водещи онлайн издания, безплатни периоди при сайтове за стрийминг или тв услуги и други. Тримесечен абонамент за New York Times или Wall Street Journal за 1 евро звучи много примамливо, подобни оферти (дори с безплатен гратисен период) предлагат и много други компании като Amazon за услугата си Prime, Spotify, Nеtflix - списъкът е дълъг. Като цяло в повечето случаи става въпрос за услуги, чиято такса иначе е доста сериозна след това.

Всичко това е съвсем в рамките на нормалните практики и е част от начините на компаниите да привличат нови клиенти. Проблемите обаче често идват с по-невнимателни потребители, които реално нямат идея да ползват продукта дългосрочно, но си правят временен абонамент, плащайки например 1 евро с кредитната си карта и си казват, че след 3 месеца ще прекратят промотарифата.

Тук обаче започват и неприятностите за тях. Компаниите изрично посочват, че след изтичането на промоцията абонаментът се подновява при вече стандартна тарифа, но и че той може да се спре във всеки момент. Това действително е така, но с тънката подробност, че особено при онлайн изданията в повечето случаи абонаментът се прави през мобилен телефон или компютър в сайта на изданието, но може да се прекрати само офлайн по телефон.

Тук е и големият капан и пак казваме, че целта не е да саботираме абонаменти и моделите на продажба, а да покажем подводните камъни, за които трябва да се следи и внимава.

В какво да внимаваме

Най-често проблемът е, че потребителят забравя, че е направил даден абонамент, и ако не го прекрати преди изтичане на промоцията още в първия ден след това от кредитната му карта се теглят средства при вече стандартна тарифа. Това са вече пари, които той не може да си възстанови, тъй като преди да направи абонамента, се е съгласил с общите условия. А при тях всичко е надлежно описано, но най-вероятно не е прочетено.

Дори потребителят да е предвидил време за прекратяване на абонамента няколко дни преди изтичането му, те може да не са достатъчни. Това важи най-вече при онлайн издания като The New York Times и The Wall Street Journal. Първото нещо, което в такива случаи се прави и е логично на пръв поглед (но реално не е), е да се влезе на сайта на изданието или компанията, която предлага услугата, и да се потърси профилът на потребителя, за да се деактивира абонаментът. Някъде там започва и сблъсъкът с нови проблеми - няма такава възможност онлайн. Следва имейл до съпорт център, който отговаря, че отказът става по телефон.

Тук трябва да се има предвид, че за много сайтове и издания центровете имат работно време, често без събота и неделя, в друг часови пояс са и по тази причина отговорът може да закъснее. Затова е препоръчително, ако се планира да се прекрати промоцията, това да се прави в началото на седмицата, за да може да се реагира. Ако това започне в петък и в събота няма кой да отговори, а новият период започва от неделя, то най-вероятно също ще бъдат изтеглени и пари от банковата карта.

За абонати от България често не е ясно кой кол-център да се избере – например Виена или Лондон. При всички случаи обаче отказът от абонамент става по телефон. Факт е, че на сайтовете е описано много повече как да се направи абонамент, отколкото как става отписването от него, и потребителят е препращан през няколко страници.

Много издания или услуги също така предоставят пробен период за абонамент (free trial). При него трябва да се има предвид, че веднъж направен, дори няма и възможност за отписване. Той предлага безплатни например първите 7 дни на абонамента, след което започва вече платеният период. За да стане това обаче, платформите изискват предварително данните на кредитната карта. Тоест реално е направен съвсем съзнателно абонамент, който обаче започва да тече след 7 дни.

Няколко трика

Ако свързването с центъра за обслужване е трудно, един от вариантите е да се деактивира кредитната карта, но така тя става неизползваема за определен период. Операторите обаче не могат да блокират плащане към доставчик, дори и по волята на собственика на картата. Или поне в България дават отказ за това. В същото време PayPal има такава възможност - спиране на плащане към конкретна компания. Eто защо за немалко дигитални услуги е по-добре да се използва плащане през PayPal, като платформата дава и някаква гаранция.

Истината е, че основните проблеми при ползването на промоционални онлайн периоди идват от медии и услуги, чието начало е било аналогово преди много години. Но digital only платформи като Netflix, Spotify и Amazon Prime предлагат далеч по-лесно анулиране. Техните промоции често са 30-дневни и могат да бъдат спрени по всяко време през профила на потребителя, а и повечето не искат за този период да се плаща никаква сума и така не се предоставят банкови данни. Още повече - клиентът може да продължи да ползва услугата до края на промоционалния период, макар вече да я е спрял.

При повечето онлайн издания има и избор за изрично посочване от абоната дали след изтичане на абонамента за даден период той желае да бъде подновен автоматично или не.

Всеки, който прекарва голяма част от времето си в интернет, е забелязал промоционални офертите за абонамент на водещи онлайн издания, безплатни периоди при сайтове за стрийминг или тв услуги и други. Тримесечен абонамент за New York Times или Wall Street Journal за 1 евро звучи много примамливо, подобни оферти (дори с безплатен гратисен период) предлагат и много други компании като Amazon за услугата си Prime, Spotify, Nеtflix - списъкът е дълъг. Като цяло в повечето случаи става въпрос за услуги, чиято такса иначе е доста сериозна след това.

Всичко това е съвсем в рамките на нормалните практики и е част от начините на компаниите да привличат нови клиенти. Проблемите обаче често идват с по-невнимателни потребители, които реално нямат идея да ползват продукта дългосрочно, но си правят временен абонамент, плащайки например 1 евро с кредитната си карта и си казват, че след 3 месеца ще прекратят промотарифата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stankoyordanov avatar :-|
    Станко Йорданов

    Малко манипулирате, не е съвсем така. Т.нар. Automatic renewal се рекламира, като опцията с най-изгодна цена. Който е правил достатъчно абонаменти, знае, че тази отстъпка се прави, за да може издателят да икономиса от direct mail подканяния и други транзакционни разходи. Тестовите free trial абонаменти или еднодоларови са вид промоция, която ви предоставя възможността да получавате продукта срещу нищо или почти нищо, да се убедиш или разубедиш дали този продукт е за теб и дали си струва нормалната цена. Към момента на сделката тези оферти се рекламират доста агресивно, придружени с Money Back Guarantee - известна у нас като гаранция за удовлетворение. Винаги има указания как да се прекрати абонамента.
    Не е вярно това, че само по телефон става. Особено в наши дни, когато абонаментът върви с електронен достъп до дигиталнно съдържание, то и абонаментът върви с регистрация, която става доста лесно на база на клиентски номер и адрес. По отношение на абонаментите в западна Европа и Америка отдавна има регулации, адекватни на нашата наскорошна GDPR истерия и точно този бранш едва ли вижда огромна новост в новите разпоредби.
    Меко казано, не ми харесва обвинението, което статията хвърля.
    Измамите с абонаменти са далеч в историята. Например през 80-те години в щатите е широко разпространена една система за набиране на абонаменти чрез т.нар. Sweepstakes - по същество лотария подобна на българската с талоните по магазините, водена от организацията American Clearing House, която освен, че е лотариен играч е и най големия абонаментен агент за времето си. Срещу абонаменти за 5-10 долара за година на популярни списания, участваш в томбола, която може да ти осигури милионни печалби. Те са изобретили това шоу, изтегления печеливш да бъде посетен от снимачния екип в реално време, преди още самия той да знае, пред дома му с целия антураж и огромен демонстративен чек - всичко се излъчва по телевизията и ако екипът митава по твоята улица ти вече си в истерия. Днешните реклами на Националната Лотария ряпа да ядат! След едно такова посещение, маса народ на момента започва да прави абонаменти, търкат талончета, включително за издания, които въобще не им трябват, вероятно няма и да четат. Благодарение на законодателна намеса, тази лотария с абонаменти е спряна, поставени са ограничения, каквито има и в нашия Закон за защита на конкуренцията, че когато има томбола, наградата не трябва да надвишава определен размер пропорционален на покупката. Остава обаче една друга промоция - безплатен подарък към изданието. В ЗЗК също има клаузи срещу подобни промоции и определени ограничения, но единствената продуктова линия освободена от тях е абонаментът за вестници и списания. Така днес, ако се абонирате за 20$, например за National Geographic, можете да получите безплатен подарък, дори яке, което във ваите очи струва поне двойно. И на това не се гледа като на измама, когато говорим за вестници и списания. Други стоки да.
    В Германия до преди 15-тина години все още, когато се ползваше много широко разпространено автоматичното подновяване, имаше една доста неприятна клауза, написана с тези най-дребни буквички в талона за поръчка. Клаузата е, че ако искаш да НЕ си подновиш абонамента за още една година, то трябва да съобщиш за това, не по-малко от 45 дена преди изтичането на абонамента. Хората се сещат за това, обикновено, когато вече им е изтекъл. И започват един безкрайни писма с Debitor Incaso, събирачи на вземания като Credit Reform, с времето, ако не вземеш мерки, започват и да ти начисляват лихви и таксите, които са платили на фирмите за събиране на вземания. Апропо отработени процедури, които много бълргари вече изпитаха на гърба си заради дребни борчове. Но и тази практика е отдавна урегулирана в Германия. В наши дни, комуникацията е интуитивна и не можеш да направиш нищо без да уведомиш потребителя, длъжен си. Гафове се случват обикновено, когато потребителя е мнооого невнимателен, небрежен, дори още при приемането на самата оферта и след това забравя какво е подписал. То е като навика, като си инсталираш софтуер да цъквъш Accept на дългите около 1,5 метра Terms & Conditions без да ги четеш. Много хора го правят. Кой е виновен за техния проблем?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.