Борса за депозити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борса за депозити

Shutterstock

Борса за депозити

Онлайн платформи дават достъп до добри лихвени предложения от непознати европейски банки

37486 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


- Компаниите вдигат конкуренцията с нови платформи за предлагане на депозити в ЕС.

- Сайтове като Raisin позволяват да се депозират суми директно от България в друга европейска банка.

Банковият депозит е любимият спестовен продукт на българите и това лесно може да се докаже количествено. Според последните данни на БНБ българските домакинства държат над 48 млрд. лв. под такава форма в местните банки. Освен това тази сума е нараснала през последната една година с 5.5%. За сравнение - средната лихва, срещу която депозантите са поверявали парите си на банките, е била 0.6%. Тоест нарастването на спестяванията в банките се дължи много по-голяма степен на нови постъпления, отколкото на натрупващи се лихви.

Защо това продължава да се случва, въпреки че банките отдавна не предлагат нищо, което да е близо до словосъчетанието "висока доходност"? Причините са няколко – както например тепърва формиращата се финансова култура и традиционният консерватизъм, когато става въпрос за пари, сравнително вялата търговия на местната фондова борса и другите алтернативи като взаимни фондове и допълнително пенсионно осигуряване. За сравнение - инвестираните от домакинствата средства във взаимните фондове са под 1 млрд. лв., а в доброволно допълнително пенсионно осигуряване – малко над 1 млрд. лв. При последните обаче по-голямата част от вноските се правят от работодателя на името на служителя, тоест инициативата не идва от самите домакинства.

Една от главните причини си остава гарантирането чрез държавен механизъм на депозитите до 100 000 евро, което важи и за целия ЕС. Никоя друга инвестиция не гарантира на 100% получаването обратно на сумата, а и на начислените лихви. Още повече че съвсем наскоро при фалита на КТБ хиляди български граждани видяха от собствен опит, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките работи, и макар и с известно закъснение всеки получи парите си в определените граници.

Само ние ли сме така

Подобна практика има не само в България. След финансовата криза 2008-2009 г., която предизвика фалита на десетки банки в Европа, голяма част от гражданите на ЕС се убедиха от първа ръка в реалното функциониране на схемите за гарантиране на влоговете. Така пазарът в известна степен се изкриви дотам, че рискът от депозиране на суми по никакъв начин не зависи от големината или стабилността на банката. "Също така той не зависи и от стабилността на самата държава, защото се приема, че останалите страни в ЕС няма да позволят една държава да не поддържа работещ механизъм за гарантиране на влоговете, тъй като в противен случай цялата система ще загуби кредибилност", коментира за "Капитал" Лукас Турса, старши вицепрезидент "Финансиране" в TBI bank. Всъщност "Капитал" е писал и как, ако се премахнат неща като депозитна гаранция и банкова тайна, финансовият сектор може да е по-здрав (виж текста "Излишните финансови бушони" от началото на януари).

Все пак ниските лихви и високата конкуренция заедно с гаранцията по влоговете доведе до възникването на нови fintech услуги. Компаниите, които ги предоставят, се възползват именно от установения монопол, който държавите имат над риска на банковите депозити в цяла Европа. Каква е идеята? Тези компании създават онлайн платформи, през които потребители от всички страни на ЕС могат да прехвърлят средства и да създават депозити в банки от други страни на общността - нещо, което например е почти невъзможно да се направи директно.

От друга страна, така банките получават достъп до външно финансиране, без да имат всички допълнителни разходи за отваряне и поддържане на офиси. Освен това те получават гъвкав инструмент, който може да се пуска и спира лесно във всеки момент, в който е необходимо допълнително финансиране. Разбира се, предимно става дума за по-малки и непопулярни банки, като например чешката J&T Banka или норвежката онлайн банка BN Bank, но именно поради липсата на риск и гарантирането на депозитите това не е проблем за потребителите.

Как се случва всичко

Една от водещите платформи е базираната в Берлин Raisin, която стартира през 2014 г. и до днес вече е способствала за откриването на депозити за над 5 млрд. евро и има над 120 000 потребители. По-голямата част от тях са от Германия, която е основният пазар на услугата. Raisin вече гледа към разширяване на обхвата си, като около 20% от всички новорегистриращи се потребители са от други европейски страни, коментира за "Капитал" ръководителят за европейските пазари Катарина Лют. Компанията е създала за основните пазари отделни специализирани интернет страници – това са Германия и Австрия, където брандът се казва WeltSparen, и за Великобритания, Франция и Испания. По този начин се увеличават шансовете клиентите да възприемат услугата. За останалите страни от ЕС има единен интернет сайт на английски. Също така разликата не е единствено в дизайна, бранда и използвания език на страницата, но и до офертите, които потребителите могат да получат.

Разработените пазари като Германия и Австрия имат оферти от над 40 различни банки от цяла Европа, които имат общо над 165 различни депозитни оферти. Най-добрите лихви дават италианските Civibank и Banca Sistema, които плащат 2% годишно за 10-годишен депозит на стойност поне 10 000 евро. При едногодишните депозити сред най-добрите оферти са на латвийската BlueOrange (1.05%), както и на българските ПИБ (1.05%) и БАКБ (1.03%). Тези оферти обаче са преназначени единствено за постоянно живеещи в Германия или Австрия.

Ограничено, но предлагане

Докато на единния европейски сайт броят на офертите засега е ограничен на 25, предоставени от пет различни банки – полската Alior Bank, норвежката BN Bank, австрийската Euram Bank, малтийската FIMBank и чешката J&T Banka, като всички са с рейтинг над А от Moody's. Най-добрата оферта е 1.38% годишно за 3-годишен депозит при J&T Banka. Преди сключването на договор се създава регистрация, която изисква проверка на самоличността чрез снимка на лична карта или паспорт, както и доказателство за адрес като банково извлечение или битова сметка. За потребителя услугата на платформата е безплатна – това включва откриването и поддръжката на сметката в Raisin, извършването на паричните преводи към банките, клиентското обслужване, извлеченията, създаването на депозитите. Въпреки това по използването й може да има разходи – например за превалутиране от левове в евро. Също така банковият превод към сметката на Raisin ще бъде таксуван от българските банки значително, поради което е по-подходящо за него да се използват услуги като Transferwise и Paysera, за които сме писали. Потребителят не получава физическо копие на договора си за депозит, а единствено електронен документ, издаден от партньорската на Raisin банка.

Сходна е установената в Хамбург платформа Deposit Solutions с тази разлика, че нейната насоченост е повече към самите банки, отколкото към крайния потребител. Компанията предлага инфраструктура, чрез която по-малки банки да рекламират на клиентите на големите банки депозитни продукти с по-добра доходност. По този начин малките банки достигат до повече потребители, а платформата и голямата банка вземат съответна такса за услугата. Също така големите банки могат да пренасочат част от ненужните им доскоро депозити към партньори, защото в Германия излишните резерви трябва да се държат в ЕЦБ при отрицателни лихви. Брандът, който компанията използва за оферти към крайния потребител, е Zinspilot за Германия и Savedo за останалите пазари.

Автор: Капитал
- Компаниите вдигат конкуренцията с нови платформи за предлагане на депозити в ЕС.

- Сайтове като Raisin позволяват да се депозират суми директно от България в друга европейска банка.

Банковият депозит е любимият спестовен продукт на българите и това лесно може да се докаже количествено. Според последните данни на БНБ българските домакинства държат над 48 млрд. лв. под такава форма в местните банки. Освен това тази сума е нараснала през последната една година с 5.5%. За сравнение - средната лихва, срещу която депозантите са поверявали парите си на банките, е била 0.6%. Тоест нарастването на спестяванията в банките се дължи много по-голяма степен на нови постъпления, отколкото на натрупващи се лихви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK