Бавното бъдеще на дигиталния портфейл

- Приложенията за електронни портфейли в България все още са едва няколко, като към тях се присъедини и А1. - Освен все още консервативната платежна култура тук спирачка за развитието са конкуренцията и монополът на някои операционни системи.

"Предлагаме опростени такси, като се стремим да се разграничим от онези, които объркват потребителите с дълги и сложни списъци на таксите." Константин Джелебов, създател на Phyre

Първо бяха банковите карти, а сега са телефоните. Благодарение на тях плащането на стоки и услуги става все по-лесно и най-вероятно те ще са причина банкнотите един ден напълно да изчезнат - например трудно ще ги видите в Исландия. За сметка на това на тяхно място идват дигиталните плащания и портфейли. Плахо и бавно тази тенденция вече се наблюдава и в България.

Какво представлява

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Дигиталният портфейл е мобилно приложение, с което могат да се правят виртуални копия на платежни карти и карти за лоялност. С него могат да се правят офлайн плащания на безконтактен ПОС терминал – вместо да се доближава картата, това става чрез допиране на самия телефон до терминала. Другата популярна функция е безплатното прехвърляне на средства между потребители на услугата.

Най-големите в бизнеса са компаниите, управляващи двете операционни системи за мобилни телефони – това са съответно Apple Pay (127 млн. потребители), Google Pay (100 млн. потребители), а също така и приложението на най-големия производител на смартфони – Samsung Pay. Тези компании използват дигиталните портфейли, за да заобиколят инфраструктурата на водещите картови оператори като Visa и Mastercard. Ето защо, за да функционират, в масовия случай те трябва да постигнат договорка директно с банките. А засега това има смисъл само при най-големите или най-бързо развиващи се пазари за мобилни плащания, какъвто България не е. Това е причината Apple Pay, Google Pay и Samsung Pay да не могат да се използват от клиенти на български банки. Някои потребители съобщават, че чрез промяна на първоначалните настройки на iOS функционалността на Apple Pay е възможно да бъде отключена, но така или иначе това е по-скоро изключение, отколкото норма. Всъщност именно монополът на големите операционни системи понякога се оказва и спирачка за по-бързото развитие на алтернативните им портфейли.


Алтернативите в България



Алтернативата за местния пазар са приложения, разработени за българския пазар, като Phyre, iCard и мобилното банкиране на Първа инвестиционна банка. Мобилният оператор А1 също обяви, че навлиза в този сегмент.

Phyre стартира преди няколко месеца и има три основни функции – плащане със смартфон на ПОС терминал, безплатни парични преводи между потребителите му и дигитализация на карти за лоялност. Засега обаче единствено версията за Андроид работи пълноценно, докато тази за iOS позволява дигитализация само на карти за лоялност, но не и на платежни карти. "Интеграцията с iOS е изключително сложен проблем, но очакваме през септември вече и тази функционалност да е налична, както и възможността да се изпращат пари между потребители на "Андроид" и такива на iOS", коментира за "Капитал" Константин Джелебов, създател на приложението. Ключовото за Phyre е, че за да се плаща през него, потребителят трябва предварително да прехвърли средства в него. Тоест приложението няма директен достъп до банковата сметка, която е вързана с платежната карта. Плюсът е в опростените такси. "Стремим се да се разграничим от онези, които объркват потребителите с дълги и сложни списъци на таксите", добави Джелебов. За първата година Phyre не налага такси (виж таблицата). Приложението обаче не може да се инсталира, ако телефонът няма NFC.

А също така виртуални и гифт карти

При iCard освен дигиталния портфейл се издават и пластики, приложението работи и при двете операционни системи, но при iOS може да има ограничение на възможностите за плащане. Приложението може да се инсталира и използва за преводи и от потребители (но не и за плащане на ПОС), които нямат NFC на смартфона си. То се разработва от компанията за предплатени карти "Айкарт" и към него вървят две виртуални платежни карти, които могат да се използват за допълнителна сигурност при пазаруване онлайн и се зареждат само със сумата, за която ще се прави покупка, и физическа предплатена карта Visa, която се изпраща на потребителя безплатно. Тук зареждането на средства може да става с кредитна карта или чрез банков превод. iCard има опция за изпращане на гифт карти, както и за дигитализация на карти за лоялност.

При компанията няма такса за поддръжка, но за сметка на това зареждането на средствата се таксува с 0.5%. Потребителите на iCard получават собствен IBAN номер и могат да нареждат трансгранични преводи в рамките на Европейския съюз срещу фиксирана такса от 1 евро. За сравнение - ако се използва банков превод, тази такса е значително по-висока. Преводите през SEPA (1 евро) са незабавни, а от компанията заявиха, че от създаването на приложението през 2017 г. то има 100 хил. изтегляния, а за цялата година компанията е обработила транзакции за 3 млрд. евро.

Местните телекоми влизат в играта

През миналата седмица мобилният оператор А1 обяви, че ще стартира в средата на месеца свой дигитален портфейл, който ще има сходни услуги. Той ще бъде разработен в сътрудничество именно с "Айкарт" и се очаква да е ребрандирано за целта iCard приложение. "Клиентите на iCard приложението ще могат да се разплащат с тези на А1 Wallet", коментираха за "Капитал" от iCard.

Първи в сферата на дигитализиране на картовите услуги обаче бяха Първа инвестиционна банка. Още през 2016 г. те добавиха функционалност за дигитализиране на платежни карти за своите потребители в мобилното приложение и съответно плащане на ПОС терминал чрез NFC технологията.

Ен Еф какво? За да функционира цифровият портфейл, в повечето случаи той трябва да е оборудван с NFC технология (от англ. near-field communication: комуникация на малко отстояние) - безконтактен способ за свързване на електронни устройства, подобен на Blutooth, който обаче осъществява контакт много по-бързо. Според Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония, около 90% от ПОС терминалите в България вече са безконтактни – могат да приемат плащания не само с карти, но и чрез смартфони. Общият брой на ПОС терминалите също значително се увеличава. По данни на БНБ края на 2013 г. те са били малко над 70 000, докато към края на миналата година са вече близо 90 000. И ако подмяната на ПОС терминалите с по-модерни и въобще проникването им се увеличава сравнително бързо, оказва се, че необходимата технология по-бавно навлиза в самите телефони. Според сайта gsmarena, който публикува технически спецификации на мобилните телефони, по-малко от 1/3 от моделите, излезли на пазара от началото на 2017 г. досега, имат NFC. За сравнение - друга опция като разпознаване на пръстов отпечатък, която излезе по-късно на пазара, вече се предлага в около 70% от новите модели смартфони. Една от основните причини за това несиметрично навлизане на технологиите в новите смартфони е силата на големите развиващи се пазари. Многомилионните Китай и Индия диктуват модата при голяма част от "умните телефони", особено в средния и ниския ценови клас. А тези пазари нямат нужда от NFC технология, защото при тях плащането на ПОС терминал е много по-непопулярно, отколкото е в Европа или Северна Америка. В Китай огромна част от ежедневните парични разплащания се извършват отново чрез дигитални портфейли, инсталирани на телефона. Но вместо тепърва да инвестират в инфраструктура от терминали, те прескачат целия този процес на развитие и приемат плащанията чрез най-елементарно сканиране на QR код, който всеки търговец е залепил над касовия апарат. През миналата година основните приложения за мобилни плащания Alipay и WeChat са имали 1.5 млрд. активни потребители, като само в Китай извършените от тях транзакции са били на стойност $15 трилиона. В България отскоро подобна функционалност има приложението на компанията за евтини презгранични преводи Paysera. Тази функционалност беше стартирана през май месец и към момента според приложението в България има само два търговеца, които я използват. Следващият най-близък обект, в който може новата QR технология за плащане да се използва, е литовският ресторант Senasis Pastas, отстоящ на 1260 км.