3D хоби за хора с време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

3D хоби за хора с време

Shutterstock

3D хоби за хора с време

Триизмерните принтери вече струват по-евтино от нов модел смартфон, но за какво могат да се използват

17800 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Преди 10 години 3D принтери имаха само най-напредничавите технически университети по света. "През 2007 г. следвах в Техническия университет в Мюнхен, който притежаваше един 3D принтер, огромна и бавна индустриална машинария, която можеше да се ползва от студентите, стига да се запишеш в дългия списък и да изчакаш 2-3 месеца за реда си", спомня си арх. Иван Киряков, един от ентусиастите, които активно се занимават с 3D принтиране у нас. Днес пак съществуват индустриални 3D принтери, но вече всеки може да има умалена версия у дома си, при това на цена по-ниска от тази на нов модел смартфон.

Причините

Повечето хора, които ги използват у нас, имат афинитет към технологиите и желаят да създават, да експериментират, да подобряват, най-вече това е тяхно хоби, за което е нужно и доста време. "Самото хоби е такова, че не е подходящо за хора, които очакват, че ще натиснат един бутон и всичко ще се отпечата магически", казва Красимир Стефанов, един от администраторите на най-голямата социална група за ентусиасти по 3D принтери. Почти всички устройства се поръчват по интернет и пристигат като комплект за сглобяване. По този начин не само цената му става 1/3 по-ниска, но помагат на собственика му по-добре да разбере естеството и функциите на отделните компоненти на 3D принтера. За да бъде оптимизиран и настроен така, че да функционира добре, трябва да му се посвети известно време. Това е така, защото при много от тях с оглед на постигането на максимално ниска цена производителят прави компромис по отношение на някои функции, улесняващи работата с принтера, а също така и по отношение на самото качество на конструкцията и електрониката. Това директно се отразява върху надеждността на работа и качеството на печата. И така още при първото пускане потребителят се сблъсква с определени проблеми, които трябва да реши. "След сглобяването му започва интересното. Постигането на наистина добро качество на детайлите е процес, който тече перманентно. Всеки материал има своя специфика - оптимална температура на топене, скорост, ускорение, сцепление към плочата и много други. Постигането на качествени резултати изисква "усет към материала", смята Васил Гунев, собственик на софтуерна фирма, който се занимава с програмиране от 4 клас.

Източници

Най-лесният начин за използването му е да се свалят готови безплатни 3D модели от сайтове като thingiverse.com, myminifactory.com, grabcad.com и cults3d.com. Могат да се отпечатват играчки, аксесоари за телефони, резервни части, бижута, топери за торти, ключодържатели. "В един момент обаче това става скучно и ако не се научиш как сам да си изграждаш модели, малко се губи смисълът", казва Виктор Соленоид, който се занимава с 3D принтиране от около година и половина. Без да има инженерно образование, той използва програмата Onshape, за да създава модели, като сам се научава да я използва за около месец-два. Други лесни за използване програми са Blender и tinkercad. "Това е магията – трябва ти нещо, проектираш, принтираш, използваш", казва още Васил Гунев. Така той е създавал части за автомобила, за дрона, крепежни елементи, а най-голямото предизвикателство за ентусиастите на 3D принтирането е т.нар. самовъзпроизвеждане – да отпечаташ компоненти за сглобяване на нов, по-добър 3D принтер. "Хубавото нещо на хобито е, че голяма част от ресурсите, софтуера за слайсване, софтуера за моделиране, а и хардуера на самите принтери са с "отворен код", тоест можеш да стъпиш на нещо вече създадено и да го направиш такова", добавя Краси Стефанов. Всеки потребител на 3D принтер има един огромен кашон с неуспешни принтове, които са имали нужда от преправяне, и се надява скоро да има възможност те да се рециклират обратно в материал за принтиране.

Разходи

На пръв поглед те са два – за електричество и за консуматив. Потреблението на повечето 3D принтери е около 100 вата на час, тоест не е съществено. Материалът, който се използва за принтирането, също не е особено скъп. Най-често той е PLA (полилактид) и представлява биоразградим термопластичен полиестер, който се произвежда в по-голямата си част от царевично нишесте. Освен чрез поръчка от Китай в България също има компании, които произвеждат от подготвени гранули нишката, необходима за принтерите - една от тях е например "Раст 3д". Други често използвани материали са ABS, PETG и TPU. Цената на материала е около 30-40 лв. за килограм. По-голям проблем може да са компонентите за ъпгрейдване, тъй като повечето се поръчват от Китай и за да излязат на добра цена, трябва да се вземе голямо количество. Най-ценно обаче се оказва времето, което се отделя за хобито. Обикновено цените на принтерите са по-ниски при чуждите онлайн търговци спрямо тези в България.

Най-деликатната тема е опасността с 3D принтер да се направят оръжия. "Има такава възможност наистина, но досега никой от нашата група не се е интересувал от нея. Не считам, че само заради това би следвало да се въвежда някаква регулация на 3D принтерите, защото самоделни оръжия мога да се направят и на струг, но регулация на струговете също няма", коментира Виктор Соленоид.

Кои са успешните модели

Prusa i3 MK2S – най-купуваният модел на чешката компания Prusa, продала десетки хиляди притери в 130 страни по света. Компанията е основана от Йозеф Пруса, който се счита за предприемача, направил най-много рационализации и нововъведения при 3D принтирането и който реално го е направил достъпно за домашна употреба. Той е и създател на идеята за самовъзпроизвеждането – 3D принтери, които печатат компоненти за нови 3D принтери.

Цена: комплект $599, сглобен $899

Anet А8 – по-достъпният китайски отговор на принтера на Prusa. Според потребителските оценки идеален за първи принтер, който постепенно може да се надстройва с различни по-висококачествени компоненти, като например вентилатор, дюза, електроника.

Цена: комплект $150

Wanhao Duplicator i3 Mini – най-лесният малък модел вече сглобен 3D принтер, който заема чувствително по-малко място от конкурентите си и е идеален за прохождащи в материята.

Цена: сглобен $199

Creality Ender 3 – доста популярен в момента поради ниската си цена, комбинирана с едно съвсем нелошо качество на изработката, и голям полезен обем на печат.

Цена: комплект $180

Преди 10 години 3D принтери имаха само най-напредничавите технически университети по света. "През 2007 г. следвах в Техническия университет в Мюнхен, който притежаваше един 3D принтер, огромна и бавна индустриална машинария, която можеше да се ползва от студентите, стига да се запишеш в дългия списък и да изчакаш 2-3 месеца за реда си", спомня си арх. Иван Киряков, един от ентусиастите, които активно се занимават с 3D принтиране у нас. Днес пак съществуват индустриални 3D принтери, но вече всеки може да има умалена версия у дома си, при това на цена по-ниска от тази на нов модел смартфон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.