По-различните взаимни фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-различните взаимни фондове

Shutterstock

По-различните взаимни фондове

Дори и в България има управляващи дружества, които предлагат повече разнообразие от инвестиции в петрол и банки

69177 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Българските домакинства бавно, но сигурно откриват взаимните фондове като алтернатива за съхраняване на част от техните спестявания и осигуряване на по-висока доходност. Само в рамките на последната година активите на физически лица и нетърговски организации, поверени за управление на местни и чуждестранни инвестиционни фондове, се увеличават с 21%. Те вече са почти 890 млн. лв., което е рекордно голяма сума, която домакинствата са отделили за активно управление, откакто БНБ започва да събира данни за дейността на този вид дружества през 2007 г. Това е на фона на общи активи в индустрията за 3.8 млрд. лв.

Трудната екзотика

По-голямата част от фондовете инвестират в традиционни индустриални сектори или в корпоративни и държавни облигации в зависимост от рисковия им профил. Значителна част от инвестициите са в български публични дружества, които се търгуват на БФБ. Местната фондова борса обаче има славата на нисколиквидна, като оборотът й в много от дните е по-нисък от този на съседните супермаркети например.

В търсене на повече екзотика и доходност обаче и българските управляващи дружества започват да излизат от стандартните рамки и да предлагат нови схеми. И макар все още да няма официален инвестиционен фонд под надзора на КФН, който да инвестира в криптовалути или в шеметно развиващата се индустрия на медицинската марихуана, или в китайски производители на дронове и 3D принтери например, се намират и добри примери.

Първо ETF, после фарма

В рамките на миналата година сред най-успешните схеми бяха няколко индексни фонда, които са конструирани така, че плътно да следват представянето на основния индекс на Българската фондова борса. Основна причина за техния ръст тогава беше представянето на първия начин за пасивно управление на средства в България – ETF (от английски – exchange traded fund), или борсово търгуван фонд, който следва плътно представянето на основния индекс на БФБ – SOFIX. Това е Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF на "Експат Асет мениджмънт". Появяването му през есента на 2016 г., гарнирано с позитивните сигнали на международните пазари, доведе до повишаването с 30% на показателя, както и на взаимните фондове, които го следват само в рамките на няколко месеца. Най-много спечелиха "Златен лев индекс 30", "Алфа SOFIX индекс". Така с корекцията надолу от есента на 2016 г., когато започнаха своето възходящо представяне, до днес тези дружества, включително и пасивният фонд на "Експат Асет мениджмънт", имат доходност от около 2.5% на година. Само от началото на 2018 г. обаче тези фондове имат отрицателна доходност от над 7%.

През 2016 г. в България стартираха още цели 7 фонда. От тях три бяха на дъщерното за Обединена българска банка дружество "ОББ асет мениджмънт" и бяха по-различни. Единият се казва "Глобал детски фонд" и инвестира в компании, чиято дейност е ориентирана към производството на продукти, свързани с отглеждането и грижата за децата. Към момента той успя да привлече 2.2 млн. лв. и от началото на годината има доходност 2.3%. В портфолиото на това управляващо дружество има още един фонд, предизвикващ внимание с това, че инвестира в обещаващ сектор, в който друго българско дружество няма вложения. Това е "Глобал фарм инвест", който инвестира в книжа на компании от т.нар. Big Farma – огромни корпорации, опериращи в сектора здравеопазване, фармацевтичния отрасъл и медицинска апаратура. Само от началото на годината този фонд е генерирал 11.6% доходност, а в него са привлечени близо 12 млн. лв. Трябва да се има предвид, че това се случва, след като в рамките на предходните 2 години фондът, инвестиращ във фармацията, търпи отрицателна доходност от съответно 7% през 2016 г. и 2% за 2017 г.

Един друг сравнително нов фонд също привлича внимание както с портфейла си, така и с резултатите си. "Глобал трендс" на "Компас инвест" държи акции на компании, развиващи облачни технологии, лайфстайл продукти и биотехнологии. Той започна да оперира през 2014 г. и оттогава има средногодишна доходност 7.3%. Само от началото на тази година увеличава активите на своите клиенти с 11% най-вече заради това, че 35% от инвестициите му са в американски технологични компании.

След успеха на първия български ETF, което раздвижи цялата търговия на БФБ в продължение на близо година, от "Експат Асет мениджмънт" решиха да увеличат портфейла си от пасивни фондове. В началото на тази година те стартираха още борсово търгувани фондове, които следват основните индекси на борсите в Полша, Румъния, Гърция и Чехия и други страни от Югоизточна Европа. Идеята е с купуването само на един финансов продукт да се даде експозиция към основната част на целия капиталов пазар на тези добре развиващи се европейски икономики, които в предишни години имаха по-висок ръст, отколкото на големите западноевропейски пазари. Времето показва, че може би моментът не е бил особено подходящ, защото в края на февруари на международните пазари настъпи корекция надолу, която беше преодоляна в развитите пазари, но очевидно се отрази и на по-слабите борси. Към момента и 4-те нови фонда са на минус спрямо датата на стартиране, но това може би означава, че сега моментът е подходящ те да се купят евтино. Фонд, който залага на ETF, e и "СКАЙ Глобал ETFs", който залага на компании от пазари с потенциал в Азия, Африка, Латинска Америка.

Кой колко инвестира

Домакинствата са втори по активност в инвестирането във взаимни фондове у нас. Те са насочили близо 900 млн. лв. в опериращите в България взаимни фондове. На първо място с 1.8 млрд. лв. инвестиции са пенсионните и застрахователните дружества, които са сред най-големите играчи и на Българската фондова борса. Най-големите български взаимни фондове се управляват от дружества, дъщерни на банкови институции. Допълнителният плюс, който те имат, са банковите клонове, които и до днес остават един от най-важните канали за привличане на клиенти за финансови услуги у нас (виж графиката).

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Българските домакинства бавно, но сигурно откриват взаимните фондове като алтернатива за съхраняване на част от техните спестявания и осигуряване на по-висока доходност. Само в рамките на последната година активите на физически лица и нетърговски организации, поверени за управление на местни и чуждестранни инвестиционни фондове, се увеличават с 21%. Те вече са почти 890 млн. лв., което е рекордно голяма сума, която домакинствата са отделили за активно управление, откакто БНБ започва да събира данни за дейността на този вид дружества през 2007 г. Това е на фона на общи активи в индустрията за 3.8 млрд. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Аз само да питам.

    Дали това, което Канеман нарича "illusion of skill" и таксите за управление правят инвестирането във фондове безсмислено?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK