Помощ - инфлация, какво да правя

"Инвестирането не бива да бъде свързано със значителни по размер такси на входа и високи такси за управление. Представете си, че превеждате 10 000 лева, още в началото ви събират 400-500. Не бих се съгласил." Преслав Китипов, дипломиран финансов консултант

Калкулирай това Националният статистически институт има калкулатор, който показва колко са се повишили цените през годините, като всеки може да избира различен период от 1990 г. насам. Така всеки може да изчисли например, ако е доходът му преди 10-15 г. е бил определена сума, на колко трябва да отговоря тя днес. Всеки трябва да има предвид, че инфлацията на личната му кошница от стоки и услуги е различна от стандартната, която следи НСИ. Така за човек, който води по-активен социален живот и се храни навън, ще има по-висока инфлация от средната и от тази при домакинство, което залага на домашната семейна кухня. За това изчисление също има калкулатор на сайта на НСИ.

Втори пореден месец през август инфлацията се задържа на рекордните за последните пет години нива от 3.5%. С повишението на цените на газа от началото на октомври се очаква тенденцията да се запази, като с най-голяма тежест освен горивата продължават да са цените на комуналните услуги и някои видове храни.

Високата инфлация освен от разполагаемия доход изяжда и доходността по спестяванията и някои инвестиции. Затова и резонният въпрос е как всеки да се защити от повишаващите се цени на стоки и услуги. Разбира се, всичко е строго индивидуално и не трябва да се робува на определени стереотипи за инвестиции. "Домакинството, на първо място, трябва да се води от собствената му финансова картина. Сценариите са толкова много, че е трудно да бъдат обобщени към цяла една група, попадаща под наименованието "спестители", казва пред "Капитал" дипломираният финансов консултант Преслав Китипов и съветва: "В един пример, когато имате освен спестявания и задължения по дългосрочен кредит (5+ години), следва да помислите за предсрочно погасяване поне на част от главницата. По този начин ще ограничавате загубата на разполагаем доход от неизбежното поскъпване на дълга. Последното е в пряка зависимост от надигащата се инфлация, респективно покачването или предстоящото покачване на лихвите от централните и търговските банки."

Сигурността преди доходността

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Най-популярната инвестиция в Бъклгария е депозитът. През последните години обаче той не е вариант, ако се сравнява с нивото на инфлацията, тъй като в момента изяжда от парите, вместо да увеличава стойността им, при положение че лихвите по него са близо до нулата. В момента средната лихва за пазара по едногодишен депозит е 0.17%. Освен това върху начислената лихва има данък от 8%, като тук инфлацията не се взима предвид – тоест спестителят трябва да плати данък върху нещо, което реално го е извело на загуба. Депозитите обаче остават предпочитани заради държавната гаранция по тях до 100 хил. евро – така мотивът за сигурността надделява над търсенето на доходност. Очаква се от следващата година да започне плавен ръст на лихвите, което може да минимизира горния негативен ефект.

Държавните ценни книжа са един от инструментите, които исторически предлагат добра застраховка срещу ръст на цените. Стига да може да си ги позволите, тъй като при много банки и посредници минималната сума за участие на пазара на държавен дълг е 100-200 хил. евро. Причината е, че търгуваните обеми там са много по-големи. В момента обаче дори и те не могат да я бият, тъй като по краткосрочните ДЦК доходността е дори нула, а по дългосрочните около 1% - тоест те могат да бият дохода по депозитите, но не и инфлацията. Все пак положителното при държавните облигации е, че ако са купени на регулиран пазар (каквато е фондовата борса БФБ - София), са освободени от данък, който иначе е 10% върху капиталовата печалба.

По света съществуват т.нар. държавни облигации TIPS (Treasury Inflation Protected Securities), чийто купон е обвързан и се индексира с инфлацията. В България имаше такива навремето, но издаването им беше прекратено в края на 90-те години. Преслав Китипов съветва да се потърси подходящ борсово търгуван фонд, който инвестира в такива облигации. "За да имате косвен достъп до подобен инструмент, потърсете подходящия борсово търгуван фонд (ETF), но в този случай следва да имате предвид валутния риск", предупреждава той. Като цяло обаче ДЦК остават много непопулярна инвестиционна алтернатива за българските вложители.



Внимание с имотите

Един от най-популярните активи за съхраняване на стойност сред българите си остават имотите. При тях обаче доходността е по-трудна за изчисление, а пазарът е силно цикличен и се влияе от състоянието на икономиката. В момента в състояние на рекордно ниски лихви цените на имотите са в обратната посока високи. Тук трябва да се внимава, тъй като при охлаждане на икономиката ипотеките ще стават по-скъпи, а цените на имотите и наемите е твърде вероятно да се понижат.

"Към днешна дата подобен избор трябва да бъде обмислен внимателно. При вариант "Имам спестени пари да платя сумата" бих "пазарувал" в среда на високи лихви, когато имотният пазар е по-скоро поохладен", казва Китипов, но при вариант, който искам и трябва да купя веднага на кредит, защото (предполагам), че наемът ще покрива вноската, ще трябва да си отговоря поне на три въпроса: "При покачване на лихвите по заема ще издържа ли", "Ще мога ли да отдавам под наем на достатъчно висока цена, докато погася задължението" и "Ще съумея ли да държа апартамента отдаден под наем за целия срок на договора за кредит", казва той. Всъщност за подобни рискове намекна през юни и БНБ, т.е. в един момент при ръст на лихвите и спад на цените на имотите може да се окаже, че кредитополучателят няма да може да покрива вноските си, а стойността на жилището няма да стигне за погасяване на задължението.

Златото и благородните метали са другите инвестиционни алтернативи, които имат обратна корелация с инфлацията и предлагат добра защита от нея. Трябва да се има предвид обаче, че трендовете при тях зависят и от други фактори, като геополитически например. Разбира се, те са валидни и за фондовите пазари. Нулевите лихви и ниската инфлация бяха в основата на ръста и рекордите на капиталовите пазари през последните години. Обратната тенденция по-скоро е в техен минус и очакванията за по-високи лихви оказва натиск и носи напрежение сред инвеститорите. Ако все пак решението е да се инвестира на пазарите, по-добре е това да става през взаимен фонд. В България има няколкостотин такива - български и на чужди управляващи дружества, като според рисковия им характер за последната година са направили от отрицателна до над 10% доходност.