Глобалният растеж през първите девет месеца подкрепи взаимните фондове

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Ръстът на развитите пазари на акции дава нови сили на взаимните фондове, които инвестират в тях, а техни дялове се предлагат в България. Това са и едни от финансовите инструменти, които дават алтернатива на банковия депозит и неговите почти нулеви лихви. Разбира се, при фондовете няма гаранция за постигане на доходност, като тя силно зависи и от рисковия профил на инвестиционната схема.

Към края на деветмесечието 3 фонда на български управляващи дружества успяват да преминат границата на двуцифрената доходност. Лидерът в класацията е договорният фонд "ОББ Глобал фарм инвест", който постига почти 14% печалба за девет месеца, а за последната година тя е малко под 11%. Фондът инвестира в акциите на чужди компании от фармацевтичния сектор – производители на лекарства, техника и медицинска апаратура.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Това е и схемата с най-голяма доходност сред тези предлагани от ОББ, а и прави впечатление, че тя има голямо представителство в топ 10 с 4 фонда.

Трябва да се има предвид обаче, че миналата доходност не гарантира и бъдеща – например през 2016 и 2017 г. "Глобал фарм инвест" беше на минус, а предходните няколко години между 0 и 8% на плюс. Всъщност това си личи и от високия коефициент на стандартно отклонение, който показва съотношението между доходност и риск (виж карето).

Вторият и третият в класирането също са високорискови фондове, които се възползват от продължаващия ръст на глобалните капиталови пазари. "Компас глобал трендс" пада с едно място надолу, след като оглавяваше класацията. Това обаче не се дължи на спад на доходността му, напротив, тя расте, а на по-бурния ръст при новия лидер. Освен това в първите десет доходността се повишава при всички. Болшинството от фондовете дължат това на глобалните пазари – малко са тези, които залагат на акции на български компании. "Елана България" е един от тях, който въпреки лошото състояние и представяне на българския капиталов пазар отчита добра доходност - над 3%. Това е на фона на Sofix, който вече е на 20-месечно дъно и засега по нищо не изглежда този тренд да се обърне. Посоката на основния български индекс е в контраст и с движението на глобалните пазари и особено САЩ, където рекордите продължават. Спадът на Sofix се отразява и на единствения борсово търгуван индексен фонд върху него – ETF-а на Expat губи 8.7% за деветте месеца.



В горната част на класацията са представени 19-те най-печеливши рискови фонда, а последният е на минус. С отрицателен резултат са останалите рискови фондове на български управляващи дружества, като те са залагали предимно на българската и/или борси на държави от възникващите пазари.

С по-ниска доходност са комбинираните фондове, които залагат на по-разнообразни финансови инструменти, за да ограничат риска. Най-ниска остава доходността при облигационните фондове и тези на паричния пазар, като там тя често се движи около нулата или под нея. Това обаче е логично, тъй като голяма част от тях инвестират в държавни облигации, където често наблюдаваме и отрицателна доходност през последните години. С идването на цикъла на по-високи лихви обаче може да се очаква тази тенденция да се промени.

Стандартно отклонение Показателят показва връзката между доходността и риска на взаимния фонд, или казано на по-прост език – каква е границата, в която постигнатата доходност може да се отклони с даден процент. Например доходност 5% и отклонение 10% може да означават, че в следващ период доходът може да е както 15, така и -5%. Колкото по-рисков е фондът, толкова по-високо е и неговото стандартно отклонение. Този коефициент се счита за базов, като има далеч по-прецизни, но и сложни измерители на риска. Управляващите дружества публикуват този показател вече повече от 10 години, с което увеличиха прозрачността и възможността за по-информиран избор на инвеститорите.