С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 16 ное 2018, 12:40, 18457 прочитания

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Според Министерството на труда и социалната политика промяна в българския закон не се налага.
Две еднотипни решения обяви Съдът на ЕС (СЕС) в Люксембург през миналата седмица, с които формулира правилото, че работникът не може автоматично да загуби правото да ползва платения си годишен отпуск за минал период (съответно – обезщетението за него), само поради факта, че не е поискал да го ползва навреме преди прекратяване на договора. На българска почва двете решения поставят въпроса дали се налага да се преосмислят принципни постановки в Кодекса на труда (КТ), доколкото той допуска придобито право на отпуск да се погаси по давност независимо от причината, поради която не е ползван навреме.

Двете дела пред СЕС са образувани по преюдициални запитвания на германски съдилища за приложението на чл. 7 от Директива 2003/88, който се отнася за правото на отпуск. Той гласи, че държавите са длъжни да създадат гаранции, че всеки работник има най-малко четири седмици платен годишен отпуск и този минимален срок не може да бъде заместен от парично обезщетение освен при прекратяване на трудовия договор.


Немският закон

Немското законодателство в различни хипотези допуска възможност за погасяване на правото на платения годишен отпуск, след като не е бил ползван навреме. Според федералния Закон прехвърлянето на отпуск за следващата календарна година е допустимо само ако се налага поради спешни служебни причини или по лични причини за работника. А според Наредбата за платения годишен отпуск на държавните служители и на съдиите "отпускът обикновено трябва да се ползва през съответната година", а ако не е ползван в продължение на 12 месеца след края на тази година, той се погасява.

Тези разпоредби създават няколко сходни казуса. Едното от делата пред СЕС е по повод на претенция на стажант юрист за парично обезщетение за неползвания отпуск по време на стажа му, което обаче му е отказано с аргумента, че е имал възможност да ползва отпуска си ефективно по време на обучението, като е знаел, че стажът му ще приключи от определена дата. По другото дело служител на частна фирма (Max-Planck) след напускането си предявява иск за обезщетение за неползван отпуск за две години, но фирмата му отказва, защото отпускът е трябвало да се ползва през годината, за която се полага, или да се прехвърли за следващата, ако работникът не е бил в състояние да го ползва. В случая работникът е можел да ползва отпуска си, но не го е направил, правото му на отпуск е погасено, поради което не му се полага и обезщетение.



Немските съдилища сезират Съда на ЕС с въпрос дали европейското право (чл. 7 от Директива 2003/88) допуска възможност работникът да загуби правото си на платен годишен отпуск за минало време (съответно обезщетение за неползването му), ако не е проявил активност и не е поискал навреме да го ползва.

Решенията на Съда на ЕС

В решенията си по двете дела СЕС казва, че е недопустимо да се стигне до автоматично погасяване на придобито от работника право на платен годишен отпуск (съответно правото на обезщетение за неползван отпуск), без предварително да се провери дали на него действително му е била осигурена възможността да го ползва, защото ако той действително е имал такава възможност, това би накърнило самата същност на това право. Нещо повече, в подобни случаи възможността да се погаси правото на отпуск не може да се преценява само въз основа на това дали работникът е поискал да ползва отпуска си в периода, за който се отнася, или не е проявил активност в тази насока. Активността трябва да е от страна на работодателя, който е силната страна в трудовото правоотношение. Действително има значение по какви причини работникът не е ползвал отпуска и за годината, която се отнася или ако е бил отложен за следваща година – за това време. Допустимо е в националния закон да се съдържат и разпоредби, които предвиждат дори загуба на правото на отпуск, който не е използван навреме, но само при условие че работникът е имал действително възможност да упражни това право.

"Работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да разполага с каквито и да било възможности да ограничава правата му. Поради по-слабото си положение работникът може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, по-специално тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение", пише в решението. Затова не бива да се допуска изцяло върху служителя да бъде прехвърлено задължението да осигури ефективното упражняване на правото на платен годишен отпуск, "докато същевременно по този начин работодателят би могъл да се освободи от собствените си задължения, под предлог че работникът не е подал молба за платен годишен отпуск", се казва още там. Работодателят е длъжен да гарантира възможността на работника да ползва отпуска, включително и като го информира точно и своевременно, че може да го изгуби. Доказателствената тежест в случая е на работодателя. Същевременно, ако обаче работодателят е в състояние да приведе доказателства, че работникът съзнателно не е използвал платения си годишен отпуск, макар да е имал възможност, допустимо е да се предвиди загубата на това право.

Какво казва българският закон

Според чл. 176а от българския Кодекс на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до две години след края на годината, за която се полага, правото на ползването му се погасява по давност независимо от причините, поради които не е ползван. Законът в чл. 176 предвижда опция за отлагане ползването на отпуска за следващата календарна година, което може да стане и по искане на работодателя поради важни производствени причини, както и от работника – по лични причини или поради това, че ползва друг отпуск – по болест, поради бременност и раждане, гледане на дете и др. В този случай също и отложеният отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Въпросът, който логично се поставя, е дали тълкуванието на СЕС налага промяна в българското законодателство дори само заради изричното заявление на закона, че причините за неползване на отпуска нямат значение.

На въпрос на "Капитал" от Министерството на труда и социалната политика обявиха, че промени в закона не се налагат.

МТСП: Решенията на СЕС не налагат промени в българското трудово законодателство

В чл. 176 КТ, където са посочени основанията за отлагане ползването на отпуска, са регламентирани и гаранции, че той ще бъде използван през следващата година. Тези гаранции включват както задължение за работодателя да осигури ползването на отложения отпуск не по-късно от 6 месеца след края на календарната година, за която се полага, така и възможност за работника или служителя, ако това не се е случило, сам да определи времето на ползване на отложения отпуск, като предварително уведоми работодателя за това.

Освен това в чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят е задължен в началото на всяка календарна година, но не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки работник колко отпуск има да ползва през тази година, включително отложен или неизползван от предишни години. Така на работника се предоставя адекватна информация за възможността или необходимостта от използване на отпуска.

Всичко това дава основание да се направи извод, че българското законодателство гарантира правото на платен годишен отпуск в съответствие с правото на ЕС, пише в отговора на МТСП. В референтния период за погасяване на правото на отпуск, съответно правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, са предвидени гаранции за това работникът или служителят да бъде адекватно информиран, както и възможности за използване на правото на отпуск преди изтичане на давностния срок, се казва там.

Въпросът, който няма отговор, е какво ще стане, ако работодателят въпреки това не изпълнява тези си задължения.
Наследниците на починал работник имат право на обезщетение за отпуска

На 6 ноември излезе и трето решение на СЕС във връзка с платения годишен отпуск пак по немско дело, с което се казва, че наследниците на починал работник имат право да получат обезщетение за пълния размер на неползвания от него платен годишен отпуск, придобит до деня на смъртта. Принципът е, че със смъртта на работника се прекратява и трудовото му правоотношение, но това не е основание да се погаси правото му на платен отпуск, което има и финансово измерение и е част от имуществото на починалия.

Българският закон и съдебната практика у нас отдавна са възприели това разрешение в случаи на смърт на работник или служител, който има неизползван отпуск. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските изрично се казва, че в подобни случаи наследниците имат право да получат парично обезщетение за пълния размер на неизползвания платен годишен отпуск на починалия до деня на неговата смърт, другояче казано - това, което би получил работникът при прекратяване на трудовия договор.

Искам да получавам бюлетина Легал Компас
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добрият по-малък брат Добрият по-малък брат

В Galaxy S10e Samsung включва най-силните страни на по-големите S10 и S10+ в по-стегнат формат, и то на по-достъпна цена

28 юни 2019, 4994 прочитания

TBI Bank предлага още по-добри условия по срочни депозити TBI Bank предлага още по-добри условия по срочни депозити

Новата оферта е насочена към спестявания в лева и евро, а лихвата стига до 1.5%

25 юни 2019, 2423 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Ваксина срещу кибер грип

Мобилните телефони ще стават все по-атакувани от хакерите, търсещи достъп до банковите ни сметки

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10