След като до средата на миналата година цените на стоки и услуги в страната застрашително се повишаваха, а инфлацията се устреми към 4%, в края на годината дойде и леко успокоение. Нивото й за последния месец на годината падна до 2.7%, а средногодишното нарастване на цените е 2.8% за 2018 г. Това може да се приеме като добра новина, тъй като е в рамките на здравословните за икономиката проценти, макар и с леко покачване - година по-рано тя беше 2.1%.
В основата на растежа на цените през годината са горивата, движени от покачващите се котировки на петрола на международните пазари. Това направи и поскъпването в транспорта най-осезаемо, където инфлацията достига 4.9% спрямо 2017 г. Ефект от по-високите цени на петрола е видим и в групата на жилищата и комуналните услуги, където течните горива поскъпват с 10.6%, природният газ с 8.5%, а топлоенергията - с 11.6% за годината. Ефектът при горивата се усещаше най-силно в края на лятото и есента. След това дойде поевтиняването на петрола и това се отрази в по-ниските им цени. В същото време по-слабо са поскъпнали храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница - над 31%. При тях инфлацията е 2.2%, а единствената група стоки при която има дефлация, са облеклата и обувките.
Инфлацията е важна, тъй като освен разполагаемия доход тя изяжда и от доходността на инвестициите, ако е извън здравословните нива. Разбира се, всичко е доста условно и зависи както от потребителския профил на човека, така и от спестовния му план.
При най-разпространените депозити нещата не са се променили и те носят нулевата си доходност, а ако се приложи и инфлацията, то за година парите, вместо да са се повишили, са намалели. При средно 0.2% лихва по годишен депозит от 1000 лв. той е донесъл 2 лв., но инфлацията е изяла 28 лв. Така олихвените до 1002 лв. по депозит в края на 2018 г. биха имали покупателната способност на 974 лв. в началото.
И ако при депозитите няма голяма изненада, то най-големите губещи са взаимните фондове. При инфлация от 2.1% през 2017 г. много от тях носеха двуцифрена доходност, което осигуряваше прилично нарастване на спестяванията. През 2018 г. обаче лошото представяне на българския и международните капиталови пазари удари доходността им и така тя се сви до под 5% за най-печелившите инвестиционни схеми, а инфлацията я преполови допълнително. Тук също с условието, че това са най-добре представените фондове, като във всяка категория, освен че има с доходност под тази на инфлацията, има и такива дори с отрицателна, което прави картината още по-мрачна. Взаимният фонд обаче се приема за дългосрочна инвестиция и затова спад през една година не трябва да се приема за трагедия, както и силен ръст на печалбата не трябва да е гаранция за бъдещ такъв.
След като до средата на миналата година цените на стоки и услуги в страната застрашително се повишаваха, а инфлацията се устреми към 4%, в края на годината дойде и леко успокоение. Нивото й за последния месец на годината падна до 2.7%, а средногодишното нарастване на цените е 2.8% за 2018 г. Това може да се приеме като добра новина, тъй като е в рамките на здравословните за икономиката проценти, макар и с леко покачване - година по-рано тя беше 2.1%.
В основата на растежа на цените през годината са горивата, движени от покачващите се котировки на петрола на международните пазари. Това направи и поскъпването в транспорта най-осезаемо, където инфлацията достига 4.9% спрямо 2017 г. Ефект от по-високите цени на петрола е видим и в групата на жилищата и комуналните услуги, където течните горива поскъпват с 10.6%, природният газ с 8.5%, а топлоенергията - с 11.6% за годината. Ефектът при горивата се усещаше най-силно в края на лятото и есента. След това дойде поевтиняването на петрола и това се отрази в по-ниските им цени. В същото време по-слабо са поскъпнали храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница - над 31%. При тях инфлацията е 2.2%, а единствената група стоки при която има дефлация, са облеклата и обувките.
0 коментара