Инфлация срещу доходност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инфлация срещу доходност

Shutterstock

Инфлация срещу доходност

Цените на стоки и услуги се укротиха в края на 2018 г. и изядоха по-малко от инвестиционните печалби

5107 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


След като до средата на миналата година цените на стоки и услуги в страната застрашително се повишаваха, а инфлацията се устреми към 4%, в края на годината дойде и леко успокоение. Нивото й за последния месец на годината падна до 2.7%, а средногодишното нарастване на цените е 2.8% за 2018 г. Това може да се приеме като добра новина, тъй като е в рамките на здравословните за икономиката проценти, макар и с леко покачване - година по-рано тя беше 2.1%.

В основата на растежа на цените през годината са горивата, движени от покачващите се котировки на петрола на международните пазари. Това направи и поскъпването в транспорта най-осезаемо, където инфлацията достига 4.9% спрямо 2017 г. Ефект от по-високите цени на петрола е видим и в групата на жилищата и комуналните услуги, където течните горива поскъпват с 10.6%, природният газ с 8.5%, а топлоенергията - с 11.6% за годината. Ефектът при горивата се усещаше най-силно в края на лятото и есента. След това дойде поевтиняването на петрола и това се отрази в по-ниските им цени. В същото време по-слабо са поскъпнали храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница - над 31%. При тях инфлацията е 2.2%, а единствената група стоки при която има дефлация, са облеклата и обувките.

Инфлацията е важна, тъй като освен разполагаемия доход тя изяжда и от доходността на инвестициите, ако е извън здравословните нива. Разбира се, всичко е доста условно и зависи както от потребителския профил на човека, така и от спестовния му план.

При най-разпространените депозити нещата не са се променили и те носят нулевата си доходност, а ако се приложи и инфлацията, то за година парите, вместо да са се повишили, са намалели. При средно 0.2% лихва по годишен депозит от 1000 лв. той е донесъл 2 лв., но инфлацията е изяла 28 лв. Така олихвените до 1002 лв. по депозит в края на 2018 г. биха имали покупателната способност на 974 лв. в началото.

И ако при депозитите няма голяма изненада, то най-големите губещи са взаимните фондове. При инфлация от 2.1% през 2017 г. много от тях носеха двуцифрена доходност, което осигуряваше прилично нарастване на спестяванията. През 2018 г. обаче лошото представяне на българския и международните капиталови пазари удари доходността им и така тя се сви до под 5% за най-печелившите инвестиционни схеми, а инфлацията я преполови допълнително. Тук също с условието, че това са най-добре представените фондове, като във всяка категория, освен че има с доходност под тази на инфлацията, има и такива дори с отрицателна, което прави картината още по-мрачна. Взаимният фонд обаче се приема за дългосрочна инвестиция и затова спад през една година не трябва да се приема за трагедия, както и силен ръст на печалбата не трябва да е гаранция за бъдещ такъв.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

След като до средата на миналата година цените на стоки и услуги в страната застрашително се повишаваха, а инфлацията се устреми към 4%, в края на годината дойде и леко успокоение. Нивото й за последния месец на годината падна до 2.7%, а средногодишното нарастване на цените е 2.8% за 2018 г. Това може да се приеме като добра новина, тъй като е в рамките на здравословните за икономиката проценти, макар и с леко покачване - година по-рано тя беше 2.1%.

В основата на растежа на цените през годината са горивата, движени от покачващите се котировки на петрола на международните пазари. Това направи и поскъпването в транспорта най-осезаемо, където инфлацията достига 4.9% спрямо 2017 г. Ефект от по-високите цени на петрола е видим и в групата на жилищата и комуналните услуги, където течните горива поскъпват с 10.6%, природният газ с 8.5%, а топлоенергията - с 11.6% за годината. Ефектът при горивата се усещаше най-силно в края на лятото и есента. След това дойде поевтиняването на петрола и това се отрази в по-ниските им цени. В същото време по-слабо са поскъпнали храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница - над 31%. При тях инфлацията е 2.2%, а единствената група стоки при която има дефлация, са облеклата и обувките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK