Новият брой: Да си посееш бъдеще

Абе, аз колко акции имам

Абе, аз колко акции имам

Идеята за решаване на проблема със спящите книжа от масовата приватизация е добър повод за проверка. Ето и вариантите

15192 прочитания

© Надежда Чипева


Министерството на финансите и Централният депозитар (ЦД) обявиха и надградиха идеята си какво да се прави с т.нар. спящи акции от масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Според нея трябва да се създаде фонд, който да поеме книжата, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Новият момент е, че тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд.

В момента идеята е пусната за публично обсъждане, като има както поддръжници, така и критици. В случая обаче тя е добър повод всеки да провери какви ценни книжа притежава от масовата приватизация – както той, така и неговите роднини. Усложненията се получават, когато има починал близък, тъй като в повечето случаи проверката става с удостоверение за наследство, и то в лицензиран инвестиционен посредник.

Вариантите за проверка са няколко, като има и безплатен. Понякога платеният вариант обезсмисля справката, тъй като разходите може да са по-високи от стойността на притежаваните акции. Все пак, след като всеки установи какви акции притежава, той може да се разпорежда с тях чрез инвестиционен посредник, ако има ликвиден пазар, или да ги държи в очакване на по-добра цена.

#1. С Квалифициран електронен подпис (КЕП)

Всяко физическо лице, което притежава КЕП, може да направи справка през интернет страницата на Централния депозитар чрез попълване на форма. Няма значение от кой издател е електронният подпис, стига същият да не е с изтекла валидност. Справката се осъществява в рамките на няколко минути, посочват от ЦД. Положителното тук е, че електронният подпис позволява да се извършват много повече дейности и услуги в администрацията и бизнес делата, които пестят време и разходи.Той е платен, а първоначалното издаване за физическо лице струва между 20 и 45 лв. за една година.

Повечето компании предлагат и тригодишни пакети на цена между 56 и 70 лв. В България електронни подписи издават "Инфонотари", "БОРИКА Банксервиз", "Информационно обслужване", "Спектър", "СЕП България" и "Евротръст технолъджис" според регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията.

#2. С персонален идентификационен код (ПИК)

Това засега е единственият безплатен вариант, а персоналният код се вади от всяка данъчна служба без значение от регистрация на лицето. След това справката в депозитара става в рамките на няколко минути през сайта му (www.csd-bg.bg). Услугата се нарича EWALLET и е съвместна инициатива между ЦД и НАП, която функционира от началото на 2018 г. Справката, която всеки гражданин може да направи, съдържа информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.

Услугата дава достъп до информация и за притежавани акции, придобити в резултат на масовата приватизация. Със своя ПИК може да се проверят единствено личните партиди, но не и на други лица. Кодът обаче осигурява достъп до всички електронни услуги на приходната агенция като подаване на данъчни декларации през интернет, справки за направени осигурителни вноски и други.

#3. В инвестиционен посредник

Това е един от най-разпространените и стари начини за проверка на собственост върху ценни книжа. Той също се заплаща и е за конкретната услуга, като лицето трябва да подпише и договор за това. При проверките за портфейл на починало лице трябва да се прави с удостоверение за наследство. Таксите започват от 24 лв. и достигат до 35 лв. за проверка в депозитара, като има и комисиона за прехвърляне на книжата, като средно е 5 лв. на транзакция. Това реално е най-бавният вариант за проверка, тъй като информацията се получава от депозитара в рамките на един работен ден след депозиране на заявлението.

Именно поради някои от горните усложнения в концепцията за справяне с проблема с акциите от масовата приватизация е записано, че ще се работи по облекчаване на проверката. Затова и ако се стигне до нея, може би е добър вариант и да се изчакат по-улеснени условия.

Министерството на финансите и Централният депозитар (ЦД) обявиха и надградиха идеята си какво да се прави с т.нар. спящи акции от масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Според нея трябва да се създаде фонд, който да поеме книжата, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Новият момент е, че тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд.

В момента идеята е пусната за публично обсъждане, като има както поддръжници, така и критици. В случая обаче тя е добър повод всеки да провери какви ценни книжа притежава от масовата приватизация – както той, така и неговите роднини. Усложненията се получават, когато има починал близък, тъй като в повечето случаи проверката става с удостоверение за наследство, и то в лицензиран инвестиционен посредник.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic

    "Ала бала портокала. Кой изяде кашкавала?"

    През 90-те години българските граждани, изцяло ангажирани с всекидневното си оцеляване, не бяха в състояние да попречат на комунистическата номенклатура безпрепятствено да трансформира политическата си власт в икономическа. Разграбването на България се извърши по кагебистко - десарски план. Контролираните медии насочиха вниманието на въодушевените тълпи изключително върху организирани риалити шоута от политически характер. "Разделяне на партията от държавата", "политически и медиен плурализъм", "въздаване на правосъдие"...
    Комунистическите модел-мейкъри проектираха "нежната революция" като стратегия за енергоемки мероприятия, посветени на преливане от пусто в празно. През това време под сурдинка червените банкери и директори окончателно декапитализираха и подготвиха за приватизация хиляди производствени и търговски предприятия. След ликвидирането на браншовите асоциации и стопанските обединения последва незабавна пререгистрация на подразделенията им. Безценни информационни масиви изчезнаха безследно и замитането на следите се сведе до рутинна работа, проста като фасул.
    https://practic-sofia.blogspot.com/

  • 2
    ginyu avatar :-|
    ginyu

    Централния депозитар дава информация с ПИК за притежаваните акции придобити чрез масовата приватизация само за акции към публични дружества, а за тези към непублични не. ЗАЩО?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Малки, но силни

Малки, но силни