Абе, аз колко акции имам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Абе, аз колко акции имам

Абе, аз колко акции имам

Идеята за решаване на проблема със спящите книжа от масовата приватизация е добър повод за проверка. Ето и вариантите

12799 прочитания

© Надежда Чипева


Министерството на финансите и Централният депозитар (ЦД) обявиха и надградиха идеята си какво да се прави с т.нар. спящи акции от масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Според нея трябва да се създаде фонд, който да поеме книжата, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Новият момент е, че тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд.

В момента идеята е пусната за публично обсъждане, като има както поддръжници, така и критици. В случая обаче тя е добър повод всеки да провери какви ценни книжа притежава от масовата приватизация – както той, така и неговите роднини. Усложненията се получават, когато има починал близък, тъй като в повечето случаи проверката става с удостоверение за наследство, и то в лицензиран инвестиционен посредник.

Вариантите за проверка са няколко, като има и безплатен. Понякога платеният вариант обезсмисля справката, тъй като разходите може да са по-високи от стойността на притежаваните акции. Все пак, след като всеки установи какви акции притежава, той може да се разпорежда с тях чрез инвестиционен посредник, ако има ликвиден пазар, или да ги държи в очакване на по-добра цена.

#1. С Квалифициран електронен подпис (КЕП)

Всяко физическо лице, което притежава КЕП, може да направи справка през интернет страницата на Централния депозитар чрез попълване на форма. Няма значение от кой издател е електронният подпис, стига същият да не е с изтекла валидност. Справката се осъществява в рамките на няколко минути, посочват от ЦД. Положителното тук е, че електронният подпис позволява да се извършват много повече дейности и услуги в администрацията и бизнес делата, които пестят време и разходи.Той е платен, а първоначалното издаване за физическо лице струва между 20 и 45 лв. за една година.

Повечето компании предлагат и тригодишни пакети на цена между 56 и 70 лв. В България електронни подписи издават "Инфонотари", "БОРИКА Банксервиз", "Информационно обслужване", "Спектър", "СЕП България" и "Евротръст технолъджис" според регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията.

#2. С персонален идентификационен код (ПИК)

Това засега е единственият безплатен вариант, а персоналният код се вади от всяка данъчна служба без значение от регистрация на лицето. След това справката в депозитара става в рамките на няколко минути през сайта му (www.csd-bg.bg). Услугата се нарича EWALLET и е съвместна инициатива между ЦД и НАП, която функционира от началото на 2018 г. Справката, която всеки гражданин може да направи, съдържа информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.

Услугата дава достъп до информация и за притежавани акции, придобити в резултат на масовата приватизация. Със своя ПИК може да се проверят единствено личните партиди, но не и на други лица. Кодът обаче осигурява достъп до всички електронни услуги на приходната агенция като подаване на данъчни декларации през интернет, справки за направени осигурителни вноски и други.

#3. В инвестиционен посредник

Това е един от най-разпространените и стари начини за проверка на собственост върху ценни книжа. Той също се заплаща и е за конкретната услуга, като лицето трябва да подпише и договор за това. При проверките за портфейл на починало лице трябва да се прави с удостоверение за наследство. Таксите започват от 24 лв. и достигат до 35 лв. за проверка в депозитара, като има и комисиона за прехвърляне на книжата, като средно е 5 лв. на транзакция. Това реално е най-бавният вариант за проверка, тъй като информацията се получава от депозитара в рамките на един работен ден след депозиране на заявлението.

Именно поради някои от горните усложнения в концепцията за справяне с проблема с акциите от масовата приватизация е записано, че ще се работи по облекчаване на проверката. Затова и ако се стигне до нея, може би е добър вариант и да се изчакат по-улеснени условия.

Министерството на финансите и Централният депозитар (ЦД) обявиха и надградиха идеята си какво да се прави с т.нар. спящи акции от масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Според нея трябва да се създаде фонд, който да поеме книжата, а в замяна техните собственици да придобият дялове във фонда. Новият момент е, че тези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд.

В момента идеята е пусната за публично обсъждане, като има както поддръжници, така и критици. В случая обаче тя е добър повод всеки да провери какви ценни книжа притежава от масовата приватизация – както той, така и неговите роднини. Усложненията се получават, когато има починал близък, тъй като в повечето случаи проверката става с удостоверение за наследство, и то в лицензиран инвестиционен посредник.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic

    "Ала бала портокала. Кой изяде кашкавала?"

    През 90-те години българските граждани, изцяло ангажирани с всекидневното си оцеляване, не бяха в състояние да попречат на комунистическата номенклатура безпрепятствено да трансформира политическата си власт в икономическа. Разграбването на България се извърши по кагебистко - десарски план. Контролираните медии насочиха вниманието на въодушевените тълпи изключително върху организирани риалити шоута от политически характер. "Разделяне на партията от държавата", "политически и медиен плурализъм", "въздаване на правосъдие"...
    Комунистическите модел-мейкъри проектираха "нежната революция" като стратегия за енергоемки мероприятия, посветени на преливане от пусто в празно. През това време под сурдинка червените банкери и директори окончателно декапитализираха и подготвиха за приватизация хиляди производствени и търговски предприятия. След ликвидирането на браншовите асоциации и стопанските обединения последва незабавна пререгистрация на подразделенията им. Безценни информационни масиви изчезнаха безследно и замитането на следите се сведе до рутинна работа, проста като фасул.
    https://practic-sofia.blogspot.com/

  • 2
    ginyu avatar :-|
    ginyu

    Централния депозитар дава информация с ПИК за притежаваните акции придобити чрез масовата приватизация само за акции към публични дружества, а за тези към непублични не. ЗАЩО?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK