Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 22 фев 2019, 12:42, 7232 прочитания

Когато загубим ключа към криптобогатството

Поне 20% от всички биткойни са изгубени завинаги заради забравени пароли или повредени цифрови портфейли. Какво може да се направи?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Поне 20% от всички биткойни са изгубени завинаги заради забравени пароли или повредени цифрови портфейли.
  • Недостъпните виртуални валути се оценяват на поне 20 млрд. долара по настоящите цени.
  • Какво може да се направи с блокираните монети и какви превантивни мерки трябва да се вземат?
Замисляли ли сте се какво ще се случи, ако си забравите паролата за онлайн банкиране? Нищо сериозно - отивате в най-близки банков клон с личната си карта и срещу такса от 5-10 лв. проблемът е решен. Ако боравите с дигитални валути като Bitcoin, Ethereum и други обаче, забравената парола в повечето случаи означава да се простите с монетите. Последният пример за това са загубените от канадската криптоборса QuadrigaCX около 190 млн. долара в различни криптовалути (по цени към началото на февруари), след внезапната смърт на основателя й Джералд Котън, който единствен е знаел кодовете за отключване на дигиталните активи.

Историята на Котън отново повдигна темата за безвъзвратно изчезналите дигитални богатства, които по различни оценки надхвърлят 20 млрд. долара, или 15-20% от целия криптопазар. Смята се, че над 10 000 души умират всяка година, без да споделят ключовете си за дигиталните портфейли, които притежават. Всички тези цифрови монети продължават да съществуват в блоковите вериги, но на практика са неизползваеми. Част от тях са останали в стари и повредени харддискове, други са в цифрови портфейли със забравени пароли, трети пък въобще не са били докосвани от създаването им преди години и не е ясно дали някой има достъп до тях.


Цялото това изгубено съкровище привлича немалко хора, които се опитват по всевъзможни начини да разбият паролите на дигиталните портфейли и дори официално се предлагат такива услуги срещу комисиона. Успехът при подобни начинания обаче зависи от редица обстоятелства. Затова е изключително важно какви превантивни мерки се вземат при операциите с криптомонети.
"Загубените биткойни правят монетите на всички останали притежатели по-скъпи. Мислете за това като за дарение."
Сатоши Накамото, анонимният създател на BItcoin


Какво е загубено досега

Според изнесени през 2018 г. данни от Chainalysis има поне 3.7 милиона биткойна, които са изгубени завинаги. При цена 3900 долара за един това прави над 14.4 млрд. долара, които се броят като част от пазара, но реално са извън него. В десетгодишната история на Bitcoin има множество истории за забравени пароли и унищожени харддискове, но най-големите количества монети са блокирани още в най-ранните му дни - през 2009 и 2010 г., когато потребителите са били много по-невнимателни и дори незаинтересовани (поради ниската стойност) за сигурността на монетите си. Блокчейн технологията позволява да се види, че има редица цифрови адреси с хиляди биткойни в тях, които никога не са докосвани. Не е ясно дали собствениците им, които са ги създали навремето (в първите години майнингът е бил възможен и с най-обикновен домашен компютър), въобще знаят за тях, или просто са изгубили ключовете си за достъп.



Точно по този начин са блокирани и първите създадени през 2009 г. 1.04 млн. биткойна. Смята се, че те са в портфейл на създателя на Bitcoin - Сатоши Накамото (не е ясно дали това е мъж, жена или група от хора), от и към когото никога не са правени транзакции.

При останалите дигитални валути също има изчезнали монети. Смъртта на 54-годишния криптомилиардер Матю Мелън през април 2018 г. например остави 1 млрд. XRP (Ripple) в портфейл без достъп до частния ключ. Към настоящия момент това са активи на стойност над 300 млн. долара. Компанията Parity Technology пък самозаключи през 2017 г. приблизително 900 хил. Ethereum, след като кодът, необходим за достъп до портфейлите, бил случайно изтрит.

Макар и доста условно може да се обобщи, че около 20% от всички биткойни са изгубени или недостъпни, докато при останалите монети този процент е около и по-малко от 10 поради това, че са от по-скоро на пазара и при тях е нямало първоначалното несериозно отношение на потребителите, както при Bitcoin.

Капанът на сигурността

Поради децентрализирания характер на дигиталните валути няма институция, пред която да се докажете, че даден човек е собственик или наследник на цифров портфейл, за да получи достъп до него. Освен, разбира се, ако активите не се съхраняват в някоя от големите борси за обмен на криптовалути, които изискват документи за самоличност при регистрация. Но това крие сериозен риск от хакерски атаки и обикновено се използва от неопитни играчи, които търгуват с малки суми. Повечето дигитални валути се държат в харддиск портфейли с много високо ниво на защита и без достъп до интернет. Което ги прави почти невъзможни за пробиване без съответната парола.

Тук интересното е, че ако паролата е съставена от 15 случайни символа и собственикът на портфейла не си спомня нищо за тях, на практика няма никакъв шанс тя да бъде разбита, дори и да се използват ресурсите на най-добрите хакери или правителствени агенции.

Но има редица случаи, в които разбиването на паролата е възможно с помощта на професионалисти. Например, ако е нещо като TheIceMan123, но потребителя не може да налучка главните букви и цифрите. Или пък е записана на хартия (например Hdd%&7d77ddH#3@4), но при въвеждането й портфейлът не се отключа. Успех може да се постигне и ако са използвани цитати от филм или книга, както и случайни думи от някакъв списък.

Хакери на помощ

Компании като Wallet Recovery Services предлагат услуги за разбиване на пароли именно при казуси като изброените по-горе - когато потребителят има известна яснота за паролата си. "Хакерите" твърдят, че са създали оптимизирана многоканална C++ програма за извършване на т.нар. грубо дешифриране. Тя работи чрез клъстер от високопроизводителни Linux кутии, хоствани в облака Amazon EC2, което позволява огромна изчислителна мощ. Алгоритмите, които се използват за генериране на пароли, пък са гъвкави и могат да се справят дори с необичайни изисквания.

Този подход работи при почти всички основни цифрови портфейли (за Bitcoin, Ethereum и Litecoin), както и за специфични такива, в които се съхраняват монети като Monero, Dogecoin, Vertcoin, Peercoin, Mastercoin, Quark, Protoshares, Feathercoin и др. Услугата се предлага дори за хардуерни портфейли като Trezor и Ledger, които се смята, че имат най-високото ниво на защита. А цената е 20% от наличната в дадения портфейл сума, като се плаща само при успешно отключване.

Тук обаче неминуемо възниква въпросът за доверието - защо специалистите просто да не откраднат парите, ако могат да разбият паролата? Последното е особено важно предвид факта, че комуникацията и предоставянето на услугата е изцяло онлайн. Но при алтернативата дигиталните пари да останат блокирани завинаги рискът може би си струва.

Хипнозата като решение

Джейсън Милър от Южна Каролина предлага напълно нетрадиционен метод за решаване на проблема със забравената парола - хипноза. Той твърди, че може да помогне на хората да си спомнят кодовете за достъп до цифровите им портфейли чрез техники на регресия, за да разкрие загубени спомени. "Хипнозата има способността да помага на клиентите да намират изгубени предмети и да си припомнят неща, които са забравили. Така че е удачно решение в такива случаи", твърди Милър, който дори е обявил цена за услугата си - половин биткойн плюс 5% от възстановената сума. За съжаление обаче няма данни дали хипнозата е помогнала на някого да си спомни забравената парола.
Сигурната хартия в дигиталната ера

Колкото и парадоксално да звучи, дигиталните пари и достъпът до тях могат да бъдат най-добре запазени за дълго време чрез добрата стара хартия. Да, за биткойн има и хартиен портфейл, който може да заключите в сейф. Така няма да има нужда да се помни или записва съответната парола, а се осигурява и достъп за наследниците в случай на фатален край. Редица платформи предлагат тази услуга, но технологията е една и съща. Създава се текстови документ с два QR кода. Единият е публичният адрес на портфейла, към който ще се пращат дигиталните пари. Другият е частният ключ, който позволява да се управлява балансът. Когато се наложи да се изпращат суми от книжен портфейл, е достатъчно да бъде сканиран вторият QR код.

Ценното в случая е, че след като този документ се разпечата на хартия, дигиталният му вариант може да се изтрие. Така не остават никакви цифрови следи за портфейла и сигурността от хакване е гарантирана. И все пак съществува риск, макар и минимален, от разбиване на трезора и кражба на ценната хартийка.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г. Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

17 яну 2020, 8776 прочитания

Добрият по-малък брат Добрият по-малък брат

В Galaxy S10e Samsung включва най-силните страни на по-големите S10 и S10+ в по-стегнат формат, и то на по-достъпна цена

28 юни 2019, 6488 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Дяволът е в партидата

Данните на КФН показват леко понижение на средните натрупани лични средства в пенсионните фондове заради понижената им доходност

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10