"Заслугата" на България

Основен мотор на промяната е комисарят по финансовите услуги и капиталовите пазари Валдис Домбровскис, а докладчик в Европарламента беше българският евродепутат Ева Майдел. България има "историческа заслуга" за положителната промяна сега, която обаче едва ли дава повод за голяма гордост. Таксите по евровите преводи в страната бяха дадени като пример за огромната ножица в ЕС, която налага промяна на правилата - ако тук средно за превод на 100 евро те са около 20 евро (виж таблицата), то в държави като Полша и Швеция, които също са извън еврозоната, те са около 0 и 1 евро.

Справка в таксите на банките, които БНБ обобщава (последната актуализация е от 12 февруари), показва, че ножицата дори в България е много голяма. Най-ниските са между 5 и 7 евро при Прокредитбанк (в месечен пакет с други услуги) и ЦКБ до рекордните 57 евро при Юробанк. Тук обаче с уточнението, че понякога между таксите в официалната тарифа на банките и реалността има известно разминаване.

Например проверка на "Капитал" в реална ситуация показа такса превод в Юробанк за около 20 евро за транзакцията. В таблицата са дадени преводи, които са с вальор следващия ден. Някои банки таксуват допълнително - често с 20 - 30 евро за експресен превод, и затова трябва да се внимава при нареждането му. Обичайно малко по-евтини са преводите, ако се направят през онлайн банкирането, но намалението не е съществено.

Защо досега не се получава

От есента на 2016 г. банките в България получиха възможност да предлагат евтини преводи в евро, но реално не го правят. Възможност за това дава системата SEPA, която регламентира и уеднаквява правилата за извършването на кредитен превод (класически превод между сметки) и директен дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на задължения - вноски по кредити, комунални задължения и други. Досега единственото изискване по директива на ЕС е банките да таксуват междуграничните еврови преводи в SEPA със същата сума, която се налага и на вътрешните в евро. Но местните банки поддържат високи такси по последните, което автоматично държи такива и тези към чужбина. Затова ЕК и ЕП приеха база за това да станат преводите в местна валута, тоест трансферите в евро да струват колкото в левове. А последните са чувствително по-ниски - около 2-3 лв. на транзакция.

SEPA се използва от 34 държави – Европейската икономическа общност, която включва 28-те страни - членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а освен тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. Това означава, че от догодина преводите от и към тях трябва да поевтинеят значително.

Обобщената статистика на ЕЦБ дава обемът на кредитни преводи във всички валути, но без разбивка в евро и SEPA засега, но по данни, които БНБ предостави на "Капитал" през миналата година за периода 1 юли - 31 октомври 2017 г., в България през SEPA са минали 306 195 кредитни превода на обща стойност 4.852 млрд. евро. Според горните числа средният превод е 15 800 евро, а средната такса би била между 30 и 50 евро. Или наложени такси за над 12 млн. евро за четири месеца (около 50 млн. евро за година). Ако към тези трансфери се прибавят и тези в евро през Swift, то ефектът от таксите ще е още поне толкова, по изчисления на банкери.

Това донякъде обяснява и сериозния източник на приход за местните банки от тези трансфери, още повече в последните години на свит лихвен доход. Засега е рано да се говори какъв ще е ефектът за местните банки, но със сигурност те ще претърпят загуби от такси. "Капитал" изпрати въпроси до най-големите български банки с въпроси дали имат готовност за промяна на правилата за евровите преводи в SEPA и дали тази промяна би се отразила в повишение на други такси, за да се компенсира понижението. "Уникредит винаги се стреми да предложи на клиентите си най-добрите продукти и услуги. Разработваме и прилагаме новата нормативна уредба в съответствие с плановете ни и своевременно ще информираме за всяка новост по тази тема", коментираха от най-голямата българска банка.

"Правилата за евровите преводи бяха въведени достатъчно рано. Подготвени сме да ги изпълним в регламентирания срок", коментира и Ламбрина Гечева, директор "Подпомагане на дигитални услуги и Картов център" в ОББ. Според Гечева българският пазар вече е започнал да реагира плавно на очакваната промяна, както се случи и на другите европейски пазари, но от банката не очакват резки промени, които да засегнат клиентите. "Вече наблюдаваме плавно увеличение на таксите за левови преводи при някои наши конкуренти", казва тя. Дали ще има такава трайна тенденция ще си проличи в тарифите на банките тази и следващата година, когато реално ще влезе в сила промяната. Банкери, с които "Капитал" разговаря развиха и една положителна хипотеза - по-малки банки може да започнат да свалят таксите по евровите трансфери по-рано, с което да привличат по-големи клиенти.

Добрият стар и скъп Swift

Интересно е, че има все още и банки, които за еврови преводи са посочили, че използват старата система Swift, при положение че правилата на зоната SEPA осигуряват много по-бързи и опростени условия за преводи. За разлика от Swift, където има банки кореспонденти, които взимат множество такси и стават трансфери във всякакви валути, то по правилата на SEPA банките кореспондират директно, което елиминира разходите за други посредници. В тарифите си банките в България масово не разграничават плащания чрез SEPA и Swift, няма и разлика в тарифите между преводи в евро и други валути. Реално досега се оказваше, че банките използват по-модерна система за трансфери - SEPA, с която оптимизират разходите си за конкретна услуга, но я държат скъпа за крайните клиенти.

Именно горното повдигаше и въпроса дали след промените банките няма да предпочитат използването на Swift. Проверка на "Капитал" на място в банкови клонове преди година показа, че много клонове отказват да правят преводи в SEPA, a на места служителите не бяха чували за подобна система. Подобни сигнали имаше и от читатели. С новите правила очевидно няма да има значение коя система се използва и ефектът ще е положителен за крайния клиент.