Фед и ЕЦБ натискат спирачките

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

В края на миналата седмица доходността по 10-годишните германски облигации падна под 0% за първи път от 2016 г. Тази по американските им аналози е на най-ниското си ниво от началото на 2018 г. и е под тази на краткосрочните облигации на САЩ. Зад това движение се крие един основен фактор - апетитът за риск на пазарите беше намалял, а директната причина е решението на Федералния резерв (Фед) на САЩ да се откаже от вдигане на лихвите през тази година.

Подобно действие имаше и от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) в началото на годината, а през седмицата председателят й Марио Драги потвърди готовността монетарната институция да предприеме още мерки, ако е необходимо. Мотивите за техните действия са в очакванията им за забавяне на водещите икономики в света, заговори се дори и за рецесия в САЩ. Зад тези притеснения имаше и конкретни данни - производственият сектор в Германия се свива, същото се отнася и за този във Франция, забавяне има при услугите. След първоначалния шок обаче пазарите се поуспокоиха, а инвеститорите започнаха отново да гледат малко по-позитивно на ситуацията. Как реагираха финансовите активи и какво означава това за доходността им?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Привлекателните държавни облигации

Държавните облигации бяха първите, които реагираха на решенията на ЕЦБ и Фед. Това е логично, тъй като, от една страна, лихвите имат непосредствен ефект върху разходите, при които се финансират правителствата, а от друга, ДЦК са считани за най-сигурния актив по време на криза. И така несигурността, породена от очакванията за икономическо охлаждане, накара инвеститорите да се насочват към тях, което означава, че дори са склонни да загубят, но да съхранят средствата си.

Забавянето в темповете, с които централните банки повишават лихвите, означава, че това може да отложи временно и вдигането на разходите по кредити и доходността на депозитите и в България. Освен това би се отразило и в доходността на фондовете, които инвестират в ДЦК. Или нива около нулата. За местните вложители обаче това едва ли има голямо значение - последните данни на БНБ от тази седмица показват, че депозитите на домакинствата продължават да се повишават (8.5% годишно) и са на ново рекордно ниво от 52.04 млрд. лв. С малко по-висок темп растат и кредитите за неправителствения сектор до почти 58 млрд. лв.



Подкрепа за златото

Златото беше един от активите, които веднага се възползваха от новата ситуация, заради възприемането му като убежище при икономически сътресения или очаквания за такива. Цената му се повиши след заседанието на Фед и в момента е на нива 1315 долара за тройунция. Дългосрочно обаче стойността на благородния метал може да остане под натиск, а причината е в относително ниската инфлация. Обикновено златото се приема като застраховка срещу повишение на цените на стоките и услугите в икономиката.

От движението на цената зависят акциите на добивните компании, както и борсово търгуваните фондове (ETF), които инвестират в злато. След историческия му рекорд през 2011 г. от близо 2000 долара за тройунция през годините благородният метал загуби позиции заради отлив на капитали и насочването им към фондовите борси. Исторически среброто следва тренда на златото и върху него влияят същите фактори.

Борсите обичат ниските лихви

Инвеститорите в акции винаги са обичали ниските лихви, но този път не показаха същия ентусиазъм. Индексите са подложени на натиск от миналата седмица, а в основата са очакванията за забавянето на икономиките. Което означава, че най-вероятно печалбите на компаниите ще се свият. Най-сериозният им спад беше в петък миналата седмица, когато т.нар. крива на доходността в САЩ отново се обърна - т.е. лихвите по краткосрочните държавни облигации станаха по-ниски от дългосрочните. В случая 3-месечните носеха по-висок доход от 10-годишните трежърита.

Именно и кривата е един от основните признаци за предстояща криза, което се търгува от пазарите. Все пак след сътресенията от миналата година от началото на тази фондовите пазари се представят доста добре и се радват на възстановяване - американският S&P500 е нагоре с малко над 8%. Според анализа на Mаrketwatch фондовите борси са склонни да правят една от най-големите възвращаемости в месеците и тримесечията след обръщане на кривата на доходността. Дали ще е така - предстои да видим.

Походът на долара продължава

За последните десетина години доларът е в поход на поскъпване спрямо еврото, макар и така и да не достигна до паритет. Най-близо беше до изравняване на стойността си с единната валута в края на 2016 и началото на 2017 г. През последната година обаче трендът е само надолу. Предимство му дават по-високите лихви в САЩ спрямо тези в еврозоната, което прави инвестициите в доларови активи по-доходоносни. В момента едно евро се търгува за около 1.128 долара. Разбира се, влияние тук оказват и икономическите показатели за отделните икономики. При британския паунд ситуацията остава сложна заради Brexit, а както казват дилъри на форекс пазара - лирата в момента е една от най-трудните за търгуване валути.

Енергийните ресурси и петролът

Цените на петрола се движат по свои собствени правила и най-вече от картелните споразумения в ОПЕК. Разбира се, иономическият цикъл няма как да не им влияе и при очаквания за спад на глобалното търсене това се прехвърля и в спад на котировките на нефта. В момента обаче цената се движи най-вече от потвърденото намерение на Русия да намали добивите си - поет ангажимент към формата ОПЕК+. Проблемите във Венецуела оказват още по-голям стимул за цената и така петролът е на път да реализира първото годишно тримесечие от 2009 г. насам с най-голямо поскъпване - над 30%. Движението на цената му се отразява в акциите на петролните компании и фондовете, които инвестират в тях. А най-прекият ефект за потребителите, дори и да не инвестират на финансовите пазари, е през цените на горивата.