На фона на продължаващия спад на чуждестранните инвестиции по света след финансовата криза отпреди десетина години един друг източник на доходи за домакинства нараства и достига рекордни нива. Макар да са с далеч по-краткосрочен ефект за икономиката, паричните преводи към държави с ниски и средни доходи, в които влиза и България, нарастват с 9.6% и достига 529 млрд. долара през 2018 г., показва доклад на Световната банка и консултантската компания KNOMAD.

Основният източник на данните са националните статистики и информация от платежния баланс, изготвян от централните банки по света. Тези преводи обаче не включват неформални канали (като пренасянето на пари в брой например) и следователно сумите може да са подценени. Според Българската народна банка (БНБ) близо една трета от каналите, използвани от работещите български емигранти, са неофициални.

Емигрантските пари са и с най-голям дял в сектора на глобалните парични трансфери между физически лица, който се оценява на повече от 700 млрд. долара годишно, и е традиционно зает от банките и компаниите за разплащания. В него обаче все повече навлизат финтек иноватори като Revolut, Transferwise, Pay Pal, Google Pay и други, които залагат на бързината и по-ниските такси.

Доходите растат, преводите също

Увеличението на сумите, които работещите емигранти превеждат на семействата си, нарастват успоредно с икономическия растеж. Така например през 2009 г. обемите намаляват в почти всички държави, след което започват отново бавно да се повишават. Предварителните оценки на анализатори от Световната банка и KNOMAD показват, че в България са преведени 2.4 млрд. долара през 2018 г. Това е с 8.6% над нивото от предходната година, но 2017 г. беше по-силна – тогава икономиката на Европа бумтеше и отчете висок растеж и силна бизнес активност, в резултат на което емигрантските пари към България нараснаха с 32.4% спрямо 2016 г.

През 2018 г. голям двигател за увеличението беше САЩ, където данъчният пакет на администрацията на Тръмп ускори растежа на икономиката и повишението на заетостта. САЩ е и най-големият донор на парични преводи в света с 68 млрд. долара през 2018 г.

На регионално ниво най-голям ръст на паричните преводи от чужбина е видим в Южна Азия - 12.3%, основно заради Индия и Бангладеш, които общо са получили близо 95 млрд. долара от чужбина при 131 млрд. за региона като цяло. За увеличението в Индия фактор може да е и наводнението през миналата година в региона Керала, вследствие на което емигранти са изпращали по-голяма финансова помощ на семействата си, става ясно от доклада.

За страните в Европа и Централна Азия най-големите донори на емигрантски пари са Полша, Русия, Испания и САЩ. По тази линия Украйна, която е най-големият приемник в региона, е получила рекордните 14.4 млрд. долара през 2018 г. (което е с 18.5% над нивото от 2017 г.), като по-голямата част от сумата идва от Полша, Русия и САЩ. Това не е изненада, предвид факта, че около 5 млн. украинци (от население 44 млн.) са трудови мигранти, а 1.2 млн. от тях работят в Полша, където заплатите са три пъти по-високи и също има проблем с недостига на кадри вследствие на емиграцията към Западна Европа. Румъния е третият най-голям приемник на подобни средства в номинално изражение в Европа - 5.2 млрд. долара, а България е на осмо място с преводи за 2.4 млрд. долара по оценки на анализаторите.

Цените не падат

Средната цена, която се заплаща за международен превод, остава около 7% от превежданата сума през първото тримесечие на 2019 г., което е почти без промяна спрямо нивото през последната година. Трябва да се отбележи, че изчисленията в доклада се базиран на предполагаеми преводи от 200 долара (или еквивалентна сума).

Очаквано, най-скъпата пътека са банките, които таксуват средно по 10.9% на превод и бавно увеличават таксите си от средата на миналата година насам. Поскъпват и преводите през пощенски клонове, като достигат 7.6%, а под средните цени остават само компаниите за парични трансфери като Western Union с 6.06% и мобилните оператори с 2.9%. За справка, според дългосрочните цели на ООН до 2030 г. цените трябва да паднат до 3%.

В Европа най-евтиното място, от което емигранти да изпращат пари, е Русия – на фона на средно 6.9% в Европа и Централна Азия таксите от Русия са 1.9%. От друга страна, най-скъпият коридор е от Турция към България - близо 14%.

В Германия, която е голям приемник на емигранти от Централна и Източна Европа, таксите се понижават от 8% до 7.6%, но сред развитите европейски държави страната остава лидер с високата цена на услугите си. Всичко това плюс иновациите е стимул за създаването на финтек компании за алтернативни плащания, които работят с нулеви или с много ниски такси. В сектора на паричните трансфери амбиции заявиха и дори компании като Facebook.