Къде мигрират парите

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

На фона на продължаващия спад на чуждестранните инвестиции по света след финансовата криза отпреди десетина години един друг източник на доходи за домакинства нараства и достига рекордни нива. Макар да са с далеч по-краткосрочен ефект за икономиката, паричните преводи към държави с ниски и средни доходи, в които влиза и България, нарастват с 9.6% и достига 529 млрд. долара през 2018 г., показва доклад на Световната банка и консултантската компания KNOMAD.

Основният източник на данните са националните статистики и информация от платежния баланс, изготвян от централните банки по света. Тези преводи обаче не включват неформални канали (като пренасянето на пари в брой например) и следователно сумите може да са подценени. Според Българската народна банка (БНБ) близо една трета от каналите, използвани от работещите български емигранти, са неофициални.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Емигрантските пари са и с най-голям дял в сектора на глобалните парични трансфери между физически лица, който се оценява на повече от 700 млрд. долара годишно, и е традиционно зает от банките и компаниите за разплащания. В него обаче все повече навлизат финтек иноватори като Revolut, Transferwise, Pay Pal, Google Pay и други, които залагат на бързината и по-ниските такси.

Доходите растат, преводите също

Увеличението на сумите, които работещите емигранти превеждат на семействата си, нарастват успоредно с икономическия растеж. Така например през 2009 г. обемите намаляват в почти всички държави, след което започват отново бавно да се повишават. Предварителните оценки на анализатори от Световната банка и KNOMAD показват, че в България са преведени 2.4 млрд. долара през 2018 г. Това е с 8.6% над нивото от предходната година, но 2017 г. беше по-силна – тогава икономиката на Европа бумтеше и отчете висок растеж и силна бизнес активност, в резултат на което емигрантските пари към България нараснаха с 32.4% спрямо 2016 г.



През 2018 г. голям двигател за увеличението беше САЩ, където данъчният пакет на администрацията на Тръмп ускори растежа на икономиката и повишението на заетостта. САЩ е и най-големият донор на парични преводи в света с 68 млрд. долара през 2018 г.

На регионално ниво най-голям ръст на паричните преводи от чужбина е видим в Южна Азия - 12.3%, основно заради Индия и Бангладеш, които общо са получили близо 95 млрд. долара от чужбина при 131 млрд. за региона като цяло. За увеличението в Индия фактор може да е и наводнението през миналата година в региона Керала, вследствие на което емигранти са изпращали по-голяма финансова помощ на семействата си, става ясно от доклада.

За страните в Европа и Централна Азия най-големите донори на емигрантски пари са Полша, Русия, Испания и САЩ. По тази линия Украйна, която е най-големият приемник в региона, е получила рекордните 14.4 млрд. долара през 2018 г. (което е с 18.5% над нивото от 2017 г.), като по-голямата част от сумата идва от Полша, Русия и САЩ. Това не е изненада, предвид факта, че около 5 млн. украинци (от население 44 млн.) са трудови мигранти, а 1.2 млн. от тях работят в Полша, където заплатите са три пъти по-високи и също има проблем с недостига на кадри вследствие на емиграцията към Западна Европа. Румъния е третият най-голям приемник на подобни средства в номинално изражение в Европа - 5.2 млрд. долара, а България е на осмо място с преводи за 2.4 млрд. долара по оценки на анализаторите.

Цените не падат

Средната цена, която се заплаща за международен превод, остава около 7% от превежданата сума през първото тримесечие на 2019 г., което е почти без промяна спрямо нивото през последната година. Трябва да се отбележи, че изчисленията в доклада се базиран на предполагаеми преводи от 200 долара (или еквивалентна сума).

Очаквано, най-скъпата пътека са банките, които таксуват средно по 10.9% на превод и бавно увеличават таксите си от средата на миналата година насам. Поскъпват и преводите през пощенски клонове, като достигат 7.6%, а под средните цени остават само компаниите за парични трансфери като Western Union с 6.06% и мобилните оператори с 2.9%. За справка, според дългосрочните цели на ООН до 2030 г. цените трябва да паднат до 3%.

В Европа най-евтиното място, от което емигранти да изпращат пари, е Русия – на фона на средно 6.9% в Европа и Централна Азия таксите от Русия са 1.9%. От друга страна, най-скъпият коридор е от Турция към България - близо 14%.

В Германия, която е голям приемник на емигранти от Централна и Източна Европа, таксите се понижават от 8% до 7.6%, но сред развитите европейски държави страната остава лидер с високата цена на услугите си. Всичко това плюс иновациите е стимул за създаването на финтек компании за алтернативни плащания, които работят с нулеви или с много ниски такси. В сектора на паричните трансфери амбиции заявиха и дори компании като Facebook.