С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 авг 2019, 11:48, 3011 прочитания

Дивидентите отвъд борсата

Големите непублични компании и тази година ще разпределят част от печалбите, макар и по-малко спрямо 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Някои от най-големите български компании, в които има и доста малко акционери, продължават традицията за разпределение на дивидент и през тази година. Обемът им за 2018 г. обаче е значително по-малък от предходната. Това се дължи най-вече на спад в печалбите или засилени инвестиционна активност. Разбира се, при някои компании има и леко повишение.

Информацията е важна, тъй като става въпрос за компании, които навремето са били приватизирани по линия на масовата приватизация или са били на борсата и вече са се отписали. По тази причина в тях има много дребни акционери, които обаче не знаят правата си и често пропускат да се възползват от тях – да получат дивидент, да участват в общо събрание, обратно изкупуване или увеличение на капитала. Като цяло много от непубличните компании имат ниско ниво на прозрачност и зачитане на правата на малките акционери. Често причината за отписване от борсата е и именно желанието да няма намеса от собственици извън мажоритарния. Други пък са на другия полюс и често имат много по-добра корпоративна отговорност дори и от публичните дружества, които са длъжни да спазват много по-високи стандарти.


Рекордът отново е в Пирдоп

Общо за миналата година ще бъдат разпределени малко над 400 мнл. лв. при 620 млн. лв. за 2017 г. Сумите може и да варират, тъй като в статистиката не влизат абсолютно всички компании. Има и много големи, които не разпределят. Дори и така сумата е далеч по-голяма от тази, която разпределиха през тази година листваните на БФБ дружества - 147 млн. лв.

Традиционно най-голям дивидент разпределя медодобивният завод на "Аурубис" в Пирдоп. През миналата година компанията, която е втората по големина в България по размер на приходите, раздаде рекордните почти 400 млн. лв. от печалбата за 2017 г. Извън мажотирания собственик има 29 хил. акции, разпределени в над 2000 собственици. Основен акционер в дружеството е германската група Aurubis (през регистрирано в Австрия дружество), която държи почти 20.8 млн. акции (99.86%). През тази година обаче компанията ще разпредели двойно по-малка сума заради понижената печалба – за акционерите ще отидат 202 млн. лв.



Дружеството има много последователна политика по отношение на разпределение на печалбата - за три години към акционерите са върнати почти 800 млн. лв. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена и към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува. От списъка с присъствалите на общото събрание акционери обаче не личи да е имало голяма заинтересованост от малките собственици - извън мажоритарния е присъствал само още един притежател на акции. Все пак това на ги лишава от правото да си получат дивидента.

На второ място по размер на дивидента е "Солвей Соди", който ще е по-нисък през тази година. От отписването й от борсата през 2002 г. обаче компанията е разпределила над 1 млрд. лв. сред акционерите си, като единствената година, в която е пропуснала да направи това, е 2005 г.

Сред големите индустриални и добивни компании, които дават дивидент, е и "Асарел Медет". През последните две години тя е разпределила съответно 51 и 84 млн. лв. от печалбите си, като това става ясно в докладите за дейността на компанията за 2018 г. и 2017 г.

През тази година ръководството на предприятието е предложило такъв да не се разпределя, според дневния ред на общото събрание. По време на провеждането му обаче председателят на Надзорния съвет и акционер Димитър Цоцорков е направил друго предложение за разпределение, което е било прието.

От протокола на събранието обаче не става ясно какво е било то. От компанията също не пожелаха да коментират пред "Капитал". През тази година тя направи и процедура по обратно изкупуване на акции, при която са били упражнени 558 хил. акции, или 13.9% от капитала, които сега са в самото дружество и реално са без права. Целта е впоследствие този дял да бъде продаден на нов инвеститор.

Сред компаниите със стабилна дивидентната политика са два от най-големите производители на бира - "Карлсберг България" и "Загорка". Другата компания от топ 3 "Каменица" обаче няма да разпредели и през тази година част от печалбата си.

Кой не разпределя

Най-голямата компания в България, която има и значителен брой дребни акционери, е "Лукойл Нефтохим". През миналата година тя отново излезе на загуба след временни печалби през 2016 и 2017 г. От приватизацията й и слизането от фоновата борса тя традиционно е на загуба, което не й позволява да разпределя дивиденти, а когато има печалба, тя обичайно отива за покриване на загубите. "Биовет" също е сред големите бивши борсови дружества, които няма да разпределят дивидент от печалбата си, която за 2018 г. е 28 млн. лв.

Печалби няма да разпределят и КЦМ, "Балканфарма Дупница", "Агрополихим". Решенията да не се дава дивидент обаче не са непременно лоши, тъй като всяка компания има определена политика в тази посока – било заради инвестиции или разрастване. В случая проблемът по-скоро е за дребните акционери, които не могат да монетизират вложението си, още повече ако непубличната компания не прави обратни изкупувания на акции от тях.
Да припомним!

След като Общото събрание на акционерите гласува дивидент, неговото изплащане трябва да започне в рамките на 3 месеца по закон. Дивидентът има давност 5 години и ако в този период не е потърсен, сумата се връща в дружеството и акционерът губи правото си на сумата. Всеки собственик трябва да има своя депозитарна разписка, която е получил при приватизацията. Важно е да се знае, че броят на акциите, които пише, че притежава в нея, може да не отговаря на реалния брой. Причината е, че дружеството може да е правило увеличения на капитала или други преобразования. НАП и Централният депозитар имат услугата EWALLET, която позволява на всяко физическо лице, което притежава Персонален идентификационен код (ПИК) от приходната агенция, да провери безплатно онлайн какви финансови инструменти притежава. Другият вариант е проверка в инвестиционен посредник, за което ще се заплати такса.

Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се установи контакт с компанията, където в най-честия случай трябва да се попълни формуляр и да се подаде банкова сметка за превод на дивидент. Последният не се изплаща на ръка. Ако предходните години (до 5) е имало такъв, той също трябва да бъде преведен на акционера. За физическите лица ще бъде удържан данък от 5% при източника, тоест ще бъде получен нетният му размер. При починал акционер наследниците му унаследяват акциите.

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Моят все по-скъп банкер 2 Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

13 сеп 2019, 5327 прочитания

Има ли спасение в криптовалутите Има ли спасение в криптовалутите

Идеята за криптовалутите като "убежища" става все по-малко радикална на фона на опасността от рецесия

13 сеп 2019, 2031 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Ще стане ли BAANG новият FAANG

Поскъпващото злато и регулаторните проблемите при някои IT компании изваждат във фокуса на инвеститорите добивните компании

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език