Алтернативa и на депозита, и на заема

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Споделеното peer-to-peer финансиране и осигуряването на доходност от него става все по-популярно, особено на фона на нулевите лихви, които носят банковите депозити. И ако в България то е познато отскоро, по света за него се говори и то развива от повече от десет години.

Без разходи за издръжка на офиси и персонал, peer-to-peer платформите дават възможност за хора със свободни средства да печелят повече, а за тези, които имат нужда от свеж капитал – да получат такъв при по-леки условия. Така се елиминира и банковото посредничество при разпределяне на капитала.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подобно на всяка друга инвестиция, при peer-to-peer кредитирането съществуват рискове, но и очакваната доходност е по-висока. Основната несигурност в случая се изразява в невъзможността кредитополучателят да изплати кредита си - риск, който обаче съществува и във всяка друга ситуация. Тъй като платформите за p2p кредитиране не са банки и вложените средства не са на депозит, сумите до 196 хил. лв. не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете. Бизнес моделът на peer-to-peer компаниите се базира на технология, по-гъвкаво управление и слабите регулации в сектора.

Така в общия случай платформите могат да предложат на кредитополучателите и по-атрактивни условия в сравнение с тези по класическите банкови заеми. Очакванията за икономическо забавяне обаче оказват някои негативни ефекти върху бизнеса на тези платформи, маржовете им се свиват заради големите маркетингови разходи, а вложителите все по-трудно се наемат да предприемат нови рискове. България засега изглежда изолирана от тези тенденции.

В България - не забавяне, а ръст



В момента в страната предлагат услугите си две p2p платформи, като всяка от тях е представител на двата вида, действащи на пазара. Единият са т.нар. peer-to-peer marketplace, или агрегатори. Те не предоставят финансиране, а предлагат на инвеститорите възможност да вложат средствата си в кредити, отпуснати от трети страни – т.нар. агрегатори. Това са различни кредитни институции, които най-често са небанкови компании за заеми, лизингови дружества, факторинг компании и т.н. регулирани институции, предоставящи финансиране. При този модел платформата печели от таксите, които събира от оригинаторите.

Такава е Iuvo, като данни на компанията показват, че инвеститорите в нея реализират средна нетна доходност между 8 и 10% годишно, а максималната на пазара е около 15%. Разбира се, по-високата доходност е свързана и с по-рисков портфейл. От създаването си през август 2016 г. Iuvo е достигнала над 77 млн. евро инвестиции. Тези пари са инвестирани от над 13 хил. инвеститори от над 120 държави по целия свят. "Българският пазар расте наравно, а в определени ситуации дори и по-бързо от други европейски пазари, на които оперираме. Средномесечният ръст в България е експоненциално 5-8%, т.е. върху растящата база от предходния месец", коментира пред "Капитал" главният изпълнителен директор Ивайло Иванов.

"Новите инвестиции за осемте месеца от началото на годината са около 40 млн. евро, като за цялата предходна година оборотът е бил около 30 млн. евро – компанията ще отбележи сериозен ръст през 2019 г.", отбелязва още Иванов. Въпреки стабилния растеж Iuvo не прибързва с добавянето на нови оригинатори към мрежата си от партньори, макар към нея да има силен интерес от тяхна страна. Всяка нова финансова институция ще бъде добавена след детайлен подбор и оценка, тъй като компанията се стреми да работи с качествени компании със стабилен бизнес.

Работещата на българския пазар от 2016 г. платформа Klear също отбелязва стабилен растеж и не усеща ефектите от забавянето на глобалната икономика. Тя е класическият вариант на p2p платформите – те, от една страна, дават на инвеститорите възможност да изградят портфейл от различни кредити, в които да вложат средствата си според избраната от тях рискова стратегия и търсената доходност, а от друга – отпускат финансирането на търсещите средства след преценка на кредитния риск, като могат да използват за целта и собствени средства, а не само набираните от инвеститорите.

Инвеститорите на Klear се увеличават и влагат все по-големи суми, заявиха от компанията за "Капитал", като отчитат, че p2p стават все по-разпознаваеми на българския пазар. Платформата реализира средна годишна доходност от 6.8%. От създаването си в края на 2016 г. до този момент през платформата 1329 инвеститори са отпуснали 1094 заема на стойност малко над 9.7 млн. лева. За първите осем месеца на годината инвеститорите са вложили 3.5 млн. лева, което е 49% ръст спрямо същия период на предходната година, показват данни на компанията.

Глобалните рискове

Като всяка индустрия обаче и споделеното финансиране не е застраховано от ефектите на глобалната икономика. Свързаните опасности от т.нар. обърната крива на доходност и забавящата се икономика оказаха своето влияние върху акциите на банките през последните месеци, а маржовете им вече се свиват. Но притесненията на банките изглеждат дребни на фона на предизвикателствата, с които се сблъскват рееr-to-peer платформите по света.

Един от най-големите играчи в peer-to-peer индустрията, американската Lending Club, е отпуснала кредити в размер на 3.1 млрд. долара през платформата си за последното тримесечие, но въпреки това отчита малка нетна загуба. Британската Funding Circle е значително по-малка и последствията от забавящата се световна икономика са по-осезаеми. Акциите на компанията са загубили близо половината от стойността си от юни досега, посочва Financial Times. Този спад е показателен за това колко уязвими са peer-to-peer кредиторите към забавянето на световната икономика.

Трябва обаче да се намерят заемодатели и кредитополучатели, но липсват достатъчно хора, готови да изложат парите си на риск, особено в период на глобално забавяне. Peer-to-peer индустрията се опитва да се справи с това, превръщайки се в играч на едро, който продава заемите на банки и управляващи дружества или ги обединява, за да бъдат те изконсумирани от капиталовите пазари. По данни на Finsight от началото на годината досега 9 млрд. долара заеми са били секюритизирани и продадени на капиталовите пазари от peer-to-peer кредиторите. Следователно "партньорско кредитиране" се превръща в "пазарно кредитиране", пише Financial Times.

Но проблемът с намирането на кредитополучатели остава трудност, която е ясно видима и във високите маркетингови бюджети на peer-to-peer платформите. Te изяждат повече от една трета от приходите на Lending Club и повече от 40% на Funding Circle.

Въпреки това обаче има светлина в тунела за p2p компаниите. Онези, които успеят да преживеят следващия спад, може да успеят да консолидират пазара. Ако тези платформи успеят да докажат, че могат да останат рентабилни по време на рецесия, ще спечелят доверието на инвеститорите. Изпълнителният директор на базираната в Обединеното кралство платформа RateSetter Ридиън Луис вярва, че компаниите за споделено финансиране трябва да се придържат към "бавен растеж". Това означава да работят с инвеститори с ниска цена на капитала. Като RateSetter, която обичайно залага на дребни клиенти, които търсят алтернатива на банковите депозити. Така не би се постигнала твърде висока възвращаемост, но пък е и застраховка от също толкова голяма загуба по време на рецесия.