Миналата година беше една от най-лошите за българския капиталов пазар напоследък. Водещият индекс Sofix удари тригодишно дъно, ликвидността и оборотите останаха ниски, липсваха нови големи компании на борсата, макар набраният капитал през нея да нарасна, но главно в предварително договорени сделки между свързани компании (виж карето).
Не така стоят обаче нещата с местните взаимни фондове, които правят едно от най-добрите представяния от кризата насам, а активите им за първи път достигнаха 4.5 млрд. лв. заедно с тези на чуждестранните схеми, предлагани в България.
Този парадокс си има лесно обяснение. Добрата доходност не се дължи на местните акции, а на чуждите и особено на книжа на пазарите от Източна Европа и Русия. Продължаващият растеж на водещите глобални пазари също е важен мотор за доходността, но, разбира се, и способността и гъвкавостта на портфолио мениджърите, които успяват да насочват активите на фондовете в добре структурирани портфейли.
Невиждано от доста време
Лидерът по доходност води с цели 30% - число, невиждано през последните години. Двуцифрената печалба вече не е нещо невиждано при българските управляващи дружества, а дори и по-консервативни схеми успяват да осигурят прилична доходност въпреки ниските лихви и отрицателната доходност по държавните облигации. Повечето от класираните фондове бият средногодишната инфлация, която се движеше в рамките на 2-3% за 2019 г. А 19 от 20-те най-печеливши схеми в акции са с двуцифрена доходност.
Класираните фондове са на база данните, които те предоставят и се обявяват публично на сайта на Българската асоциация на управляващите дружества. В таблицата е представена доходност на взаимните фондове на база нетна стойност на един дял, без да са включени таксите на входа и изхода. Това винаги трябва да се има предвид, тъй като изяжда от доходността. При всяко управляващо дружество таксите са различни, като зависят и от сумата на покупка, и от периода на задържане. Управляващите дружества налагат три вида такси – при покупка, при обратно изкупуване и такса за управление.
Някои дружества имат високи такси за вход, но ниски за изход. Колкото е по-активен фондът и по-разнообразни инструменти има в него, може да се очаква да има и по-високи комисиони. Обикновено варират между 0 и 2%, но има такса и от порядъка на 3%. Важно е също така, че постиганата минала доходност не е гаранция за бъдеща такава. Нещо, което може да се прецени и според коефициент "Стандартно отклонение", който показва връзката между риск и доходност. Колкото по-висок е той, толкова по-висок става шансът доходността да се отклони.
Лидерите – от Русия с любов
Фондът с най-висока доходност е "Адванс Източна Европа" и той пое лидерството от втората половина на годината. Представянето му е подкрепено от няколко ключови компании в портфолиото му като добивната "Норилск никел" и газовата "Новатек", които се представиха много добре през годината. В топ 5 на инвестициите са и две други руски компании - "Лукойл" и най-голямата местна банка "Сбербанк", чиито акции след известни колебания затвориха с добри печалби в края на 2019 г. Фондът емитира в евро своите дялове и е от средно големите в България с активи за малко над 2 млн. евро.
На руска подкрепа се радва и вторият в класацията ПФБК "Восток", в чийто портфейл над 30% заемат енергийните акции. Той беше втори и през третото тримесечие на годината.
При смесените балансирани фондове (акции и облигации) с най-добра доходност е още един фонд на "Карол" - "Адванс глобал трендс". С най-голям дял от акциите в него са тези на компании от Северна Америка и в секторите IT и финансови услуги. При смесените консервативни схеми с най-добра доходност е един от най-старите фондове в България - "Елана еврофонд". Той инвестира основна част в корпоративни облигации, депозити и парични средства, а една малка част в акции, когато има подходящи пазарни условия. С подобен фокус е и "Конкорд фонд 6 облигации", който е с най-добра доходност при фондовете в облигации, които са и основната му инвестиция.
Има ли бъдеще на борсата
Тази година се очаква да е с една идея по-интересна за капиталовия пазар. На борсата ще се появят няколко нови компании. "Илевън кепитъл" съвсем скоро ще се опита да набере 4 млн. лв. от инвеститорите, "Телелинк бизнес сървисис груп" започва вторично предлагане на акции, което ще я оцени на почти 100 млн. лв., земеделската ФАР търси до 7.5 млн. лв., а ПИБ обяви, че започва най-голямото увеличение на капитал в историята на борсата - 200 млн. лв. В комбинация с прогнозата, направена от борсови анализатори и брокери пред "Капитал" (виж 10-те акции на 2020 г.), че Sofix ще нарасне средно със 17.5% тази година, това поне на хартия вещае наистина добра година. Ако всичко това пък бъде гарнирано с още нови компании, повече ликвидност, връщане на големите инвеститори и доверие в корпоративното управление, може да се окаже, че фондовата борса в България е затворила някои от най-лошите страници в историята си.
На фона на оптимистичните данни от взаимните фондове падащите обороти и сделки на фондовата борса чертаят по-друга картина. По данни на БФБ броят на сделките през миналата година е 44 167, което е спад с 19%. Още повече падат оборотите – с 39% до 333.6 млн. лв. Положителното е, че почти два пъти се е увеличила сумата на набрания през борсата капитал, макар миналата година да нямаше нито едно първично публично предлагане. Обаче с едно условие. Това дойде основно от компании, които по някакъв начин са свързани или близки до "Химимпорт" - "Холдинг Варна", "Холдинг Света София", "Капитал мениджмънт", "Супер Боровец пропърти фонд", чиито увеличения стават безпроблемно заради готовия ресурс в пенсионните и взаимните им фондове. Увеличение направиха и две от дружествата в групата на "Софарма" - "Софарма трейдинг" и "Софарма имоти", както и козметичната "Лавена".
Миналата година беше една от най-лошите за българския капиталов пазар напоследък. Водещият индекс Sofix удари тригодишно дъно, ликвидността и оборотите останаха ниски, липсваха нови големи компании на борсата, макар набраният капитал през нея да нарасна, но главно в предварително договорени сделки между свързани компании (виж карето).
Не така стоят обаче нещата с местните взаимни фондове, които правят едно от най-добрите представяния от кризата насам, а активите им за първи път достигнаха 4.5 млрд. лв. заедно с тези на чуждестранните схеми, предлагани в България.
0 коментара