Инвеститорите и компаниите ще спечелят от обща клирингова система в региона

Българската фондова борса също осъзнава, че регионалният клиринг ще понижи разходите и ще улесни търговията в страната.

Триша Парк е мениджър, а Ханес Такаш – главен мениджър с ресор "Местни валути и развитие на капиталовите пазари" в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В началото на ноември двамата експерти гостуваха в България, за да представят свое изследване, фокусирано върху ползите, които би предоставило създаването на централен контрагент (ЦК) за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Идеята е този ЦК да е основата на нова единна клирингова система за пазарите от региона. Разговаряхме с Парк и Такаш зa тяхната иновативна идея и какво отражение би имала тя върху българския капиталов пазар.

Представете накратко изследването, което сте изготвили? Какво налагаше неговата поява?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Парк: Този доклад се фокусира върху предимствата за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които може да предостави централният контрагент като единен субект в региона. Изследването беше завършено през август. Веднага след това започнахме да провеждаме срещи най-вече за да получим обратна връзка от пазарните участници и всички заинтересовани страни. Финалната версия на доклада, която включва и тази обратна връзка от пазара, беше публикувана и представена по време на конференция в Лондон през септември. На събитието присъстваха пазарни участници, ЦК от Европа. Обсъдихме предизвикателствата, пред които сме изправени в момента и които очакваме в бъдеще. Присъстваха някои от най-големите банки като UniCredit и Citi Bank.

Защо България трябва да стане част от този нов ЦК, който предлагате? Какви ще са ползите за капиталовия пазар в страната?

Такаш: Причината, поради която изготвихме това изследване, е интересът, който имат пазарните участници. Някои от страните от региона имат собствени ЦК, разходите по които им излизат твърде високи. Така че ползите от идеята за регионален ЦК не са една или две – по-ниски разходи, стимулиране на вътрешните капиталови пазари, повече ликвидност, стабилност. България би спечелила от регионален ЦК и защото броят на пазарните участници ще нарасне и достъпът до пазара ще се улесни. По този начин ще се повишат конкуренцията и качеството на услугите. Големите печеливши ще са както потребителите, така и бизнесът.



Разбира се, не всичко зависи от единната клирингова система. Важни са и качеството и правилният мениджмънт на самите финансови компании. Срещнахме се с много представители на финансовия сектор в България, най-вече от големите банки и посредниците. Всички те са положително настроени, защото осъзнават ползите, които самите те ще имат от тази идея. Тук говорим най-вече за транзакционните разходи, които биха били значително по-ниски. Освен това ЦК работи като "абсорбатор" на рисковете и ги понижава чувствително. За жалост на този етап нищо не зависи от нас като институция. ЕБВР е просто инициатор на разговорите.

Срещнахте ли се с представители на българските власти и на БФБ – София?

Т.: Проведохме разговори с ръководството на борсата и регулатора (Комисията за финансов надзор - бел.ред.) и ги поканихме на всички наши конференции по темата. Нашата цел е да получим максимално изчерпателна обратна връзка относно изследването ни и да разберем какви са страховете на пазарните участници, били те частни или държавни.

Как гледа БФБ на вашата идея, подкрепя ли я?

Т.: Мисля, че все още не са взели окончателно решение. От това, което обсъждахме обаче, останах с позитивно впечатление. Българската борса осъзнава, че регионален ЦК ще понижи разходите и ще улесни търговията в страната. Част от дейностите ще се координират на регионално ниво, но местните борси ще запазят своята автономия. Ползите са много и сме ги представили в доклада, с който всички пазарни участници се запознаха. Изследването е достъпно на сайта ни и всеки човек може да го види.

П.: Важно е да се посочи, че според новите европейски регламенти минималният капитал за създаване на нов ЦК е 9.4 млн. евро. В нашия анализ разглеждаме ЦИЕ като регион от 8 държави, което означава, че всяка от тях ще трябва да отдели малко над 1 млн. евро. Според нас сумата е приемлива с оглед на възможностите, които клиринговата система ще предостави. ЦИЕ изостава като капиталов пазар от Западна Европа и по размера на сделките, и по техния брой, така че това е сред възможните варианти за наваксване на дистанцията.

Къде другаде в света има подобни регионални единни клирингови системи?

Т.: Ако погледнем по-мащабно, всички международни ЦК работят и на регионално ниво и се съобразяват с нуждите на конкретните страни в региона. Тази концепция далеч не е нова, просто сега oпитваме да я поставим в регионален контекст.

П.: Eдин от най-добрите примери е Ирландската фондова борса. Властите в страната решиха да нямат собствен ЦК, а да се включат към клиринговата система Eurex Clearing. Резултатът са повече пазарни участници, повече конкуренция, повишени обеми на търговията. Ирландия в действителност е отличен пример за това, което една регионална, континентална или международна единна клирингова система би могла да предостави като ползи.

Един от големите проблеми на българския капиталов пазар е липсата на чужди инвеститори. Би ли могла вашата идея за регионален ЦК да ги стимулира да навлязат на пазара?

Т.: Представете си, че сте дребен инвеститор, който проявява интерес към навлизане на определен пазар с малък размер и ниска ликвидност. Ако сте разумен и добре подготвен теоретично и практически, едно от първите неща, които ще гледате, са транзакциите – какви са разходите по тях и кой ги осъществява. Освен това ще ви интересува и доколко улеснено е навлизането на пазара. Нашата идея за регионален ЦК за ЦИЕ е свързана точно с това. Тя ще помогне на фондовия пазар да привлича инвеститори от всякакъв клас и размер.

В противовес с вашата идея за регионален ЦК в ЦИЕ ли са плановете на България да стане част от еврозоната?

П.: Едното не изключва другото. Това може до известна степен да промени модела на управление, тъй като еврото е по-малко рискова валута. Промените обаче няма да са значителни, тъй като България е във валутен борд и има фиксиран курс на лева спрямо еврото. Международните клирингови системи работят с всякакви валути и според разпоредбите на Европейския съюз сделките трябва да се осъществяват на ниво централни банки независимо какви парични средства се използват.