ЕЦБ разшири стимулите, но разочарова пазарите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕЦБ разшири стимулите, но разочарова пазарите

Президентът на ЕЦБ Марио Драги счита, че решенията са адекватни въпреки реакцията на пазарите

ЕЦБ разшири стимулите, но разочарова пазарите

Намаляването на лихвите и лекото удължаване и раширяване на покупките на активи се оказа по малко от очакваното

3469 прочитания

Президентът на ЕЦБ Марио Драги счита, че решенията са адекватни въпреки реакцията на пазарите

© RALPH ORLOWSKI


Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи лихвата си по депозити до -0.3% и представи серия от допълнителни мерки за разхлабване на паричната си политика в четвъртък. Президентът на институцията Марио Драги обяви, че програмата за изкупуване на активи (quantitative easing QE) ще продължи поне до март 2017 г.  и вече ще включва и дълг на местните власти. По този начин институцията иска да противодейства на дефлационния натиск и да стимулира все още крехкото икономическо възстановяване в еврозоната. Въпреки разширяването на неконвенционалните мерки пазарите като цяло останаха разочаровани заради натрупаните през последните седмици очаквания за още по-радикални действия от страна на централната банка, като увеличаване размера на месечните покупки. Това доведе до поскъпване на еврото и спад на европейските капиталови пазари.

Първите коментари на анализаторите са, че мерките ще могат да помогнат малко на европейската икономика. От своя страната президентът на ЕЦБ Марио Драги отново даде знак, че паричната политика не е панацея, че трябват и други действия, за да се подкрепи възстановяването, и са нужни структурни реформи за повишаване на производителността.

По-дълго, но не и повече

Марио Драги обяви, че програмата за изкупуване на ценни книжа, стартирала в началото на тази година, ще продължи най-малко до март 2017 г. Досегашният срок беше септември 2016 г. По думите на Драги QE може да бъде продължено допълнително, ако няма сигнали, че инфлацията в еврозоната не е на устойчив път към целевите 2%. Другата голяма промяна е включването на облигации, емитирани от местни власти, сред активите, които могат да бъдат изкупувани в рамките на програмата. ЕЦБ обаче не променя обема на покупки от сегашното му ниво от 60 млрд. евро месечно. Банката също така ще започне да реинвестира изплатените главници от изкупуваните активи, което по думите на Драги става важно предвид удължения период на програмата.

Централната банка също така понижава лихвите по депозитите до ново рекордно ниско ниво от минус 0.3%, като промяната влиза в сила от 9 декември. Досега депозитната лихва беше на ниво от -0.2%. Основният лихвен процент остава непроменен на ниво от 0.05%. Негативните лихви трябва да стимулират банките да не държат излишните си средства на депозит в ЕЦБ, а да ги използват за кредитиране. Те също така трябва да спомогнат за повишаване на инфлацията до целените от ЕЦБ 2% на годишна база и за отслабване на еврото (макар и последното да не е официална цел на ЕЦБ).

Забавянето на икономиката в световен мащаб, ниските цени на енергийните ресурси и минималната инфлация в еврозоната са основни аргументи за разширяването на стимулите на ЕЦБ. През ноември потребителските цени в еврозоната са нараснали с едва 0.1%, далеч под прогнозираните от ЕЦБ при началото на покупките на активи.

През последните месеци Драги многократно декларира готовността на банката да действа по-активно с реплики като тази, че "ЕЦБ трябва да направи каквото трябва". На това пазарите реагираха със значителен спад в курса на еврото, понижение на доходността по облигациите на страните от еврозоната и ръст в цените на акциите. Обявените в четвъртък мерки обаче не успяха да отговорят на натрупаните очаквания, което доведе до рязка промяна на пазарните движения в обратна посока. Единната валута поскъпна с над 2% спрямо долара, докато повечето големи борсови индекси в еврозоната отстъпиха с между 1.8 и 2.5%. Доходността по държавните ценни книжа също се покачи.

Едно от позитивните изключения на пазара бяха регионалните облигации, които поскъпнаха след новината, че ЕЦБ ще ги включи в програмата за количествено облекчаване. Според изчисленията на Rabobank този пазар възлиза на 377 млрд. евро, като е доминиран най-вече от Германия и Испания.

Разочаровани пазари

"Пазарите оценяваха по-силно понижение на лихвите, така че спадът само с 10 базисни пункта се оказа разочарование", коментира пред Bloomberg Ник Кунис, макроикономист в ABN Amro. "Драги обещаваше прекалено много, но предостави прекалено малко. Всички на пазара очакваха той отново да бъде рицарят на бял кон за Европа, което обаче не се случва", отбелязва от своя страна Патрик О'Донъл от Aberdeen Asset Management, цитиран от Financial Times. "Тези мерки представляват само дребни поправки по краищата. Те могат да помогнат малко на европейската икономика, тъй като сигнализират за продължителен период на разхлабена парична политика и излишна ликвидност. Ако обаче ЕЦБ няма да предприеме повече изпреварващи мерки, става още по-важно за политиците в региона да започнат да реформират икономиките си. Европа разчита на търговията, а перспективите пред нея в световен мащаб не са добри. Мерките на ЕЦБ дават малко време, но не са панацея", добавя той.

"ЕЦБ има воля за действие, но за съжаление не може да оправи всички проблеми сама. Еврозоната се нуждае от проинвестиционни реформи и повече държавни инвестиции", коментира Гунтрам Волф, директор на тинк-танка Bruegel. Същевременно и действията на Драги са ограничени от влиятелните германски представители в ЕЦБ, които през последните седмици реагираха остро на неговите заявки за повече QE. На пресконференцията след заседанието на ЕЦБ Марио Драги заяви, че решението не е било единодушно, но с голямо мнозинство. Така или иначе обаче дори и без вътрешна съпротива ефектът от неортодоксалните мерки на ЕЦБ започва да намалява с употребата им и затова и Драги не пропусна за пореден път да прати топката към правителствата за структурни реформи.

Въпреки негативната реакция на пазарите Драги изразява увереност, че взетите решения са адекватни и ще помогнат за постигане на поставените цели. "Наблюдаваме бавно, но стабилно възстановяване. Досегашните ни действия са ефективни – пазарните условия за финансиране са облекчени, доходността по държавните и корпоративните облигации спадат. Разширяваме мерките точно защото работят, а не защото са се провалили", изтъква той. Въпреки това ЕЦБ понижава леко прогнозата си за средното ниво на инфлация до 0.1% през тази година, 1% - през 2016, и 1.6%  - през 2017 г. Драги обаче изтъква, че ако досегашните мерки не са били предприети, очакваната инфлацията е щяла да бъде с 0.5% по-ниска през следващата година и с 0.3% през 2017 г. Според ЕЦБ количественото облекчаване ще повишава БВП на еврозоната с 1% между 2015 и 2017 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи лихвата си по депозити до -0.3% и представи серия от допълнителни мерки за разхлабване на паричната си политика в четвъртък. Президентът на институцията Марио Драги обяви, че програмата за изкупуване на активи (quantitative easing QE) ще продължи поне до март 2017 г.  и вече ще включва и дълг на местните власти. По този начин институцията иска да противодейства на дефлационния натиск и да стимулира все още крехкото икономическо възстановяване в еврозоната. Въпреки разширяването на неконвенционалните мерки пазарите като цяло останаха разочаровани заради натрупаните през последните седмици очаквания за още по-радикални действия от страна на централната банка, като увеличаване размера на месечните покупки. Това доведе до поскъпване на еврото и спад на европейските капиталови пазари.

Първите коментари на анализаторите са, че мерките ще могат да помогнат малко на европейската икономика. От своя страната президентът на ЕЦБ Марио Драги отново даде знак, че паричната политика не е панацея, че трябват и други действия, за да се подкрепи възстановяването, и са нужни структурни реформи за повишаване на производителността.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK