Прогнозите са за евтин петрол и догодина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прогнозите са за евтин петрол и догодина

Президентът на ОПЕК Емануел Ибе Качикву (вляво) и генералният секретар на организацията Салем ел Бадри

Прогнозите са за евтин петрол и догодина

Кризата в управлението на ОПЕК подкопава пазара и напомня ситуацията с предишния срив преди 20 години

3339 прочитания

Президентът на ОПЕК Емануел Ибе Качикву (вляво) и генералният секретар на организацията Салем ел Бадри

© HEINZ-PETER BADER


Факторите за по-ниски цени

- Рекордно производство в ОПЕК и в страните извън организацията

- Забавеният растеж в Китай и другите нововъзникващи пазари

- Вдигането на санкциите срещу Иран

- Изненадващата устойчивост на производството от шисти и нефтени пясъци в Северна Америка

Липсата на консенсус в Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), за нивото на добивите, забавеният растеж в големите нововъзникващи икономики и отпадането на санкции срещу Иран може да задържат петрола евтин и през следващата година. В началото на седмицата цените на основните сортове се сринаха до най-ниските си нива от глобалната финансова криза насам - до и под 40 долара, след като ОПЕК на практика се отказа от основната си функция - да управлява пазара. Различията между отделните членки на картела сигнализират за възможност за още по-силно обезценяване на петрола, а ситуацията силно напомня периода в края на 90-те години на миналия век, когато групата изпусна контрола над пазара и цената спадна под 10 долара за барел. Ниските цени на горивата и петрола са по-скоро добра новина за глобалната икономика, тъй като стимулират потреблението и помагат на растежа, нещо, което се забелязва през тази година, като се очаква да влияние положително и догодина. Все пак анализатори остават предпазливи в прогнозите си, тъй като петролният пазар често се влияе от форсмажорни и спекулативни фактори.

Трудна прогноза

ОПЕК и Международната енергийна агенция очакват повишаване на търсенето и отчитат резкия спад на капиталовите инвестиции в сектора, което ще ограничи добива в дългосрочен план. И двете организации обаче не очакват цени над 80 долара преди края на десетилетието. Инвестиционната банка Barclays понижи прогнозата си за средната цена на петрола за 2016 г. до 60 долара за барел при сорта брент и 56 за щатския WTI. Правителствената служба по енергетика на САЩ (EIA) от своя страна прогнозира средни цени от 56 долара за брент и 51 долара за щатския лек суров петрол през следващата година. В диапазона между 50 и 60 долара са и прогнозите на анализатори, анкетирани от Reuters в края на ноември.

Отделни анализатори допускат възможността за рязко поскъпване, ако Саудитска Арабия и другите производители се договорят за свиване на добива на фона на финансовите си трудности. Повече експерти обаче предвиждат запазване на сегашните нива или дори срив до 20 долара за барел, посочвайки рекордното производство във и извън ОПЕК, забавения растеж в Китай и другите нововъзникващи пазари, вдигането на санкциите срещу Иран и изненадващата устойчивост на неконвенциалното производство от шисти и нефтени пясъци в Северна Америка.

Неработеща организация

След края на заседанието на ОПЕК в петък, което завърши без никакви решения, генералният й сектретар Салем ел Бадри коментира, че организацията остава стабилна. Това заявление обаче беше в противоречие с реакцията на делегатите, отбелязва Financial Times. Повечето от тях отказаха коментари, а представителят на Венецуела, която най-активно настоява за мерки за повишаване на цените, е бил видимо ядосан.

Петролният министър на Иран Бижан Занганех констатира, че страните не само не са успели да се договорят, но дори са се отказали  да вписват таван на производството в официалното комюнике. Той беше определен на ниво от 30 млн. барела на ден на предишното заседание, но на практика не се спазва и реалното производство на групата надвишава 31.5 млн. барела. Неуспехът да се постигне съгласие за такава цел дори само на хартия е показателно, че на практика ОПЕК се отказва да действа като група. Пазарната реакция на това сведе цената на петрола сорт брент под 41 долара за барел, в САЩ коритовките на бенчмарка WTI спаднаха под 38 долара, като така достигнаха най-ниските си нива от седем години.

През миналия ноември Саудитска Арабия, която е най-големият производител и дефакто лидер на организацията, наложи политика на поддържане на производството въпреки ниските цени и свръхпредлагането. Целта на този ход е да се поддържа пазарният дял на петролните пазари, застрашен от конкуренти извън ОПЕК, като шистовите производители в САЩ. Тази позиция се поддържа въпреки драстичното влошаване на финансите на членките на организацията, включително на Саудитска Арабия.

Коментарите след срещата очертават основната точка на несъгласие между членките – кой да понесе тежестта на евентуално свиване на производството. Риад отказва да предприеме такъв ход самостоятелно и изисква участие на Иран и Ирак, както и на страни извън ОПЕК като Русия. "Това беше възможно най-ясното послание към конкурентите във и извън ОПЕК. Саудитска Арабия няма да понижи добива сама при никакви обстоятелства в условията на свръхпредлагане, ако другите производители също не понижат обемите", коментира Ясер Елджинди, анализатор в Medley Global Advisors.

Позицията на кралството се втвърдява на фона на повишаването на добива в Ирак до рекордни нива и подготовката на Иран да се върне на международните пазари след отпадане на санкциите срещу страната през следващата година. И двете страни изключват свиване на добива и изтъкват, че такъв ход трябва да се предприеме от тези, които са се възползвали от техните трудности през последните години, за да увеличат собственото си производство – на първо място Саудитска Арабия. Рияд също така е отхвърлил предложението на Венецуела ОПЕК да свие добива с 5% с аргумента, че това не гарантира повишение на цените. Президентът на ОПЕК Емануел Ибе Качикву заяви след срещата, че за организацията е най-добре да изчака и да наблюдава развитието на пазара през следващите месеци, тъй като има много неизвестни фактори, включително какво увеличение на добива може да се очаква от Иран.

 

Българското правителство залага на 51.2 долара за барел

Цената на петрола сорт брент е един от съставните елементи на бюджета на държавата за всяка година. Финансовата рамка през 2016 г. е съставен на база средногодишна цена от 51.2 долара за барел. Тази стойност изглежда доста по-реалистична, отколкото цената от 92 долара за барел, използвана при подготовката на бюджета за 2015 г., която беше ревизирана впоследствие надолу. Ниските цени на суровината се отразиха по-скоро положително върху икономиката на държавата заради по-високото потребление и засиленото търсене от страна на основните търговски партньори. Основното негативно влияние от неправилното прогнозиране на цените на петрола върху фиска може да дойде по линия на акцизите и ДДС от внос. Данните от изпълнението на бюджета към октомври обаче показват, че и в двата случая има ръст от около 12% на годишна база.

 

Усещане за дежа вю

Днешната ситуация на петролния пазар има няколко видими паралела с периода 1997-1999 г., когато беше предишният срив в цените, отбелязва Bloomberg. Ако и този път процесите продължат да се движат по същата траектория, това може да означава резки пазарни движения, подобни на тези, довели до повишение на цените до близо 150 долара за барел в навечерието на световната финансова криза.

Преди две десетилетия Венецуела повиши значително добива си – до 3.5 млн. барела дневно, спрямо 2.2 в началото на 90-те. В отговор на това Саудитска Арабия увеличи собствения си добив, което доведе до свръхпредлагане на пазара. Днес почти всички членки на ОПЕК в Бизкия изток и много страни извън картела повишават производството, като Саудитска Арабия дори достига рекордни нива от 10.6 млн. барела дневно. Ръстът на добива през 1997 г. съвпадна с азиатската финансова криза, която вкара в рецесия страни като Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Сега не се наблюдава подобен колапс, но най-голямата азиатска икономика Китай се очаква да завърши годината с най-слабия растеж от 25 години. През 1997 г. заседанието на ОПЕК, на което беше обявено повишението на добива, беше проведено в столицата на Индонезия Джакарта. Страната напусна групата през 2009 г., но възстанови членството си на последното заседание.

Сривът на цените в края на 90-те съвпадна и с явлението Ел Ниньо, което доведе до затопляне в тохоокеанския регион, което на свой ред намали търсенето на горива за отопление. През 2015 г. отново има Ел Ниньо, при това едно от най-мощните в историята. Същевременно складовите запаси на горива в Северна Америка достигат рекордни нива. В края на 90-те беше осъществена и голяма политическа промяна в страната с най-големи доказани залежи на петрол – Венецуела. Тогава на власт дойде Уго Чавес, който договори със Саудитска Арабия свиване на добива, което спомогна за резкия ръст на цените. Тази седмица опозицията в страната постигна първата си победа на парламентарни избори от 16 години, което може да доведе до нова промяна в политиката.

Факторите за по-ниски цени

- Рекордно производство в ОПЕК и в страните извън организацията

- Забавеният растеж в Китай и другите нововъзникващи пазари

- Вдигането на санкциите срещу Иран

- Изненадващата устойчивост на производството от шисти и нефтени пясъци в Северна Америка

Липсата на консенсус в Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), за нивото на добивите, забавеният растеж в големите нововъзникващи икономики и отпадането на санкции срещу Иран може да задържат петрола евтин и през следващата година. В началото на седмицата цените на основните сортове се сринаха до най-ниските си нива от глобалната финансова криза насам - до и под 40 долара, след като ОПЕК на практика се отказа от основната си функция - да управлява пазара. Различията между отделните членки на картела сигнализират за възможност за още по-силно обезценяване на петрола, а ситуацията силно напомня периода в края на 90-те години на миналия век, когато групата изпусна контрола над пазара и цената спадна под 10 долара за барел. Ниските цени на горивата и петрола са по-скоро добра новина за глобалната икономика, тъй като стимулират потреблението и помагат на растежа, нещо, което се забелязва през тази година, като се очаква да влияние положително и догодина. Все пак анализатори остават предпазливи в прогнозите си, тъй като петролният пазар често се влияе от форсмажорни и спекулативни фактори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK