КФН може да получи достъп до данъчна и осигурителна информация
Проект за изменение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа въвежда нови задължения за участниците на капиталовия пазар
Комисията за финансов надзор (КФН) ще получи още по-голям власт и достъп до информация при регулиране на капиталовия пазар, ако бъдат приети последните промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). С новия проект, качен за публично обсъждане на сайта на Министерството на финансите, се предвижда регулаторът да има достъп до данъчни и осигурителни данни за пазарните участници, за да ги използва в базата при определяне на глобите, ако не са разкрили задължителна информация. Освен това се разширява и кръгът на лицата, които са отговорни за разкриването и ще подлежат на санкции - членове на ръководни и надзорни органи, както и други. За да се даде достъп на КФН до осигурителна информация, е предвидено да се промени Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, става ясно от проекта. Предвижда се комисията да води регистри и за фондовете за рисков капитал и такива за социално предприемачество.
Поправката на нормативната уредба се налага заради европейската директива за проспектите и разкриването на информация. По традиция покрай синхронизацията с общностните правила в закона се прокарват и допълнителни текстове, чийто ефект може да бъде спорен или не са съобразени с местната действителност. Така например още през миналата година регулаторът поиска да може да налага безпрецедентно високи санкции, които са неадекватни за българския капиталов пазар и освен това дублират принудителни административни мерки, което създава предпоставки за произвол. В проекта има и положителна новина и тя е, че се отстъпва от идеята тримесечните отчети на публичните дружества да отпаднат. В предходен вариант за редакция на закона се предвиждаше да има само шестмесечни и годишни отчети, което бе мотивирано с желанието да се намали административната и финансовата тежест за емитентите. Премахването на по-честата отчетност криеше риск от увреждане на интересите на инвеститорите и бе остро критикувано от участниците на капиталовия пазар.
Още глоби
Проектът за изменение и допълнение на ЗППЦК е публикуван на страницата на финансовото министерство миналия петък, като е даден срок за коментари по него до 8 януари. В най-общи линии той предвижда ново задължение за участниците на капиталовия пазар да разкриват своевременно информация за промени в дялови участия. В момента също има такова и се отразява в бюлетините на Централния депозитар и в съобщения до борсата.
Сега се предлага да се декларират и права, дадени по силата на писмен договор, за придобиване на акции и финансови инструменти, базирани на акции. Вменява се и отговорност на одиторите да проверяват дали информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена във финансовите отчети. Те ще трябва да преглеждат и системите за вътрешен контрол и управление на риска в дружествата, които одитират.
При неспазване на изискванията за разкриване на информация поднадзорните лица на КФН ще може да бъдат санкционирани с до 4 млн. лв. за физическо лице и до 20 млн. лв. за юридическо. Новите санкции обаче не отменят другите, предвидени в закона за подобни нарушения. На практика с новия чл.221а се дублира сега действащият чл.221. Така няма яснота по кой ред ще се прилагат наказанията, което е от съществено значение за лицата, тъй като разликите в санкциите са значителни, коментираха юристи, запознати с проекта.
С мотив, че, за да определи размера на наказанието, регулаторът трябва да отчита финансовото състояние на компанията, в проекта за редакция на закона се предвижда КФН да получи достъп до данъчна и осигурителна информация. Не са описани обаче редът и условията, при наличието на които той може да упражни новото си правомощие. Така той може да получи достъп до данни още при издаване на наказателното постановление, което подлежи на съдебен контрол, тоест може да бъде отменено или изменено. С други думи, КФН може да е издала незаконосъобразно наказателно постановление, но вече да е получила достъп до защитена информация, за която няма гаранции от злоупотреби, според юристи.
Притеснителен е и текстът в чл.213, ал.3, с който се предвижда принудително административната мярка да се счита за редовно връчена, ако е публикувана на интернет сайта на КФН. Рисковото в случая е, че това може да става в достатъчно затънтена секция. Така срокът за обжалване на наложения ПАМ може да започне да тече, преди санкционираният да е разбрал за това и така да се наруши правото му на защита.
Една недомислица по-малко
Положителната новина с новия проект за редакция на ЗППЦК е, че има отстъпление от идеята за отпадане на тримесечните отчети, които емитентите на ценни книжа, търгувани на борсата, трябва да публикуват. Тя съществуваше в предишен вариант, който предвиждаше отчетността да е на шестмесечие. Това обаче крие риск инвеститорите да не научават навреме за важни събития с дружествата, от които са купили акции. С новите текстове се казва, че отчетността на тримесечие се запазва, а емитентите ще са длъжни да пазят отчетите за 10 години назад.
