Саудитска Арабия и Русия договориха замразяване на производството на петрол

Венецуела е ясна - гладна е като куче, ама саудитците и катарците защо започват да въртят опашка на Русия?
Да, СА е с колосален бюджетен дефицит от 20% за м.г. и всеки петродолар при смешната себестойност на петрола там е добре дошъл в хазната. Докато ниските котировки на нефта душат Русия. Именно СА прави в ОПЕК каквото си иска и без да се притеснява от устойчивия спад на цените цяла година помпаше като за последно.

Явно не е икономически поводът. Май намирисва на на барут...
По всичко изглежда, че ал Асад ще си върне страната. Договорената през 2012 г с местните кюрди частична автономия като че ли ще се осъществи за ужас на Турция. Когато армията и кюрдските отряди затворят границата с ИД е свършено.
Според една от прогнозите, армията, "доброволците" от Корпуса на стражите на ислямската революция, Хизбулла и руските самолети ще преследват на юг отстъпващите муджахидини и след тях ще влязат в СА. Маргинализираното шиитско малцинство в източната част, където са и петролните полета, вероятно ще въстане срещу династията-потисник... Нататък е ясно...

Та дали ако Русия поиска, саудитците вече няма да са готови да направят и петролна ваканция?...

До коментар [#1] от "D-r D": ≪Явно не е икономически поводът.≫

Поводът не зная какъв е, но причината е чисто финансово-икономическа. И сегашното положение няма как да се задържи особено дълго, защото частните производители на петрол и държавите, в които петролът е основен произвеждан продукт, няма как безкрайно дълго да търпят разоряващи загуби, само и само САЩ, без да губят ни стотинка, да могат да водят своята финансово-икономическа война срещу Русия. Която, за зла чест, се инати и не иска да се предаде, а и няма индикации, че в скоро време или в обозримото бъдеще ще фалира.

До коментар [#2] от "glog":

Безкрайно логично разсъждение.
Искам да добавя, обаче, още една гледна точка по темата, защото въпросът за договореното задържане на добива и очакваното покачване на котировките на нефта е доста страничен елемент от баланса на силите.
Проблем за САЩ е доскоро неконструктивната позиция на СА в ОПЕК по отношение обема на нефтодобива, който още през м.г. достигна исторически максимум от 10,3 млн. барела на ден. В същото време САЩ са си поставили стратегическата цел до 2020 г да изпреварят Русия по добив на суров нефт, да подбият руския експорт към ЕС и успоредно с това още повече да отслабят и без това деградиращата й икономика. Според прогнозите Русия по това време ще добива 10,15 млн барела на ден, а САЩ – 11,58 млн барела. Но това може да се случи единствено, ако СА бъде изместена от позицията на световен лидер в износа на нефт. Кой е готвен да я замести?
Войната в Сирия, нестабилността в Ирак и кризата в Йемен са ключови етапи от американския план за трансформация на световния нефтен пазар, като на мястото на СА трябва да изплува освободеният от санкции Иран, обгрижван с технологии и кредитиране от САЩ.
На следващия ден,след като Русия свали забраната за продажба в чужбина на зенитния комплекс С-300 , иранският министър на нефта поиска от ОПЕК да намали производството с 5% или 1,5 млн барела на ден. Незабавно министърът на нефта на СА изпраща в Москва послание за готовност да обсъдят цената на нефта. СА видимо се опитва да откъсне Русия от Иран с щедри обещания за финансова помощ и огромни военни поръчки. Податките, че ислямски банки са готови да кредитират с 4 млрд долара руската икономика, вероятно са част от плана.
Получава се интересна потенциална комбинация: САЩ-Иран и Русия-Израел. В неотдавнашната си визита в Москва Нетаняху е бил успокоен, че бъдещата продажба на С-300 на Иран не е насочено срещу Израел, а е опит да се поддържа баланса на силите между СА и Египет от една страна и шиитската ос от друга. Сближаването на руско-израелските отношения е логично на фона на изострените им отношения със САЩ и на общите интереси в борбата с радикалния ислям в Бл.Изток.
В този смисъл бурното развитието на икономическото и военното взаимодействие на Москва и Техеран от последните месеци позволява на руснаците да сдържат бързия преход на ислямската република в сферата на влияние на САЩ, защото този вариант ще им нанесе сериозен удар по интересите в Кавказ и Централна Азия.
От друга страна сближаване на Русия със СА и шейхствата единствено на основа повишаване цената на нефта и несигурни обещания за друго не може да бъде сериозно пред вид риска, който Москва поема да посее съмнения за двойна игра у партньорите си в Техеран.
В един момент ще се наложи Русия ясно да се определи с кой от двата близкоизточни лагера ще е, без да изпуска от внимание, че САЩ съвсем на са загубили позиции в СА, а и са в състояние да привлекат Иран в своята орбита с предоставяне на модерни технологии и неограничени финансови ресурси.

До коментар [#3] от "D-r D": ≪Искам да добавя, обаче, още една гледна точка по темата, защото въпросът за договореното задържане на добива и очакваното покачване на котировките на нефта е доста страничен елемент от баланса на силите.≫

Не искам да споря за една икономическа политика в бъдеще. В това, което казвате, също има логика. Но ми се струва, че изпускате една-две особености на САЩ и на нейната политика. Имам предвид, че икономиката в САЩ е изцяло частна. А наднационалните корпорации имат огромно влияние върху управлението на държавата. Та дали корпорациите, произвеждащи и продаващи петрол в САЩ, ще се съгласят да го продават на безценица по целия свят, когато могат да извличат десетократно по-високи печалби, ако вдигнат цените близо до нивото, на които вече са били?

И нима друг път САЩ са имали такава пъстра палитра от кандидати за президент, между които лидира и такъв нестандартен политик-лаик, като Тръмп?

В момента в света стават бързи промени в областта на политиката. Нещо като преоценка на ценностите. Индикации за това са поведението на САЩ във връзка с украинската криза, но особено нейното поведение в Близкия изток. Нима преди година или две някой можеше да си помисли, че в такъв конфликт, като този в Сирия, САЩ и Русия ще водат почти еднаква политика срещу напъните на Турция да се поразшири на изток и югоизток? Но тази промяна е още неясна и не може да бъде предсказано нейното направление и бъдещото ѝ развитие, особено от хора като мен, които правят своите анализи само въз основа на манипулираните информации на медиите. Затова спирам до там, до където мога да разчитам, че изводите ми са близо до реалното положение и развитие на нещата.

В статията се споменава мнението на анализатор,че ако Ирак и Иран не се включели в съглашението,то нямало да струва много.
Е, четох вече че Ирак и даже Иран са заявили своята подкрепа.

До коментар [#4] от "glog":


[quote#4:"glog"]Но ми се струва, че изпускате една-две особености на САЩ и на нейната политика. Имам предвид, че икономиката в САЩ е изцяло частна. А наднационалните корпорации имат огромно влияние върху управлението на държавата. [/quote]

С удоволствие чета коментарите ви. Благодаря.

Не мога за пропусна точно това :) и абсолютно съм съгласен - САЩ политиката е изключително корпоративна. Вземете за пример Тихоокеанското търговско споразумение и неговия европейски вариант.
А и друго - не става въпрос за дъмпинг при доставките на американски нефт и втечнен газ за ЕС. Под друг мтериал за версификацията на доставките за ЕС дадох пример с Гърция, която в момента купува от Газпром на 2/3 от цената, на която би получавала американски втечнен газ и то след като инвестира още 500 млн долара за инсталации.
Чисто политически евровърхушката разчиства пазара като тежко пропагандира "несигурността" на руските доставки и крайната нужда от разнообразяването им.

Що се отнася до шоуто с кандидат-президентите, накрая корпоративна Америка ще постигне победа на здравите сили над здравия разум и ще вкара Хилари в Овалния...

До коментар [#6] от "D-r D": ≪.... не става въпрос за дъмпинг при доставките на американски нефт и втечнен газ за ЕС≫

А аз и не говоря, нито мисля за дъмпинг, макар да знам как САЩ го практикуват по начин, по който могат да се оправдаят, че това не е дъмпинг. Говоря за нивото на печалбите. Сега те вероятно са от порядъка на десетина или двайсет процента. Докато преди падането на цените са били от порядъка над 200%. А това е силен стимул.

Колкото до изборите за президент в САЩ, едва ли сега някой може да предвиди крайния резултат. Лично аз по редица логически съобръжения не бих изключил възможността Тръмп да стане президент. Или Хилари да отпадне от надпреварата.