Инфлационните цели на централните банки са поставени под въпрос
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инфлационните цели на централните банки са поставени под въпрос

Президентът на ЕЦБ Марио Драги не се отказва от целта от 2%

Инфлационните цели на централните банки са поставени под въпрос

Заложените нива от 2% се оказват недостижими за развитите икономики

2428 прочитания

Президентът на ЕЦБ Марио Драги не се отказва от целта от 2%

© KAI PFAFFENBACH


През последните две десетилетия повечето големи централни банки се стремят да поддържат ниво на инфлация от 2% на година, което се счита за най-добре балансирано за развитието на икономиката. Все повече анализатори обаче поставят под въпрос тази цел заради неуспеха тя да бъде постигната в развитите икономики вече години наред. Икономистите нямат единна позиция дали целевата инфлация трябва да е под или над 2%, пише Wall Street Journal.

Изкривяване на системата

Едната гледна точка е, че текущите ултраниски лихвени нива са резултат от дългосрочни икономически тенденции като глобализацията и застаряващото население, които водят до намаляване на цените и трябва да бъдат приети като нова реалност от централните банки.

"Ако се опитваш да постигнеш определено ниво на инфлация независимо от състоянието на икономиката, това може би добавя още едно изкривяване във финансовата система, което в крайна сметка да се окаже по-вредно", отбелязва Хунг Сонг Шин, главен анализатор в Bank for International Settlements.

Други икономисти обаче смятат, че целите за инфлацията трябва да бъдат повишени, за да могат централните банки да излязат от порочния кръг, в който се намират в момента. Съчетанието между близки до нулата лихви и ниска инфлация не им позволява да стимулират икономиката чрез понижаване на реалния лихвен процент, който представлява номиналния лихвен процент минус инфлацията.

При инфлация около нулата централните банки не могат да понижават прекалено много номиналния лихвен процент в негативни нива, тъй като в някакъв момент хората ще предпочетат да държат парите си в брой, вместо да правят депозити. Приемането на ниска инфлация също така увеличава разходите за обслужване на дълговете, което е проблематично за повечето развити държави, където задлъжнялостта е висока.

Най-изявеният поддръжник на идеята за повишаване на инфлационните цели е Международният валутен фонд, който призовава за увеличение до 4%, което ще даде на централните банки повече пространство за маневриране по време на кризи. Много икономисти обаче смятат за невъзможно достигането на инфлация от 4%, при положение че дори целта от 2% се оказва недостижима.

Въпрос на доверие

Има и трета група, според която целият дебат по въпроса е вреден. "Доверието в банките изисква да поддържат целите си, а не да ги намаляват, защото не могат да ги постигнат", коментира Питър Тилман, професор по икономика в Университета в Гисен. Президентът на Европейската централна банка Марио Драги, изглежда, споделя тази гледна точка, тъй като през миналата седмица представи нов пакет финансови стимули и се ангажира да не се отказва от целта от 2%.

В центъра на притесненията наистина е доверието в централните банки, които поеха водеща роля в преодоляването на последствията от глобалната финансова криза. Сега обаче все повече инвеститори и икономисти се опасяват, че инструментите на централните банки се изчерпват. През януари инфлацията в САЩ се повиши до 1.3%, което показва известен прогрес към заложената от Федералния резерв цел от 2%. В еврозоната обаче инфлацията се задържа под 1% вече две години, като през февруари регионът отново изпадна в дефлация.

През последните две десетилетия повечето големи централни банки се стремят да поддържат ниво на инфлация от 2% на година, което се счита за най-добре балансирано за развитието на икономиката. Все повече анализатори обаче поставят под въпрос тази цел заради неуспеха тя да бъде постигната в развитите икономики вече години наред. Икономистите нямат единна позиция дали целевата инфлация трябва да е под или над 2%, пише Wall Street Journal.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tzm41313897 avatar :-P
    Mark Twain

    И какво, ако една цел е била грешно поставена, това означава ли, че трябва да се придържаме към нея?

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Без инфлация, държавите не могат да продължат политиката си на бюджетни дефицити. А не виждам как развитите държави могат да свият към момента разходи си, без това да донесе политическо и социално напрежение.

    Централните банкери обикновено постигат целите си, макар понякога това да отнема повече време. След като валутните войни, количествените улеснения, говоренето за "лесни пари", намаляването на лихвените проценти до отрицателни, намаляване на задължителните банкови резерви не дадоха резултат, следващата стъпка и увеличаване на разходните на правителствата. Това може да стане чрез започването на нови инфраструктурни проекти, повече субсидии и инвестиции на местно ниво.

    Единственият проблем е централните банки дали ще могат така да балансират всичките си политики, че да не преминат от риск от дефлация към риск от сериозна инфлация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK